Богатите търсят сигурни места, където да съхраняват своите произведения на изкуството и луксозните си стоки, без да плащат данъци, което води до нарастване на търсенето на складове в някои крайградски райони.
Тези гигантски помещения изглеждат съвсем нормално отвън, но вътре разполагат с изключително добри системи за сигурност, в това число и с невидими лазерни сензори, скенери, датчици за движение, тайни кодове на вратите, биометрична идентификация, както и въоръжена охрана.
В подобни зали се крият истински съкровища, които са на стойност милиарди долари – от картини на Пикасо до диаманти, злато, фини вина и ретро автомобили. Подобен род сгради няма навсякъде. Те са установени в места като Швейцария, Сингапур, Монако, Люксембург и Китай.
Бумът на строителството на такива складове следва този на световния пазар на изкуството. Международни продажби на произведения на изкуството са се утроили до повече от 66 млрд. долара през последните десетина години. Една от причините за това е, че световните елити губят доверие в традиционни активи и търсят алтернативни инвестиции, пише CNN Money.
Първите складове от този тип отварят врати в Швейцария преди повече от 130 години. Те са построени за съхранение на обикновени стоки, които са продавани без да се плащат вносни мита.
През годините складовете променят предназначението си напълно и се превръщат в места, ползвани предимно от богатите. Липсата на данъци и такси остава, заедно с гаранцията за неприкосновеността на личния живот, което примамва богатите колекционери, търговци, корпорации и банки. Търсенето е толкова голямо, че много от складовете са пълни, а тези, които предстои да бъдат отворени, вече са предварително продадени.
За помещения като тези се плаща наем от няколко хиляди долара месечно, но има и допълнителни такси, в зависимост от съхраняваните вътре стоки. Някои от складовете предлагат и специални услуги, включително реставрация и рамкиране. Освен това се намират в непосредствена близост до летища, което прави превозването на предмети до тях изключително лесно.
Складовете са толкова често посещавани от заможните, че големите аукционни къщи като Christie's също се насочват към тях, така че да улеснят директните си продажби. Бонусът към всичко това е, че трансакциите не са свързани с никакви данъци.
Част от предметите в тези помещения не виждат бял свят. Причината е, че част от заможните предпочитат да складират богатството си по този начин, отколкото да украсят дома си с него. Предимството е, че всичко е строго поверително и никъде не се води списък на предметите, които са вътре.
Операторите на складовете, като частната швейцарска фирма Euroasia, казват, че ролята им е да управляват сградите и да осигуряват сигурността, не да записват какво точно има в тях.
Някои експерти смятат, че складовете бързо се превръщат в главна спирка в света на изкуството и са ключов елемент от развиващия се пазар. Други твърдят, че това само прави търговията на изкуство още по-тайна и непрозрачна, привлича престъпници и прикрива корупционна дейност.
Но перспективите за създаване на нови работни места и привличането на големи играчи изглежда надделява над опасенията, които имат много правителства.


Румен Радев приема още две партии утре
"ДПС-НН": Охраната на Пеевски е от четирима служители на НСО, автомобилът е на партията
Хороскоп за 18 декември 2025
АГ-Варна получи дарение за отделението по неонатология
11 са камерите, поставени в тоалетните на 138 СУ
TotalEnergies не се интересува от активите на Лукойл
TotalEnergies: Диверсификацията е най-важната поука от руската история
TotalEnergies: Силно сме ангажирани със САЩ
TotalEnergies: Газ и ВЕИ ни трябва да центровете за данни
TotalEnergies: Търсенето на петрол продължава да расте
Главният дизайнер на Mercedes напуска
Нова технология разпознава пияните шофьори зад волана
Отмяна на забраната на ДВГ – какво означава това за шофьорите?
Ford обяви промени в стратегията и отписа 20 милиарда долара
Нов картел разтърси автомобилната индустрия в Европа
Окончателно: НС прие удължителния бюджет
Издадоха червена бюлетина на заподозрения за изчезването на 25 кг злато и 55 кг сребро от съд в Истанбул
Еднодневната винетка ще бъде въведена от 3 февруари 2026 г.