Ако се чудите коя е последната дума на лукса в Китай в наши дни, то това е поло клубът Tianjin Goldin Metropolitan, който може да ви зашемети със съвършенството си. А то започва със самите коне за поло.
В повечето подобни клубове членовете използват собствени коне, но в Tianjin Goldin клубът ги отдава под наем, тъй като отглежда 201 коне от световен клас. Животните имат специално оборудвана конюшня, а грижите за тях са поверени на Дерек Рейд, който е бивш капитан на австралийския национален отбор по поло.
В Тянджин, пристанищен град на по-малко от час път от Пекин с влак, поло клубът е най-новият пример за това как луксът обсебва градовете в Китай и води до изключително екстравагантни резултати.
Моделът води до забогатяването на конгломерати, занимаващи се с недвижими имоти и местните власти, но се храни и от разочарованието на средната класа, която се бори да си позволи жилище, докато луксозните комплекси водят до повишаване на цените на земята. По-общо казано, моделът създава голямо неравенство в обществото, което заплашва социалната стабилност на Китай, съобщава The Wall Street Journal.
Президентът Си Дзинпин твърди, че се надява „китайската мечта“ да доведе до обновяване на нацията. Какво точно има предвид той, ще стане ясно тази седмица на срещата на Комунистическата партия, на която ще бъде начертан нов курс на китайската икономика. Той ще бъде задвижван от иновациите и потреблението, а не от инвестициите. Особено важна част от него се очаква да бъде и новият устройствен план на градовете.
Успехът на т.нар. Трети пленум до голяма степен зависи от това дали ще бъде представен надежден план за стимулиране на икономическия растеж чрез по-интелигентно изграждане на градовете и чрез активно социално включване.
Има три основни елемента, върху които е базиран този план. Първият е да се осигури всичко необходимо в законов аспект, така че земеделските производители да могат да отдават земята под наем или да я продават, а след това да използват приходите за финансиране преместването си към градовете.
Вторият елемент предполага по-малки изисквания за пребиваване в градовете, така че да се осигури по-голяма производителност и потребление. Идеята е земеделските производители с ниски доходи да се преместят да работят във фабрики или в сферата на услугите.
Последният ключов елемент от плана включва реформиране на финансите на градовете, така че да се съберат средства за заплащане на потока пристигащи хора от околностите, без да се прибягва до продажби на земя и сделки с недвижими имоти.
Голямото предизвикателство за политиците се изразява в преодоляване на сливането на интересите, когато Китай се фокусира върху изграждането на градовете, а това твърде често означава фокусиране върху лукса.