Освен това повечето работници са здрави до 70-80 г. възраст и с радост продължават да се трудят. Не защото им се налага, а просто защото искат.
И все пак, сред мегабогаташите решението да останат в редиците на трудещите се се базира на по-сложна група от фактори. Един от тях е, че те често нямат какво друго да правят. Освен това високопоставените им позиции им позволяват по-гъвкаво работно време - те не се изтощават физически и имат достъп до всяко технологично удобство, което си пожелаят.
Независимо дали става въпрос за егоизъм, несигурност или необходимост да продължат да бъдат важни, за много от богаташите е трудно да се откажат от високия си статут. Или пък си казват, че ще напуснат, когато покорят най-високия връх, но винаги има по-големи върхове. Целта им не е да са богати - те преследват една страст. Този ентусиазъм не си отива, когато хората достигнат високо ниво на богатство.
Друга причина са високите им разходи за живот. Малцина от тях живеят в малки хижички в Монтана или пък са готови да понижат стандарта си. Освен това от средства се нуждае и семейството им - те изпращат децата си в скъпи колежи, а някои имат високи разноски за сватби или разводи.
Мегабогатите вярват, че много от представителите на "поколение Y" с времето ще променят нагласите си и ще изберат да продължат да работят. Може и да са прави.
Според анализатори дори и когато хората, които са мислели, че ще се откажат от работа щом натрупат известна сума пари, достигнат тази сума, се оказва, че имат нужда от повече пари, за да могат наистина да загърбят всичко. Или пък животът им вече е твърде тясно свързан с кариерата, за да могат да се откажат от нея.
Богаташите предупреждават още, че да живееш на плажа е скучно. "Обстоятелствата се променят", казва Шварц. "В един момент човек стига до една точка в живота си, когато може да живее луксозно и да позволи на останалия свят просто да минава покрай него. Другият възможен избор и да продължиш да бъде продуктивен и да допринасяш за обществото. Работата те поддържа млад", твърди той.