Олимпийските игри като „кошмар“
"За някои преместването криеше съществени недостатъци", пише Джулиет Дейвидс от London School of Economics (LSE) в свое проучване. Тя е изследвала научно структурните промени в Стратфорд и околността, причинени от строежа на Олимпийския парк. Така например компенсаторните плащания са били твърде ниски и в много случаи не са успели да компенсират преместване в нова област и възстановяване на клиентската база.
И това не е всичко: публичните инвестиции в района и насилственото преместване на компаниите са увеличили наемите за магазини и гаражи в съседните райони. „Компенсаторните плащания не вземат под внимание пазарните сили“, казва Дейвис. "За компаниите, които са били принудени да напуснат и са имали по-малък бюджет, настъпиха трудни времена."
Сред губещите от Олимпиадата е и Том Фрейл. Той е имал малка фабрика в Източен Лондон, в която се произвеждали и продавали неща, необходими за декориране на витрини. Шест години след като е излязъл от бизнеса, той все още търси нова работа.
„Когато Лондон спечели надпреварата за провеждането на Олимпийските игри, всеки знаеше, че това ще се превърне в кошмар, а аз бях уверен, че няма да съм в състояние да поддържам бизнеса си", казва Фрейл пред информационна агенция Bloomberg. 50 000 паунда е получил 62-годишният по това време предприемач като компенсация. „Почувствах се опустошен, но такъв е животът", признава Фрейл.
Там, където е била фабриката на Фрейл, днес е велодрума – сграда, която лондончани сравняват с картофен чипс заради извитата ѝ форма. Между велодрума и другите спортни зали са засадени хиляди дървета, тонове замърсена и ерозирала почва е премахната, а реката Лий, която се промъква покрай Олимпийския парк, е била почистена.
Вместо малките заводи и работилници днес в близост са се настанили големите имена от търговията на дребно – директно до Олимпийския парк е настанен най-големят мол на Европа - Westfield Stratford City, с 300 магазина, 70 ресторанта, и кино със 17 зали.