Супербогаташите дават до един процент от активите си за закупуване на произведения на изкуството, казват от Sotheby’s. Мунк имаше прогнозна стойност от най-малко 80 млн. долара, а според списъка с богаташите на Forbes в света има 116 супербогаташи с богатство над 8 млрд. долара. "Не, кръгът е по-малък", смее се Нюман. Близо дузина потенциални участници са били идентифицирани преди търга на Sotheby’s. Седем от тях участваха и в търга.
Защо творбата предизвиква тези страсти, не е трудно да се разбере. Със своето иконографско обаяние, популярност, значение като един от пионерите на експресионизма, "Писък" е наричан "Мона Лиза на модерните времена". Блокбъстър от първа класа. Когато пастелът, рисуван през 1895 г., бе поставен в оригиналната рамка през април за няколко дни в Sotheby’s в Лондон, повече от 7000 любопитни дойдоха да го видят. Пикасо с цена от 30 млн. долара просто си висеше на стената, докато "Писъкът" бе блокиран от една фаланга охранители, пише още Ройтерс.
На задната част на картината на норвежки и немски Мунк саморъчно е написал разбирането си за атаката на екзистенциалната тревога, която представлява автобиографичната картина: "Моите приятели продължиха, а аз стоях там, треперещ от страх. Чувствах се така, сякаш силен вик премина през природата". „Страхът за душата и света на модерния мъж в изведнъж безбожната вселена, тази картина е в основата на кариерата на хиляди психиатри", пише експертът на Sotheby’s Филип Хук в специалния каталог.
Мунк постоянно се връща към тази тема. Освен новопродадената картина съществуват други три версии в масло и пастел, всички непродаваеми в норвежкия държавен музей. Митът допълнително се увеличава, когато през 1994 г. и 2004 г. две от норвежките версии са били откраднати. Продаденият вчера пастел е бил даван на музеи през 75-те години само на два пъти, докато бе собственост на семейството на норвежките корабособственици Олсен. Томас Олсен, който почина през 1969 г., беше приятел на Мунк. Когато нацистите забраняват изкуството на Мунк и той е изгонен от Германия, Олсен купува неговите произведения, за да ги изведе в безопасност в Норвегия.
И това добавя очарование към картината, но обяснява ли огромната цена?
„Купувачите дават оферти за тези произведения, тъй като те трябва задължително да ги притежават", заяви Хелън Нюман малко преди търга по телефона от Ню Йорк. Това може би е единствената причина, заради която картини са толкова скъпи, откакто през 15-ти век започват да се рисуват на преносими платна и могат да се търгуват. Дотогава изкуството е било запазено за кардиналите и царете, църквите и дворците и се заплащало като ръчен труд. Сега демонстративното потребление на луксозни стоки вдъхнови цените на изкуството в такава степента, че само най-богатите могат да си го позволят.