Частта от приходите, които клубовете от английската Висша лига отделят за възнаграждения на футболистите, достигна рекордните 68% за сезона 2009-2010 г., се посочва в доклад за финансите във футбола на одиторската компания Deloitte, цитиран от BBC.
Докато Манчестър Юнайтед харчи 46% от постъпленията си за заплати, местните врагове от Манчестър Сити се изръсват с внушителните 107%. Челси оглавява класацията по абсолютни стойности за 8-ма поредна година със 174 млн. паунда.
„Този нов връх е притеснителен и УЕФА трябва да се захване с него чрез своите финансови правила за феърплей“, казва Дан Джоунс от Deloitte.
Данните бяха оповестени малко след обявеното от одиторската компания увеличаване на приходите с 2% до 2 млрд. долара за сезона 2009-2010 г.
Според Джоунс има признаци за дисциплиниране по отношение на заплащането в клубове, които са в долната част на класирането във Висшата лига, докато тези от първите места са получили толкова големи постъпления, че това им е помогнало да намалят дела, плащан като възнаграждения на футболистите.
„Проблемът е с клубовете в средата на класирането – онези, които нито участват в европейските турнири, нито изпадат“, твърди Джоунс. „И, разбира се, Манчестър Сити и Челси трябва да поставят нивото на заплащане под контрол заради финансовите правила за феърплей“, добави той.
Правилата, които насърчават клубовете да балансират приходите и разходите, ще влязат в сила от следващия сезон. За да получи лиценз от УЕФА за участие в Шампионската лига или Лига Европа, всеки клуб ще трябва да изпълни тези финансови изисквания за покриване на разходите.
„Докато състоянието на приходите във футбола е впечатляващо, целесъобразното управление на разходите остава най-голямото бизнес предизвикателство пред играта“, казва още Джоунс. „Неумолимото нарастване на разходите“ се отразява в спад на оперативните маржове във Висшата лига от 16% на 4% за периода, откакто тя съществува.
Остават и други предизвикателства – задлъжнялостта, предупрежденията от британското правителство за управлението на футбола и продължаващият интерес от страна на данъчните власти.
Междувременно общите оперативни загуби за 4-те професионални английски дивизии вече надхвърлят печалбите на Висшата лига.
Като цяло 92-та професионални отбора са на загуба за ежедневните си операции, а преди облагането с данъци загубите продължават да нарастват, достигайки 600 млн. паунда през сезон 2009-2010 г. Общата задлъжнялост на клубовете сега е около 3,5 млрд. паунда.
Ако погледнем към Европа, всяка от лигите в Топ 5 на европейските футболни гиганти – Англия, Германия, Италия, Испания и Франция – е увеличила общите приходи до рекордни нива за същия сезон, като общите приходи са 8,4 млрд. евро.
В дивизиите извън Висшата лига също има множество предизвикателства, твърдят от Deloitte. От компанията посочват, че Чемпиъншип е „лига на истинските контрасти“.
Приходите от домакинства и търговска дейност вече намаляха, а от сезон 2012 -2013 г. сделката за телевизионните права ще бъде сключена на нива с около една четвърт по-ниски от действащите в момента.
„Като се вземе предвид настоящото положение с дълговете и докато доверието продължава да бъде голямо предизвикателство, клубовете ще се нуждаят от бързо адаптиране към предстоящата търговска среда“, смята Джоунс.
Докладът прави преглед на много модели за финансиране на футбола през последните десетилетия – инвестиции от общините, от медийния бизнес, а в момента доста клубове са собственост на заможни бизнесмени.
„Моделът „активи в титли“, изискващ текущи инвестиции на загуба и осигуряване на възвръщаемост само под формата на ръст на капитала при смяна на собствеността, остава преобладаващ, докато състезателният натиск за крайна победа надделява над всякакви желания за ограничаване на разходите за заплати“, добавя анализаторът на Deloitte.
Въпреки това в доклада се посочва, че професионалният футбол е доказал своята устойчивост – през миналато десетилетие той преодоля краха на ITV Digital и Setanta и премина през настоящата икономическа криза. Всъщност нито един клуб от професионалната лига в Англия не е фалирал, след Мейдстоун през 1992 г.
„Въпреки предизвикателствата английският футбол никога не е бил толкова популярен. Навсякъде по света футболните клубове без съмнение с удоволстие биха сменили мястото си с това на подобен по стойност английски клуб, останалите местни спортове завиждат на футбола“, категоричен бе Джоунс.