За България и киселото мляко

Свита във ветровит ъгъл на Европа, нещастен наследник на загнило завещание от СССР и доскоро известна като рай за корупцията, гангстерите и наемните убийци, България не е особено позната с храната си, пише британският вестник Guardian в обширна статия за киселото мляко.

Но Родопите исторически са мястото с най-голяма концентрация на столетници в Европа, отбелязва изданието. Българите живеят по-дълго от румънците, въпреки по-ниския си брутен вътрешен продукт на глава от населението. Те обаче консумират много кисело мляко - до 30 килограма на година - и то предимно домашно производство.

Изданието посочва като родина на киселото мляко Западна и Централна Азия, "но то постепенно се разпространява, като достига България около 800 година, откъдето след това навлиза в Европа".

Много по-късно обаче киселото мляко става основна съставка на храната. Вестникът разказва история за мистериозно заболяване на френския крал Франсоа I, от което той се излекувал благодарение на неизвестен дотогава продукт (именно кисело мляко). Млечната храна му била предоставена от Сюлейман Велики в Константинопол, който се уповавал на „невероятен еврейски лекар“, „лекувал всичко“ с кисело мляко.

Съвременната популярност на продукта се приписва на Иля Мчеников, украински учен, който пръв забелязал необичайната продължителност на живота на българите и идентифицирал бактерията в българското кисело мляко.

С така създадения привлекателен образ на продукта не липсват и скандали в света на бизнеса при използването му. Така например шведският млечен производител Lindahl наскоро се сблъска с проблем заради рекламен образ върху кофичките с киселото мляко на компанията в опит да се изобрази турчин. Намерението било да покаже, че това е продукт по оригинална турска рецепта. Оказа се обаче, че човекът на снимката всъщност е грък, а изображението му е използвано без негово знание и разрешение.

Първоначалната информация за този случай беше, че е поискано обезщетение в размер на 5 млн. евро, като в крайна сметка отсъдената глоба, която трябва да бъде заплатена на гърка, е 160 хил. евро.

Любовта към киселото мляко разцъфтява и във Франция, където се намира най-големият в света производител на млечни продукти. В действителност Danone е създадена през 1919 г. в Барселона, но през последните 60 години е базирана в Париж.

До средата на миналия век френските лекари предписват киселото мляко като лечебно средство за редица храносмилателни проблеми и други оплаквания. В продължение на години Danone се използва от традиционното схващане за лечебните свойства на млякото и изгражда изключително успешни маркетингови стратегии на тази база.

По-рано през 2010 г. обаче компанията окончателно беше принудена да се откаже от рекламирането на марките си Activia и Actimel като продукти с медицински ефекти. Причина станаха разразили се напоследък спорове за това дали е редно да се рекламират като медицински продукти, които са хранителни, и, ако тези две млека са със статут на медикаменти, то те трябва да имат и съответните разрешителни.

Промяната обаче едва ли ще засегне сериозно продажбите на Danone, която просто леко ще преформулира посланията си, и то – с цел последващо популяризиране на вече наложени марки, смятат специалисти.

Британският Guardian изброява още редица успешни за киселото мляко пазари по света и производни продукти, част от които вероятно нямат нищо общо с продукта, който познаваме у нас.