Твърдението „По-богатият е по-здрав“ май невинаги е вярно

Пряката връзка между богатството на една нация и здравето на нейното население не бива да се приема като константа, казват социолози

В развиващите се страни като Венецуела стремежът към висок икономически растеж на политиците може дори да коства човешки животи. Снимка: sxh.hu

Здравната реформа в САЩ предизвика сериозни обществени дебати, появиха се и много противници на историческите промени, които бяха гласувани през март тази година. Под лупа бяха следени всички изказвания и мнения на хората от екипа на Обама, включително и предположението на един от ключовите му икономически съветници, че по-богатите нации са и по-здрави.

Дали обаче тезата, че съществува пряка зависимост между богатството и здравето, може да се приеме като неопровержим факт? Въпросът е съвсем актуален и резонен според британски социолози.

Група изследователи от университета в Кембридж се заели да проучат данните от 22 латиноамерикански страни за последните почти 50 години, подлагайки на съмнение принципа, че стимулирането на растежа на икономиката автоматично подобрява нивото на общественото здраве, особено в развиващия се свят.

Резултатите показват, че това твърдение е прекалено опростено, а в някои случаи здравето на населението дори се влошава при растеж на националния доход.

Този ефект е в резултат на игнориране на бедността и неравенството от политиците, които се грижат повече за икономическото развитие – стратегия, която може да коства човешки животи, казват изследователите.

„Аргумент за твърдението „по-богатият е по-здрав“ е идеята, че ако има икономическо израстване са налице ресурси, които да помогнат за подобряване на общественото здраве като цяло“, казва Лари Кинг от факултета по социология на университета в Кембридж пред Ройтерс. Неговото изследване е публикувано в списание Социални науки и медицина.

„Проучването ни установи, че богатството не е достатъчно. Ако политиците искат да подобрят здравето, те се нуждаят от близък поглед и въздействие върху индивидуалния стандарт на живот“.

Кинг обяснява, че връзката между икономическото развитие и подобряването на общественото здраве е направена от него за първи път в една статия от 1996 г., написана в съавторство с Лари Съмърс – директор на Националния икономически съвет в САЩ и водещ съветник на президента.

Оттогава тази връзка се превръща във „водеща формула“ както за здравни министри, така и за много световни финансови институции, които подпомагат международното развитие.

Премахването на неравенството е ключово

Инициираното от университета в Кембридж изследване взело под внимание ефекта от бедността и неравенството в 22 латиноамерикански страни за периода от 1960 до 2007 г. Били анализирани три стандартни фактора, които измерват общественото здраве – продължителността на живота, смъртността при раждане и броя на починалите от туберкулоза. Тези данни били съпоставени с БВП на всяка една от страните на човек от населението като измерител на икономическия растеж.

Първоначалните резултати подкрепили традиционната теория, обясняват изследователите. Данните показали, че на всеки един процент от растежа на БВП се отнасят 1,2% намаляване на детската смъртност и нарастване на продължителността на живота с 22 дни.

Когато обаче връзката между здравето и богатството била изучена за целия зададен период от 47 години и било отчетено разпределението на богатството, се появила друга картина.

По време на периодите, през които неравенството е по-осезаемо, изследването показало, че на 1% покачване на БВП съответства по-ниско намаление на детската смъртност от 0,9% и няма никакво отражение върху туберкулозно болните или продължителността на живот.

Когато неравенството в същите страни намалява, ръстът на богатството има много по-голям ефект, открили учените. В тези времена на 1% нарастване на БВП отговаря 1,5% спад в детската смъртност, 1,8% спад в смъртността на туберкулозно болните и нарастване на продължителността на живота с 51 дни.

„Сегашната икономическа криза доведе до голяма загриженост от страна на политиците, централните банки и международните финансови организации за връщане на високите нива на растеж“, казва Кинг.

„Според тези резултати обаче, фокусирането върху растежа вместо върху премахването на бедността и неравенството може да доведе до реална загуба на живот“.