Защо юанът разтърсва пазарите?

Огромните колебания на китайския юан и сривът на фондовите пазари в страната повтарят разгрома от миналото лято. Какво обаче в управлението на валутата от централната банка безпокои инвеститорите в цял свят, пита Bloomberg.

Какво точно плаши световните валутни пазари?

Може да се каже, че това е болезненият процес, при който централната банка на Китай се научава да говори. Световните валутни пазари са базирани в Лондон и Ню Йорк и имат опит в анализирането на всяко изказване на западните централни банкери, чийто тон и тактики смятат, че разбират добре.

Това е достатъчно логично, след като американският долар все още е едната страна при почти 90% от всички валутни сделки, а еврото – около 40%. Китайският юан е участник в около 2% от търговията, сочат същите данни, а представителите на централната банка на Китай не правят публични изказвания толкова често, колкото Джанет Йелън, гуверньорът на Федералния резерв (Фед) на САЩ, или Марио Драги, управителят на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Защо тогава нещо, което не доминира в търговията, доминира търговията?

Търгуваният извън Китай юан е механизъм, чрез който нарастващите опасения на инвеститорите за икономиката на страната може да бъдат изразени – оттам и слабостта му. Фактът, че строго управляваното ниво на търговия в страната също се понижава, макар и по-постепенно, се възприема от международните инвеститори като официално потвърждение на залозите им за китайско разпродаване.

За почти всички специалисти развиващите се пазари обикновено са залог тип „да или не“ във валутния свят. Китай е твърде голям, за да бъде обвързан с други развиващи се пазари, въпреки че анализаторите са изправени пред оскъдни и ненадеждни данни.

Смяната на валутния режим също винаги е проблемен, докато трейдърите разберат как една нова система ще работи на практика.

Защо централната банка на Китай не може да говори като Фед или ЕЦБ?

Централните банки се развиват заедно със страните си, а официалната връзка на Китай с медиите е далеч по-ограничена, меко казано, отколкото същата в САЩ или Европа.

На фона на сегашната мода за прозрачност заслужава си да припомним, че тази връзка също се развива. Едва през миналата година централната банка на Великобритания публикува детайли от срещите за определяне на лихвените си проценти заедно със самото решение. А само през 80-те години Фед действаше подобно на централната банка на Китай – не публикуваше ключовия си лихвен процент, предпочитайки да остави пазарите да правят догадки.

Централната банка на Китай всъщност дава повече информация отпреди за това защо променя валутния си режим и как измерва юана. Миналия месец тя публикува състава на кошницата от валути, спрямо които изчислява стойността юана.

Ако има кошница, която ни казва какво следи централната банка, защо сме фокусирани върху курса между юана и долара?

Просто казано - това се търгува. Търговско претеглените кошници, подобно на тази на централната банка на Китай, отдавна са налични за повечето основни валути, но валутните двойки – като например долар-евро, долар-йена или долар-юан, все още се смятат за ежеминутни показатели на пазарните настроения.

Добре, но защо се фокусираме върху ежедневното определяне на курса?

Старите навици умират трудно. Преди да промени валутния си режим през август, определянето на средна точка, от която континентално търгуваният юан може да се разменя с до 2% във всяка посока, бе начинът централната банка на Китай да каже на пазара накъде иска да бъде насочен юанът.

Сега тя иска „фиксирането“ да се възприема повече като реакция спрямо пазарните ходове от предния ден, но международните трейдъри и анализатори не са склонни да се откажат от това, което считат за редовна част от насоките на китайската централна банка.

Как може ситуацията тогава да се успокои?

С течение на времето. Трейдърите се опасяват, че централната банка може да разгърне голяма част от валутните резерви на Китай, за да спре спада, когато поиска – а това вече се и случва.

Едно тълкуване на действията на Китай е, че страната иска не толкова по-слаб юан, колкото да намали известна част от волатилността, за да изтощи евентуалните спекуланти. А това поне вече е постигнато.