Във връзка с насроченото за 7 юли 2021 г. предлагане на акции от "ИмПулс I" АД на пазара BEAM отправихме допълнителни въпроси към директора и партньор в Impetus Capital Николай Мартинов. Предлагането е с код IMP1.
Мартинов e сериен инвеститор в компании за растеж, предприемач, активист за цифровата икономика и трансформатор на дигитален маркетинг. През 2004 г. е ръководил емисия облигации за „Овергаз Инк.” АД за 20 милиона лева. През 2005 г. е сред пионерите на българската борса, осъществявайки първото IPO в България за интернет технологичната компания Инвестор.бг АД.
Г-н Мартинов в какво ще вложите парите на "Импулс 1"?
- В български иновативни компании с двуцифрено растящи приходи и имащи значителен дял в приходите си от износ.
Ще има ли бъдещи увеличения?
- Да. Ограничението на BEAM пазара на БФБ е 3 милиона евро емисия на година и след като изтече една година, възнамеряваме да направим увеличение съобразно ограничението тогава. В Германия, например, ограничението за предлагане на подобен пазар е 8 милиона евро, без да е необходим проспект. В случай, че ограничението остане 3 милиона евро и има голям инвеститорски интерес към "Импулс", тогава може да преценим подготвянето на проспект и да търсим по-голямо увеличение на капитала. В средносрочен аспект от 3-5 години целта е капиталът да достигне 40 - 50 милиона лева.
Как оценявате неборсовите компании, в които сте инвестирали?
- Оценяват се вътрешно по политика, базирана на световни стандарти, и методология на IPEV Valuation Guidelines (Международни насоки за оценки на частни и рискови капитали), проверена от реномирана одиторска компания.
Всички участия ли ще извадите на борсата, както досега "Алтерко" и "Биодит"?
- Световната практика при други инструменти за инвестиране в дялови сделки е, че някъде около една трета от компаниите се качват за търгуване на борсов пазар. Останалите имат друго развитие – покупка от стратегически или финансов инвеститор.
Защо не се листна "Имвенчър II" като се добавят нови публични и непублични компании с двуцифрен ръст на продажбите в преспективни сектори ?
- "ИмВенчър II" не може да се търгува на BEAM пазара, защото е командитно дружество с акции, а на БФБ и на BEAM пазара могат да се търгуват акции само на акционерни дружества. Той е и алтернативен инвестиционен фонд, в който инвестират професионални инвеститори, като съществува възможност непрофесионалните инвеститори да участват на вторичен пазар, но за не по-малко от 200 000 лева. Нереалистично е да се очаква, че инструмент с минимален пакет на сделка от 200 000 лева ще има някаква ликвидност.
Защо се инвестира в публични дивидентски компании, които инвеститорите сами могат да си купят?
- По идея „ИмПулс 1“ е дружество, което намира възможности за инвестиране в дяловите сделки с растящи компании и търси текуща доходност от дивиденти. Добавянето на борсови, както и неборсови растящи компании, които изплащат дивидент, осигурява текуща доходност на дружеството, както и намалява риска от колебанията на цените.
Професионалните инвеститори и институционалните инвеститори предпочитат да управляват инвестициите си сами и предпочитат да инвестират в алтернативния инвестиционен фонд Имвенчър II или директно в самите растящи компании. Непрофесионалните инвеститори нямат времето и възможността да прегледат данните и да се срещнат с около 15 - 20 растящи компании, за да изберат една за инвестиции, а самите компании се нуждаят обикновено не от 2 - 10 хиляди лева, а от 500 хиляди до няколко милиона лева. Също така компаниите предпочитат да преговарят с един представител на инвеститорите, а не с цяла една стая от хора, които рядко стигат до съгласие по всички въпроси.
Защо трябва да се инвестира част от набрания капитал от IPO-тo на Импулс в "Имвенчър I"?
- Направената до момента инвестиция в "ИмВенчър I" е в минимален размер и е с опортюнистичен характер. Принципно "Импулс" възнамерява да участва в увеличение на капитала на "Имвенчър II" и подобни инструменти, като при подходяща възможност може да извършва и сделки на вторичен пазар.
Вторичната търговия с дялове на вече създадени инструменти за дялово инвестиране има свойството да е относително по-доходна и по-малко рискова от първоначалното инвестиране в същия инструмент. Това е така, защото инвестициите са направени и вече са се развили по някакъв начин.
Може да се направи обосновано предположение колко струват и да бъдат купени с отстъпка, защото липсва ликвидност. Купува се готов портфейл от инвестиции, чийто остатъчен срок е вече 6 години, а не 10 и това също понижава относително риска.
Какви са таксите на управление?
- До 5 милиона лева чиста стойност на имуществото на "Импулс" се начислява 1% годишно възнаграждение, за горницата над 5 милиона лева до 25 милиона лева се добавят по 0,5%, а за горницата над 25 милиона лева е 0,1%. При целеви капитал от 50 млн. лева ефективният процент текущо годишно възнаграждение ще бъде около 0,35%.
Става ли двойна таксата за добър резултат и плащат ли инвеститорите 42% в този случай?
- Да, има двойна такса и тя е 36% от добрия резултат. Инвеститорите в "ИмВенчър II" също така получават и 80% от печалбата от вложеното отложено възнаграждение за управление от 15% от капитала и реално кумулативно инвеститорите в "Импулс" получават възвращаемост практически толкова, колкото биха получили в един стандартен инструмент с 2% текущо годишно възнаграждение и 20% такса добър резултат.
Защо се получава така?
-Стандартно алтернативните инвестиционни фондове като "Имвенчър II" имат живот 10 години и над 2% текущо годишно възнаграждение и 20% такса добър резултат.
"ИмВенчър II" има различна система за възнаграждение – през първите 5 години 1% текущо възнаграждение и 1% отложено възнаграждение, платимо при разпределения към инвеститорите, и за последните 5 години 2% отложено възнаграждение, платимо при разпределения. Тоест за десет години имаме 5% реално платено възнаграждение и 15% от капитала отложено и платимо при разпределения.
Един стандартен фонд инвестира между 70 - 75% от набраните средства, а останалите ги използва за текущо възнаграждение за управление и оперативни разходи. "ИмВенчър II" влага 90% от набраните средства, като добавя към средствата за инвестиране и значителна част от парите за възнаграждението на управляващото лице. Така инвеститорите получават по-диверсифицирано портфолио, по-голяма ликвидационна квота в случай на неуспех и печалбата върху инвестираните 15 % отложено възнаграждение, както и по-голям фокус на екипа върху резултата.
Защо не се инвестира директно в растящи компании извън БФБ?
Размерът на максималния капитал, които може да се набере на BEAM пазара, ограничава възможността за диверсификация. Ако приемем, че един стандартен инструмент е с 2% такса управление и 20% възнаграждение от резултата, то от 6 милиона лева набран капитал на BEAM той трябва да задели 14 - 20% за възнагражденията от по 2 % на година за 7 - 10 години / това е едно относително обосновано очакване за изход от съответните покупки/ и с останалите около 5 милиона лева да се правят покупки на дялове.
Дялове на атрактивни растящи млади компании се предлагат в диапазон от 600 хиляди до 2 милиона лева. Тоест, ще могат да се направят 3 до 5 сделки. В резултат ще се концентрира риск и няма да разпределя доход в следващите 7-8 години. Моето лично предположение беше, че това е твърде рисково и няма да е атрактивно за инвеститорите и затова избрахме по-балансиран подход.
"ИмВенчър II" вече има 5 инвестиции, с последващото увеличение на капитала, в което "Импулс" ще участва, ще се постигнат поне още 4-6 други компании в него и като се добавят още 4-6 дивидентски растящи компании "Импулс" ще има около 13-17 компании, което вече е относително добра диверсификация на риска още от първата година на съществуване на "Импулс".
Свързани компании: