Огнян Николов: Първо идва болката от постоянното чакане, а после - парите

Огнян Николов пише във форума на Investor.bg с псевдоним Toranaga. Роден е през май 1971 г. Ранното си детство прекарва в Африка - в Тунис и Мароко. Завършва гимназия в България и висше образование в Икономическия университет във Виена, специалности инвестиционно банкиране, транспорт и логистика. Владее френски, немски и английски. Живее във Виена от над 20 години, като развива различни частни бизнеси.

Г-н Николов, какво реално се случи и се случва в света сега?

Нека си припомним какво беше настроението в началото на 2019 – Фед обещаваше олекотяване на баланса и повишения на лихвите, тоест изтегляне на ликвидност. Спекулациите, че лихвите ще стигнат над 3% и дори някой обосноваваха 5% като възможност. Но настройката на политиците за решаване на всякакъв вид проблем – бил той икономически, социален или политически, с печатане на пари, не се е променил, а дори засилил. Маргиналните изменения в обема на парите през лятото, доведоха до кризата за обратно изкупуване на ценни книжа Repo- криза в края му, и тягата се обърна – печатането продължи с пълна сила и след коронакризата, обещанията за помощи – разбира се, под формата на печатане на пари придобиха нечувани размери.

Лихвите реално са нулеви и това е диаметрално противоположно на очакванията преди 1 година. Това доведе до перверзни ситуации и възможности – особено за имащите достъп до капитал. Бернар Арно чрез Louis Vuitton получава финансиране с отрицателна лихва и прави оферта за Tiffany, която реално прави печалба от 600 млн. долара, Австрия издава 100 годишна облигация (при лихва 2,25%) въпреки доказан 3 пъти фалит за последните 100 години, Аржентина получава от МВФ финансиране въпреки дългогодишните подигравки към него и само в моя живот - 3 пъти фалит.

Това, което следва, е ясно за мен като инвеститор – инфлация. Тя ще обезцени спестяванията и труда на честно работещите. За мен неприемливо е в такава ситуация активите да поскъпват, което е страничен ефект от наплива на капитал. Но сякаш такъв стремеж има от страна на централните банки, при които думата инфлация е като омерта – законът за мълчанието. 

Исторически погледнато големите дългове никога не са били платени, а инфлирани. Критичните гласове се интерпретират като на странници, които са представени най-често като меркантилни апокалиптици, имащи цел продажба на своите книги или финансови анализи. Задълбочени анализи на проблемите и желание за тяхното решаване не виждам. Аз забелязвам сякаш желание само да се спомене проблемът, но не да му се направи дисекция и крачка по крачка да се реши. Един пример – Boeing – гордостта на американската икономика и технология – не са спазени основни инженерни и технически изисквания с цел спестяване на пари.

Хардуерният проблем се закърпва със софтуер, разработен от студенти по програмиране за смешни часови ставки в Индия. В същото време свободният кеш се използва за обратно изкупуване на акции.

В Германия Volkswagen награди мениджмънта за фиаското на дизеловите катализатори с голдън шек. Грешките се признават наполовина и промяна не виждам. В кризата се оказва, че водещи фирми нямат пари за стенд бай от няколко месеца. Затова кризата показва колко неустойчиви са тези модели. Започват се аргументационни акробатики, като се използват черни лебеди, перфектни бури и тн. За мен кристализира факт – старият западен модел е навлязъл във фаза на самодоволство и самозалъгване. Шансът на инвеститора е в Югоизточна Азия.

Как се разви за Вас изминалата година?

Аз отново не се справих добре – плюс 3% след данъци, такси и комисионни. Това отново и за поредна година се дължи на грешното ми позициониране във фирмите за производство на риба пангасиус- САЩ не премахнаха митата и този продукт остава неконкурентен. Една по една се освобождавам от тях.

Урановите и ванадиевите позиции реално са без промяна. Хубавото при тях е, че те се раздвижиха в положителна посока. Оставам оптимист за тях.  Заради слабите резултати през последните години смених стратегията,. До кризата 2007 – 2008 успявах да преценя правилно turn round (компаниите, в които е имало проблем, който бива решен и следва обрат). След това - не. Затова реших да имам поне 5-6 различни стратегии. Резултатът надминава моите очаквания. През големия спад общото портфолио спадна съвсем малко и успях да купя позиции, които никой не иска. А именно – танкерни.

При спад на цената (потреблението) на петрола складовете се насищат и тогава танкерите придобиват допълнителна функция на склад и това води до много високи дневни ставки за тяхното ползване. Урожай, който трае около 2 години, в които фирмите правят печалбите си за следващите 10-на години. Приходите на тази услуга се асоциират погрешно с приходите на останалите петролни фирми и когато цената на суровината пада, падат и цените на танкерните акции въпреки фундаменталново им подобрение.

Реално това наблюдение и факт дължа на Андре Костолани. В студенстките години четях икономическите и финансовите страници на вестниците и един старец ме попита, като видя че чета тази част от вестника, дали съм активен на борсата – потвърдих. Попита ме в какви позиции съм – годината бе 1998 г. В микс от полупроводници и телефонни компании - бе моят отговор.

Тогава той почти заповеднически ми каза веднага да продавам. Бях изненадан както от тона, така и от аргументацията му – "балон, от който ще си изгориш пръстите". Попитах го кой е и какво общо има с борсата. Така той се представи и ми каза, че истинските пари се правят в сектори, които никой не гледа и не иска да бъде в тях. Сподели, че е в танкерни фирми и след няколко години  ще продаде в пъти това, което е платил.

Срещата ме накара да се замисля за момент, но си казах – хора всякакви, странен тип. Години по-късно се сетих за срещата, когато вече бях чувал за него и реших да си купя негова книга. Бях стъписан, когато видях неговата снимка на корицата – странното старче. След прочитането на книгите му разбрах как е искал да ме предпази, а аз от любезност не му казах какво мислих за него през 1998 ... Това зърно, което той подхвърли, стана и един от основните фундаменти на моята инвестиционна стратегия – бъди там , където няма никой – тогава активите ще са на изключително атрактивни нива и когато пазарът открие този сегмент, страна или фирма, идва покачването.

Затова неговият израз – Schmerzensgeld – пари на (от) болката – първо идва болката от постоянното чакане, което е свързано с много съмнения за виждането, а после - парите. Да, печалбите на борсата са пари на болката – метафорично. С времето свикваш с болката и да бъдеш приеман като страннен и не те натоварва. Приемането да си различен е част от процеса на изграждането на инвеститора. Като инвеститор трябва да се гледа напред.

Виетнам в момента не е на радара на инвеститорите. В последните 2-3 седмици чужденци се скъсват от продажби. Виетнамците купуват. Дивидентната доходност на танкерните фирми се покачи на над 12% и то на база на миналогодишните резултати, тоест ако запазят дивидента от миналата година. По- добрите резултати ще се загатнат през 3-то тримесечие, а в последното пазарът ще открие нова възможност.

Надявам се да се справя и да не се изложа като с пангасиуса. Отново подчертавам изключителните възможности за Виетнам – хвърлете едно око на развитието на коронавируса там. Резултатът може само да се разбере и приеме, ако познаваш настройката на виетнамеца – анализиращ, отговорен, дисциплиниран и постоянен. Не познавам друга страна, която на бойното поле да е победила 4 световни военни сили през последните 100 години. Друг индикатор, който ясно подчертава потенциала на тази нация, е демографският – няма страна, която да не е станала голяма икономическа сила, без да има многобройно население. в Дискусиите в раздел коментари „демографията е фактор“ коментаторът Inform много добре набляга на числата, които показват негативното развитие на България. Поглед към демографската статистика до 1950 г. показва, че Виетнам винаги е била в 20-те най-многолюдни държави. А това е възможно, ако в продължителен период от време страната създава благоприятни условия за живот – древен Египет, Рим, през последните 100 години - САЩ.

Бих желал да споделя, че най- голямото признание в конфуциянството за учителя е когато неговият ученик го надмине. Според мен това важи за Виетнам в пълна сила. След освобождението на Севера и оттеглянето на французите, или, общо казано, на колониалистите, никоя от развитите страни не желае да им помогне. Факт, който се премълчава от всички колониални страни, и те подтикват САЩ да НЕ помагат на Египет, Конго, Виетнам ... Тази образователна, техническа и финансова помощ в постколониалната ера предлагат комунистическите държави. Затова много лидери на тези страни от третия свят биват „обвинявани“, че са комунисти, а всъщност се стараят да модернизират своята страна.

Например Патрис Лумуба е първият свободно избран президент на Конго Киншаса, който бива убит с помощта на Белгия, Англия и САЩ. Той е искал да модернизира страната си. В една от тези групи по модернизация на тези страни бе и моят дядо по майчина линия – д-р Тодор Тодоров.

Той е един от основоположниците на физиотерапията във Виетнам и затова наградата лично му е връчена от Хо Ши Мин.  Снимката на стълбите е от президентската вила, която е част от мавзолейния комплекс на Хо Ши Мин в Ханой. Дядо ми би се радвал на успеха на Виетнам. За мен резултатът от действията и мерките, взети за защита на населението, са ефективни и прости. Защо не се коментира виетнамският път? 

Според мен и Костолани би се зарадвал, ако разбере колко много е допринесъл за моето израстване като инвеститор. А пък аз бих се зарадвал,  ако чрез споделянето на опита ми и преживяното спомогна за изграждането на нови инвеститори.

Как се развиват позициите Ви на БФБ?

Нека този път да не коментирам моите позиции на БФБ. Изключително се радвам от промените в ЗППЦК, които влязоха в сила от 2020 г. Те са според мен голяма крачка напред при подобряването на законовата база на българския капиталов пазар. Това е иструмент, който трябва да се разбере и да се използва най-пълноценно. Шасито на БФБ се подобрява. Затова аз ще посетя онлайн семинара на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите на 22.04.2020 г. Похвална инициатива от тяхна страна. Юридическото ограмотяване ще покаже възможностите да се защитят интересите на акционерите и ще доведе до по-голяма сигурност и увереност в инвестирането на борсата.
Ако няма подобрение на шасито, мотора и дизайна, няма как се развие нашата борса.

Такива емблематични участници в дискусиите и търговията, като Императора, вече не са активни на БФБ. По случайност открих във seekingalpha.com коментатора от форума на Investor.bg с псевдоним panda, който също е обърнал гръб по логични причини на БФБ. Докато няма промяна в настройката, че на миноритарните акционери се гледа като на прасета за колене, а не дори като на дойни крави, ресурс и развитие няма как да има.

Какво очакваш през идните месеци на борсите ?

Както вече споменах в началото, националните банки и политиката ще се опитат да представят, че всичко, което е необходимо, е направено и светлото бъдеще е пред нас въпреки затрудненията. Знанията им за поведението на пазарите и икономиката позволяват чрез натискането на бутоните и бутането на лостовете да се правят козметични опити да се спре всеки спад на пазара и да се обърне в ръст.

Това не може да трае вечно, разбира се. В зависимост от мениджмънта различните фирми (зависещи от отрасъл и позициониране) ще започнат да показват по- слаби резултати. Фирмите с висока задлъжнялост ще срещнат големи трудности, а тези, които имат кризисен фонд, ще излезнат още по- силни след нея. Изцяло первертирана е структурата на разходите на фирми като Airbnb – не може посредник с интернет страница да има такава нужда от капитал, която се комуникира в момента, и да прави такива загуби.

Аз тези позиции ще гледам да избегна. Картината ще стане песимистична най-късно след данните за 2-рото тримесечие. Така че аз очаквам по-ниски нива на акциите. Големи шансове виждам в урана, ванадия и танкерните фирми през следващите месеци, независимо от цялостното развитие на пазара. Като цяло смятам, че по-голяма част от фирмите ще се опитат да намалят своя дълг и това ще ги направи по-устойчиви. И то предимно във emerging и frontier пазари, защото там достъпът до капитал е по-труден, което дългосрочно ще им даде голямо предимство.

Волатилността ще се покачи и това ще е от полза за трейдърите. Моделите – печалба на всяка цена, ще претърпят корабокрушение. Ниските лихви благоприятстват този подход. Това води до fat tails – отклоненията от нормалното разпределение, неслучайно те са много по-чести, отколкото „нормалните“ модели изчисляват. Това е логичното въздействие на натрупването на изключително много ресурс в определена посока. А количествените натрупвания, водят до качествени изменения. Поради тези изброени факти смятам, че добрите инвеститори -  stock picker – ще имат по-добри резултати през следващата една година, отколкото пасивно инвестиращите в ЕТФ.

Как премина въвеждането на Еврото в Австрия? Имаше ли поскъпване на цените?

Това бе през 2002 г. и преходът от шилинг в евро мина гладко. Цените на продуктите се качиха около 6 до 9 месеца преди въвеждането, като цените бяха напаснати нагоре към по-висока стойност. Например, ако продукт струваше 13 ATS при курс от 13,7603, то цената се качи до 14 ATS и след промяната стана 1 евро . Предвид отпадналите такси на банките за смяна на валутата те качиха таксите за останалите услуги.

Да приемем ли еврото?

Да, разбира се. При положение, че левът е вързан за него, това ще е само техническа крачка. Щом сме вече в този съюз, нека бъдем докрай. Има, разбира се, страхове, но нека си припомним какво беше преди въвеждането на еврото в Европа. Имаше образно казано 2 основни валути – силните (Германската марка, Холандският гулден и Австрийският шилинг) и слабите (Италианската лира, Френският франк, Гръцката драхма, Испанското песо). Икономическата политика на силните валути бе да повишават конкурентноспособността си чрез повишаване на производителността и от там на по- евтина единица продукция, а тези на слабите – повишаване на конкурентноспособността чрез обезценка на валутите си.

Фиксирането на курсовете не дава възможност за изкуствено девалвиране и затова след въвеждането на еврото дефицитите по текущите сметки на „слабите" валутни държави се увеличи. Неспособността им да се напаснат към новите дадености доведе до разрухата на цели отрасли. Най-видимо е това в Италия – Fiat, текстилната и обувната промишленост са бледо подобие на предишния блясък.  Германската автомобилна индустрия пък успя да избута италианската, френската и испанската и да завземе или изкупи голяма част от техния дял. Така че всяка структура – дали ще бъде съюз, сътрудничество или зависимост, има своите плюсове и минуси.

Плюсовете се изразяват в по-ниски лихвени проценти и транзакционни разходи. Но дали българинът ще инвестира в по-висока конкурентноспособност, или ще си финансира нова кола, от която най-вероятно ще спечели най-вече Германия. На това не мога да отговоря.

Това ми напомня друга ситуация от близкото минало – изказването на нашия премиер Бойко Борисов, че единствено НАТО може да даде военна сигурност на България.

В моето детство това важеше за Варшавския договор. Сегашният военнен съюз е реално диаметрално противоположното на тогавашните очаквания.

Нашите действия и напасване на новите дадености ще покажат дали ще се справим с предизвикателствата, или частичното отказване от суверенитета (което е естественото следствие от влизането в Европейския съюз) ще ни донесе още по-силни зависимости от тези през времето на СИВ и Варшавския договор.

Защо вярвате в урана предвид поевтиняването на електроенергията поради слабото потребление?

Близо 12% от глобалното електричество се добиват в ядрени централи. Този процес не отделя въглероден двуокис и предоставя сигурен доставчик 24 часа в денонощието. Това са плюсовете. След аварията в Чернобил реално развитието на тази технология остана на заден план, което според мен не е правилно и премахването на слабостите на тази технология ще позволи нейното разрастване. На пазара за ресурса уран би трябва в определен момент да се стигне до недостиг на ресурс, защото неговите цени са много години под себестойността на производство, а това не може да трае вечно.  

След Фукушима - Япония (10% от световното потребление на уран)  отпадна като купувач и пренасити пазара, който беше в експанзия, която поради инерцията в бранша продължи да увеличава производството и така допълнително доведе до спад на цените много под себестойност. Това доведе до затваряне на много мини, дори мината Сигар Лейк на Камеко, тази с най-ниската себестойност (според някои анализатори) затвори под претекст на вируса, но истинската причина е, че разпродават на прекалено ниска цена. Освен това - за да изпълнят задълженията по доставките си, могат да купят на дневния пазар (spot market), където цената е под себестойността на техните поръчки -  тоест вместо добивна дейност, която е изключително тежка и капиталоемка, Камеко се превръща в обикновен търговец.

Друг факт, за който не всеки знае е, че двете най-големи фирми на този пазар произвеждат над 40% от общото производство. Беше просто въпрос на време да се договорят и те това го сториха преди 2 години. Но все още не могат да накарат ядрените централи да увеличат покупките. Това се надявам да стане скоро, a и последните реакции на този сегмент индикират това.

Казвали сте, че във Виена наемната доходност от апартаменти е едва 1% годишно, или наем от 10 000 евро годишно за жилище с цена от 1 млн. евро. Може ли и в България наемната доходност да падне до 1% от сегашните 4-5%?

На пазара всичко е възможно. Преди 10 години наемна доходност от 5 до 7% бе нормата. След кризата през 2008 г. хората, които имат спестявания, се изплашиха от инфлацията и насочиха по- голяма част от капитала си в недвижимите имоти. Този процес бе широко подкрепен от падането на лихвите  (от 5 до 6% на актуално 1% за ипотека, като познавам и хора с 0,62%), увеличаването на броя на населението на Виена и новия тип услуги Airbnb и booking.com. Аз буквално през прозореца виждам промяната в настройката към имотите, броейки крановете. Сега след коронавируса според мен цените ще паднат. Тези цени затрудняват изключително младите семейства и това е определено и една от причините за ниската раждаемост.