Търговският регистър с опасен двоен стандарт при вписванията

Търговският регистър е постановил втори отказ за вписване на увеличението на капитала на "Фонд за недвижими имоти България" АДСИЦ.

Решението на регистъра поставя в ситуация дружеството да не може да ползва привлечените по-рано 27,5 млн. лева вече над месец и половина, което, логично, носи директни загуби и пропуснати ползи. 

Парите на вложителите пък ще стоят над два месеца блокирани, а акциите им все още не са издадени, за да могат да ги продадат при желание. След забавянето в ТР има и други срокове и със сигурност тези акции няма да се търгуват поне два месеца.

Аргументът на Търговския регистър, изказан пред Investor.bg, е, че ФНИБ АДСИЦ не е предоставил решение от Комисията за финансов надзор (КФН) за одобрение на устав, в който да влезе новият брой издадени акции след увеличението. 

Но при абсолютно същата хипотеза увеличенията на капитала на „Софарма имоти“ АДСИЦ и „Гленмоор Кепитал“ АДСИЦ бяха вписани от регистъра.

От Търговския регистър поясниха пред Investor.bg, че "Софарма имоти" АДСИЦ е осъдило отказа им за вписване на увеличение на капитала по подобен казус още през 2012 г. "с решение от 24.02.2012 г. по т. д. № 5430/2011 г. на Софийски градски съд, с което се отменя отказ № 20111129142102/30.11.2011 г. Съдът, като се е позовал на разпоредбата на чл.112в от ЗППЦК, е отменил отказа с мотивите, че следва да се впише увеличението на капитала дори и без устав, който впоследствие може да бъде обявен по партидата на дружеството след одобрението му от КФН. Това би могло да обясни и несъответствието в практиката на длъжностните лица по регистрацията по двете партиди", отговарят от ТР. Защо обаче регистърът не взема предвид съдебното решение и при други подобни казуси не става ясно. 

По отношение на случая с ФНИБ АДСИЦ регистърът ще чака решенията на съда по обжалваните два отказа за вписване на увеличенията, както и тепърва ще осъществи контакт с Комисията за финансов надзор (КФН), от която ще иска становище.

Историята на една истинска корпоративна мъка

Увеличението на капитала на "Фонд за недвижими имоти България" АДСИЦ може да се нарече "истинска корпоративна мъка". Ето как изглежда самата хронология:

Крайната дата за изплащане на новите акции в увеличението беше 13 август 2018 г. Още на 10 август обаче системата на Търговския регистър се срути и не можа да работи над 2 седмици. Затова "ФНИБ" АДСИЦ подаде за вписване на увеличението на капитала си (заявление А5) чак на 28 август 2018 г. Търговският регистър издаде указание, че трябва да се подаде пълният списък на акционерите за последното общо събрание, за да впише годишният отчет (заявление Г2).

От дружеството се съобразяват с искането и прикачат списък на акционерите, след което ТР вписва отчета (Г2) и постановява отказ на увеличението на капитала (А5) с абсурдното твърдение, че е нужно решение на Комисията за финансов надзор (КФН) за одобрение нов устав на АДСИЦ. Отказът е от 10 септември 2018 г.

Точно седем дни по-късно ФНИБ АДСИЦ обжалва отказа пред Софийски градски съд. На 20 септември дружеството опитва с второ заявление А5 да впише увеличението в Търговския регистър, вероятно разчитайки, че ще бъдат прочетени аргументите му от жалбата до съда. Но осем дни по-късно и това заявление е отказано със същия аргумент - иска се одобрение на устав от КФН.

Така месец и половина след увеличението ФНИБ АДСИЦ не може да прибере и използва парите си в размер на 27,5 млн. лв. с цел строителство на сграда. 

Двойният стандарт

В същото време Търговският регистър показва двоен стандарт, като вписва абсолютно същия тип увеличение на капитала на "Софарма имоти" АДСИЦ. И то не само сега, но и във всяка от последните години. Дори според информация на Investor.bg и двата пакета документи са подобни. Заявлението на сегашното увеличение на "Софарма имоти" АДСИЦ е подадено на 14 септември и вписано на 25 септември 2018 г. Не можем да наречем срока от 11 дни кратък, но все пак е по-добре от нищо, както в случая с ФНИБ АДСИЦ.

Логиката

Увеличението на капитала на всеки един АДСИЦ предварително се одобрява от Общото събрание на акционерите, което упълномощава Съвета на директорите да го осъществи. Това е записано в чл. 43 ал. 1 от Устава на ФНИБ АДСИЦ, който гласи, че с решение на акционерите от 28 февруари 2018 г. е дадено право на Съвета на директорите да увеличава капитала с до 50 млн. лв. номинална стойност в срок от 5 години от вписването на промените в устава в Търговския регистър. Този устав е вписан в Търговския регистър на 9 март 2018 г.

В същия този устав, в чл. 11 ал. 1, пише, че текущият капитал е 20 150 000 акции. Общо двата члена дават максимален капитал от 70 150 000 акции.

Да допълним, че в чл. 44 от същия този устав, вписан в Търговския регистър, пише, че Съветът на директорите на ФНИБ АДСИЦ може да увеличи капитала с конвертируеми облигации до 50 000 000 лв. Тези конвертируеми облигации може да станат 50 000 000 акции. Така вече достигнахме до максимален размер на капитала по вписания вече устав от 120 150 000 акции. Или да приемем абсурдната хипотеза, че ако ФНИБ АДСИЦ издаде облигации и после облигационерите поискат да ги конвертират в акции, както уставът позволява, Търговският регистър няма да разреши операцията. 

По-горе споменахме, че отказа си за вписване ТР е обосновал с липсата на решение на КФН за одобрение на проспект на ФНИБ АДСИЦ. Но такова решение има с номер РГ-05-1184-1 от 26.02.2018 г., подадено за вписване в Търговския регистър на 9 март 2018 г. и вписано в същия този Търговски регистър на 15 март 2018 г. На тази дата е вписан и съответно новият капитал на ФНИБ АДСИЦ с горепосочените до 120 150 000 лв. в три различни члена, 11-ти, 43-ти и 44-ти.

През август 2018 г. ФНИБ АДСИЦ приключи подписка по увеличението на капитала, привличайки около 27,5 млн. лв., издавайки 14 491 925 акции. Ако ги търсим в устава на фонда, то те са част от чл. 43-ти. В него Съветът на директорите е овластен за намаление при увеличението на капитала от 50 000 000 на 35 508 075 броя. Останалите 14 491 925 акции ще отидат към чл. 11, добавяйки се към вече стоящите там 20 150 000 бр.

Да обобщим! Акционерите са упълномощили Съвета на директорите да увеличава капитала с общо 100 000 000 лв., разбира се, с промяна в устава. КФН е одобрила промяната в устава. Търговският регистър го е вписал. После КФН е одобрила е Проспект за увеличението по лимита от чл. 43 в устава. Следва подписка, като предварително не се знае колко акции ще бъдат записани (за да се коригира уставът предварително), в случая с ФНИБ АДСИЦ са записани 72% от максимума. Процедурата винаги е била първо Търговският регистър да впише увеличението, а после Централен депозитар също да го впише, след което следва вписване от КФН, а накрая Българска фондова борса АД вписва увеличението и започва търговия с акциите. Съответно, на следващото редовно Общо събрание се коригира и броят акции в устава и акциите минават от чл. 43 в чл. 11.

Сега Търговският регистър иска обръщане на логиката, без да се съобразява със закона, без да чете вписания в самия регистър устав и вписаното Решение на КФН. ТР изисква някакво решение на КФН за одобрение на промяна на устав, каквото не съществува, защото увеличението на капитала е изцяло в рамките на вписания устав на ФНИБ АДСИЦ. То не излиза и на милиметър от основния документ на фонда.

Това, което на практика иска Търговският регистър, е Общо събрание на акционерите на ФНИБ АДСИЦ да промени устава в частта с издадения брой акции (чл. 11), като отчете резултата от увеличението на капитала (по чл. 43 от устава на дружеството). Тъй като подписката беше до 13 август, събрание може да се свика най-рано на 14 август. Срокът за свикване е 30 дни. Значи то може да е най-рано на 13 септември. След това КФН трябва да издаде решение за одобрение на новия устав, което може да е например 14 дни. Едва след това Търговският регистър иска да впише увеличението (което явно отнема минимум 11 дни, като при Софарма имоти) и едва тогава парите от набирателната сметка могат да бъдат разблокирани и ползвани от дружеството. Едва след това се иска и вписване в Централен депозитар и Българска фондова борса АД. Иначе казано - това са около 3 месеца, в които парите на инвеститорите стоят блокирани. Само ще вметнем, че на Запад от нас увеличение на капитала се прави за няколко дни и новите акции са налични за търговия.

Не се зачита закона, волята на инвеститорите, КФН и дружеството

Парадоксалното е, че вложителите искат да дадат пари на фонда, КФН е одобрила проспекта, парите са получени в набирателната сметка, но поради двоен стандарт в Търговския регистър всичко това се проваля. Вложителите на тези 27,5 млн. лв. са пенсионни фондове, договорни фондове, банка и много други лица. А ФНИБ АДСИЦ вече е инвестирал над 10 млн. лв. в право на строеж на офис сграда и без тези пари ще се загуби целият смисъл на инвестицията.

И ако случаят с "ФНИБ" АДСИЦ получава публичност, защото дружеството се следи от широката борсова общественост, какво би станало при двоен стандарт с дружество, което касае един или няколко инвеститора?

Обобщение

През 2012 г. "Софарма имоти" АДСИЦ е осъдило отказа на Търговския регистър. Вместо ТР да коригира практиката си спрямо съдебното решение, той продължава да действа по старому, създавайки двоен стандарт и проблеми на коректни дружества и инвеститори. Investor.bg също изпрати питане до Комисията за финансов надзор за мнението ѝ по-случая, защото реално ТР се оправдава с липсата на решение на КФН за отказите от вписване.

Авторът притежава акции от капитала на Софарма имоти АДСИЦ и Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ. Също е участвал в увеличението на капитала на Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ.

Свързани компании: