Стратегията на Експат за развитие на българския капиталов пазар*

Общият ефект от тези мерки би бил международен престиж за българския финансов паспорт (лиценз). Това би направило българската регулационна юрисдикция атрактивна за чужди финансови институции, особено за такива от ЕС, но също защо не от Азия и САЩ. Също както Люксембург, Ирландия и Великобритания са желани юрисдикции, чиито лицензи са добре приети навсякъде по света и улесняват дистрибуцията и търговския успех на финансовите продукти, регистрирани там.

Съзнаваме, че много от тези теми може би звучат чуждо или абстрактно за широката публика и дори за голяма част от политическия елит на страната. Затова сме благодарни на Инвестор за възможността да представим нашата позиция, като фирма – специализирана в този бранш и сблъскала са не практика с почти всички „стени“ и „тесни места“ на системата. Подобно на недвижим имот с „голям потенциал“, за да се развие капиталовият пазар и изобщо небанковият финансов сектор на държавата, първо трябва да се изградят пътища, комуникационна и енергийна инфраструктура до него. В момента България – 10 години след членството си в Европейския съюз – е все още изключително изолирана от международните и дори от европейските финансови пазари. Нито един български финансов инструмент – с изключение на индексния фонд на Експат върху SOFIX, не се приема за сетълмент в нито един международен депозитар. И това не е заради клишетата „липсващи качествени емитенти“ или „недобро корпоративно управление“ (въпреки че и тези неща имат голямо значение), а най-вече защото липсват необходимите връзки, инфраструктурата по която да вървят капиталовите потоци към и от страната, и договорните отношения със стратегически партньори, които да осигуряват достъп до пазара на инвеститори от цял свят. Румънски ценни книжа за над 5 милиарда евро се държат от клиенти на Euroclear по света, и още толкова от клиенти на Clearstream. При държави като Унгария, Полша и Чехия тези цифри са много по-големи. Дори още 20 нови български фирми да се качат на БФБ тази година, това според нас няма да промени нищо. Отделен в въпросът дали малките разходи за изработка на проспект (които в момента държавата е обявила, че ще спонсорира), са всъщност препятствието, спиращо български форми да стават публични дружества. Или това е по-скоро липсата на перспектива за достъп до реален капиталов ресурс за българския бизнес през борсата ни, което пък се дължи на липсата на достъп за чужди участници там.

Това, което ние от Експат можем да направим и правим от две години, е да инвестираме в създаването на инфраструктурни продукти, каквито са индексните борсово търгувани фондове. И да проправяме пътя за трансграничен сетълмент и регистрация за публично предлагане и борсова търговия на тези продукти в чужбина. Тези инструменти – и по-конкретно фондът на Експат върху SOFIX – имат за цел да улеснят достъпа на чужди инвеститори до българската борса и да преодолеят техническата й изолираност от световните финансови пазари. Допълнителната регистрация за търговия на големи чужди борси – като Франкфурт и Лондон – е задължителен елемент от тяхното пълноценно функциониране, който дава лесен, бърз и евтин достъп на целия свят до българския капиталов пазар.

В този смисъл борсово търгуваният фонд върху SOFIX е по-скоро част от инфраструктурата на пазара, а не просто един от многото инвестиционни продукти, предлагани тук. Интересът към този фонд в чужбина (а и в България) е функция не само на нашите маркетингови усилия, а е и добър индикатор за интереса на международните инвеститори към България като цяло. Планирали сме да засилим кампанията за популяризиране на борсово търгуваните ни фондове, след като качим всичките активни към момента 11 фонда на борсата във Франкфурт, за да може те на практика да бъдат търгувани там при реален интерес. Надяваме се това да стане до края на първото тримесечие на 2018 г.

Експат планира и още няколко индексни пасивни борсово търгувани фонда, които да се появят на пазара през второто тримесечие на тази година – те ще следят индексите на Латвия, Литва, Естония, Украйна и Дания. За всички тези държави това ще са единствените борсово търгувани продукти в света, чрез които може лесно да се заеме диверсифицирана и ликвидна експозиция към техните капиталови пазари. Всички тези фондове ще се търгуват на БФБ – София и в чужбина. Считаме, че те ще са успешни в търговско отношение и се надяваме да са популярни както сред институционалните инвеститори, така и сред масовите участници на пазарите в България и чужбина.

Нашата роля е да конструираме добри продукти, които да са полезни сами по себе си. Активността при търговията на всеки един от тях е вече по-скоро въпрос на собствена преценка от страна на всеки инвеститор – дали според него съответният пазар ще се покачи или не, дали това се вписва добре в стратегията му за диверсификация на риска или за хеджиране на други открити позиции, дали има свободни лимити за такъв тип риск и т.н. Борсово търгуваните фондове са вече безспорно най-разпространеният начин за заемане на позиция към даден пазар, а корелацията на индексите и на отделните по-големи и по-ликвидни позиции във всеки един пазар е много голяма, така че за много инвеститори е по-удобно (по-лесно, по-бързо и по-евтино) да се заложи на индексен фонд, вместо да се изразходват ценни вътрешни ресурси за детайлен анализ на конкретни емитенти в дадена юрисдикция. Важно е да се отбележи също, че индексните фондове на Експат имат отворен първичен пазар за институционални инвеститори, което гарантира ликвидност в големи обеми за тях във всеки един момент, без това да се отразява на цената.

Причините да изберем страните от Централна и Източна Европа за първите ни индексни борсово търгувани фондове са две – 1) липсата на аналогични продукти в международен план за тези пазари и 2) тяхната относителна подцененост (или изоставане) спрямо движенията на развитите пазари за последното десетилетие след кризата от 2008 г. Очакваме продуктите ни да станат значителни по големина в средносрочен план, като по-динамичен ръст на активите очакваме след листинга във Франкфурт на всички фондове и след засилена информационна кампания в чужди медии, каквато още не сме правили.