Стратегията на Експат за развитие на българския капиталов пазар*

Що се отнася до регулатора, смятаме, че подходящи приоритети биха били следните мерки:

-     Добре ще е да се изготвят и публикуват стандартизирани процедури и документи пакети за лицензиране на продукти (фондове) – ръководства и препоръки (guidelines), правила (rules), шаблони (templates) – каквато практика съществува в регулаторите от държавите с развити капиталови пазари. В Люксембург и в Ирландия, например, фондов лиценз може да бъде получен за 2 седмици, защото за документите им (проспекти, правила и т.н.) могат да се ползват предварително одобрени и публикувани от регулаторите шаблони или подробни инструкции. Това гарантира равнопоставеност между участниците на пазара, бързина и ниски разходи за лицензиране. Както и ниски разходи за обработка на апликациите от страна на регулатора.

-     Добре е да се въведе национално изискване за документация на английски език (поне за т.н. Документ с ключова информация за инвеститорите – KIID) за българските финансови продукти, за да могат да се познават от чужди инвеститори.

-     Добре е да се въведе като национално изискване задължителна застраховка професионална отговорност за инвестиционни посредници и управляващи дружества в България и тя да е за доста големи лимити. Това ще направи българските финансови компании по-приемливи като партньори за западните им колеги и ще спомогне за отваряне на пазара навън.

-     Необходими са спешни мерки на политическо ниво за членство на България във FATF. Нечленуването там води до това българските финансови компании (банки и небанкови финансови институции) да бъдат подлагани на т.н. разширени проверки (extended due diligence), а в повечето случаи и да получават директен отказ от откриване на сметки или отношения с по-сериозните чужди банки, инвестиционни посредници, депозитари и борси.

-     Като част от усилията да се превърне България в международен фондов център, трябва да се промени леко законът за АДСИЦ, така че да се позволи на тези български публични фондове да инвестират в имоти в ЕС и във вземания на контрагенти от ЕС. Тогава няма да има пречка лицензиран фонд в София (който се търгува на БФБ), да е с фокус инвестиции в имоти в Германия или Франция, например. С нулеви корпоративни данъци, нулев данък върху капиталовата печалба от търговия с акциите и ниски разходи за администрация. Така ще накараме чуждите инвеститори да си направят фондовете тук, а не в Люксембург.

В сферата на частния сектор трябва силно да се насърчи развитието на местни депозитарни (попечителски) услуги. Без тях не може да има сериозна местна фондова индустрия от международно значение, защото според европейските регулации депозитарят на фонда трябва да е в юрисдикцията на самия фонд (в случая България). В момента много малко банки в България (и нула инвестиционни посредници) предлагат качествени депозитарни услуги. Основно поради липса на ноу-хау, технология и най-вече поради изолираността на страната от международните финансови пазари. Местните депозитари имат силно ограничени възможности да държат чужди ценни книжа, защото по правило нямат директни сметки в големите международни депозитари като Euroclear, Clearstream, DTCC & SIX SIS. Създаването на добър депозитарен сектор в България би привлякло и други асет мениджъри от ЕС да се паспортизират тук и да регистрират и лицензират своите фондове в София, както го правят в момента в Люксембург и Ирландия. Само че там вече стана доста скъпо, а България е low-cost дестинация с ниски разходи, ниски данъци и по-ниски регулаторни прагове (задължителни минимални суми за начален капитал) за организиране на фондове и добро ниво на човешки ресурси във финансовия сектор, така че можем да се наместим в тази високотехнологична и престижна ниша.

Трябва и активно да се насърчава паспортизирането за предлагане в ЕС на български финансови продукти, включително чрез финансово подпомагане на маркетинговите усилия в тази посока. Размерът на българските управляващи дружества не би им позволил да развият сериозни информационни кампании в чужбина в момента без външна подкрепа. Затова, разбира се, първо трябва да има работеща инфраструктура за трансграничен сетълмент.

Не на последно място трябва да се вдигне сериозно технологичното ниво и качеството на процесите в българските управляващи дружества и инвестиционни посредници. Това значи ползване на информационни системи за информация и търговия в реално време като Bloomberg, членство в SWIFT, възможности за генериране на клиентски сметки в IBAN формат и други неща, които са широко разпространени и задължителни в страните с развити капиталови пазари. В лицензионния процес е предвидено регулаторът да преценява дали съответното поднадзорно лице има необходимата ресурсна обезпеченост от гледна точка на инфраструктура и информационни системи, но реално към момента това е по-скоро обща формулировка, зад която не стои нищо конкретно. А би трябвало. Но в същото време разходите, свързани със закупуването и поддържането на тези системи са доста големи и в много случаи непосилни за размера и резултатите на повечето управляващи дружества и инвестиционни посредници в България.

Държавата може да насърчи тези процеси, като насочи част от фондовете по европейски програми към подпомагане на такива дейности. Доставчиците на подобни услуги не печелят много (или изобщо) от тях в момента, мнозина намалиха или закриха попечителските си отдели през последните години, а в сектора на управляващите дружества и инвестиционните посредници се наблюдава връщане на лицензи Съществуването на добри попечителски услуги в България е задължително, ако изобщо искаме да развиваме финансовия сектор, както и съществуването на качествени асет мениджъри и конкурентноспособни посредници, така че това би следвало да е национален приоритет.