MiFID II - панацея за европейските финансови пазари?

Как ще се промени комуникацията с инвеститорите?

Драмата за публичните компании не е чак толкова голяма. Ефектите по-скоро са следствие на това, което ще се случи с инвестиционните посредници, с портфолио мениджърите и асет мениджмънт компаниите, обясни Даниела Пеева от Асоциацията на директорите за връзка с инвеститорите в България, ABIRD.

"Очакваме да се променят наложилите се методи за комуникация с публичните компании", коментира тя. "Много от старите методи за комуникация като директни срещи с компаниите на място бяха оставени, като се разчиташе на анализите, с които инвеститорите се запознават с компаниите, за да вземат информирано инвестиционно решение".

Всичко, което се случва с инвестиционните посредници, ще рефлектира върху комуникацията с клиентите. Анализите ще се заплащат със собствени средства, обемът им значително ще се намали, но положителното е, че ще бъдат по-задълбочени. Ще се повиши значението на директните срещи и ще се наложи да се инвестира сериозно в капацитета на отделите за връзки с инвеститорите, обясни Пеева.

Според нея в резултат на това ще бъдат ощетени малките компании, тъй като техните отдели за директор за връзка с инвеститорите (ДВИ) трябва да станат активната страна.

Опасението, че разходите ще се повишат сподели и Марчин Жултаниецки от Райфайзен Полбанк.

„Въпросът дали сме готови е труден. Рано е да се каже дали ще оцелеем от тази регулация", коментира той. Разходите ще се повишат. Стигаме до ситуация, в която офисите се разрастват, за сметка на търговската активност, която намалява, продължи той.

"В предходния панел на конференцията за макротенденциите в света беше обявено, че следващата година ще е европейският ренесанс, но MiFID 2 няма бъде такъв за пазарите. Краткият отговор на въпроса е „не, в Полша не сме готови за регулациите“, а дългият отговор е „определено не сме готови за регулациите“, заяви Жултаниецки. По думите му никой не е готов за това, включително местните законодателства.

Ефектът върху БФБ

„Българският капиталов пазар се нуждае от много неща, но не мисля, че MiFID2 е сред тях. Прозрачност няма да има“, категоричен беше Иван Такев, изпълнителен директор на Българска фондова борса (БФБ – София), като даде пример с отчетите, които БФБ трябва да публикува. "От гледна точка на регулирания пазар, регулациите варират от свръхдиспропорционални до откровени безсмислици“, заяви Такев.

Той вижда проблем в цялостния подход на Европейския съюз (ЕС). "Капиталовите пазари в Източна Европа са само 5% от тези в цяла Европа, но изискванията са за всички. Бедните източноевропейци се оказаха най-прецакани от цялата работа“, заяви Такев.

Представителят на КФН на дискусията обобщи MiFID 2 като „не точно това, което регулаторните органи биха искали да има“. По думите му всичко произлиза от кризата от 2007 г. „Доклад след кризата звучеше като заглавие на таблоид: „ЕС страда, виновни са пазарите“.

Радослава Масларска защити неговата теза, като обобщи, че хората, които са писали тези текстове, не знаят как част от тях могат да бъдат приложени в реалната практика. Според нея въпросът е също така искат ли го клиентите. Тя прикани някои от големите регулатори да дойдат и да седнат в българските офиси и да видят каква е реалността.

„Пазарните участници минават през различни етапи на реакция - от любопитство, през стрес, после „как може да го реализираме това“ и след това „отлагайте колкото може повече“. Сега сме на последния момент. Притеснява ме това, че на всички пазарни участници се натрупаха толкова много регулации, че не успяваме да бъдем адекватни на всичко, което се случва като регулации. Те трябва да регулират, но трябва да се съобразяват със зрелостта на пазарните участници. Ние зрелостно не сме готови за такава промяна“, заяви Пеева.

Какво ще направи КФН, за да защити българския бизнес?

MiFID е частичка от една цялостна регулация. Очакват се много нови регулации, които ще се отнасят до капиталовия пазар. През 2006 г. стигнахме до умора от хармонизиране, след това се случи финансовата криза и умората ни отмина. Основният проблем е в капацитета на тези институции. КФН спрямо възможностите, които има да отдели за тази дейност, се опитва да представлява интересите на българския пазар, коментира Койчев.