Кардинални промени в начина, по който се финансира Комисията за финансов надзор (КФН), приеха на първо четене депутатите от парламентарната Комисия по бюджет и финанси.
Ако текстовете минат и на второ четене, надзорът върху небанковия сектор ще получи пълна финансова обезпеченост и ще бъде независим от държавния бюджет.
В момента бюджетът на КФН е част от държавния бюджет, като за тази година за надзора са предвидени около 6,5 млн. лв. Около поливината от план-сметката на надзора се формира и от събираните от КФН такси.
Според мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор обаче парите не достигат за повишените изисквания към комисията и тя не може да се справи ефективно с делегираните ѝ функции да надзирава застрахователите, инвестиционните посредници, пенсионните дружества и рейтинговите агенции.
Контролът върху небанковия финансов сектор има нужда от реформа, това е препоръка и на Световната банка, коментира промените Диана Йорданова, заместник-председател на КФН, която ръководи управление "Осигурителен надзор“.
Тя добави, че регулаторът изпитва остър недостиг на специалисти и не разполага и с единна информационна система за приемане, обработка, съхраняване и анализ на данните, които комисията получава от поднадзорните си лица.
„Пряката зависимост от държавния бюджет се разминава с европейските правила: такива регулаторни органи да са самостоятелни и независими от останалите органи на властта“, допълни още тя.
Според нея възприемането на този законодателен подход, при който Комисията за финансов надзор ще се издържа самостоятелно, е насочено към осигуряване на необходимите условия за нормалното функциониране на комисията като регулаторен и надзорен орган на небанковия финансов сектор. Този подход е възприет в редица държави членки на Европейския съюз, като Белгия, Финландия, Естония, Франция, Гърция, Латвия, Люксембург и Португалия, и чрез него се осигурява независимостта на съответните регулаторни и надзорни органи.
Йорданова е категорична, че действащата в момента правна рамка, касаеща финансирането на комисията води до случаи на затруднения, свързани и с изпълнението на задълженията й за заплащане на членски внос в европейските органи - Европейски орган за ценни книжа и пазари (ЕSМА) и Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA), както и на международните организации IOSCO, IOPS и IAIS (общо в размер 1,6 млн. лв.), което не следва да бъде допускано.
Този законопроект отлежава вече повече от година, преди да стигне до парламента. Силно впечатление обаче прави огромният набор от услуги, които комисията ще оказва на поднадзорните си лица срещу заплащане.
Нещо повече, има значително увеличение на някои от събираните такси. Така например се предвижда застрахователните брокери да плащат годишно по 5 хил. лв. за надзор, вместо 1500 лв., както е в момента. Според представители на бранша, които присъстваха на заседанието, това ще „смаже“ малките, за сметка на големите.
„В България има 380 застрахователни брокера, от тях 37 отчитат застрахователни премии над 5 млн. лв., а 215 брокера реализират премии под 1 млн. лв. Именно те ще бъдат принудени да изпаднат от пазара, ако таксите не бъдат диференцирани по някакъв начин“, коментира Валентин Занев от Асоциацията на застрахователните брокери.
Според депутата Георги Търновалийски предложените промени също са спорни, тъй като се предоставя възможност на държавна структура абсолютно безконтролно да си гласува вътрешни правила и бюджет. „Така всяко ведомство може да скочи и да поиска бюджетна независимост. Текстовете трябва да бъдат прецизирани“, категоричен е той.
Трябва да уточним обаче, че таксите, които събира КФН, не са за сметка на осигурените, а за сметка на печалбата на застрахователните компании и за сметка на фирмите, които управляват пенсионните фондове.
Становища на застрахователните компании и пенсионните дружества обаче не се чуха по време на обсъждането. Те обещаха, че до няколко дни ще входират в бюджетната комисия своите бележки по предложения законопроект.