Карина Караиванова: Изкушението за инвестиции в свързани лица е голямо

Текат ли разговори с правителството и с държавни предприятия за капитализацията им? В стратегията се посочва, че началото на проекта ще се сложи през втората половина на 2017 г. Какво е предприето в тази посока до момента?

Правителството декларира желание да работи за развитието на капиталовия пазар, но това желание няма как да е самоцелно. Трябва да се направи анализ, трябва да се вземе решение от собственика, в случая държавата, кои да бъдат тези предприятия, кога да излязат, в какъв размер да се прави капитализация. На този етап нямам информация да е взето такова решение. Въпреки всичко, като част от мерките в стратегията, такъв тип разговори се водят  с принципалите на публични дружества.

Какво е мнението Ви за създаването на мегафонд с книжата от „Регистър А“ на Централен депозитар?

Тази идея е на много първоначален етап, иначе аз съм положително настроена. Ще бъде полезно т.нар. „спящи акции“ да се раздвижат. Тъй като няма окончателна концепция как точно да функционира такъв фонд, аз не мога в момента да коментирам детайли. Има създадена работна група начело с Централния депозитар, чиято задача е всички заинтересовани страни да постигнат съгласие как точно да бъде създаден този фонд и по какви правила той може да работи.

Планирате ли действия в посока разрешаване на АДСИЦ да придобиват дружества с определена цел (SPV). Към момента АДСИЦ са блокирани от 3% местен данък при всяка сделка с активи, докато ако придобият дружество с имоти, разходите по сделката ще са значително по-малки.

Да, предвиждат се промени. Действащото законодателство е изключително остаряло. Ако към момента на неговото разработване и влизане в сила се считаше за доста напредничаво, то към днешна дата категорично можем да кажем, че има нужда от доработка. Комисията за финансов надзор предвижда да започне работа съвсем скоро  по един нов законопроект за модернизиране на съществуващата правна уредба. На европейско ниво също беше публикуван  Регламент, който се занимава с тази тематика. Ние, въпреки че имахме предвид необходимостта от актуализиране на това законодателство, го отлагахме, защото  изчаквахме влизането в сила на Регламента. Това все още не се е случило. Той минава през съответните процедури за одобрение, но все още не е в сила. Октомври, ноември, когато се заемем с изработката на този законопроект, при всички положения ще стъпим върху Регламента на европейско ниво, където се предлага създаването на един прозрачен нов клас секюритизация.

КФН предлага увеличение на таксите за поднадзорни лица. Очертайте в какви насоки ще се задълбочат регулациите в отделните сектори, ако промените бъдат приети. Готови ли сте с предложения и разчети, с които да аргументирате тези увеличения?

Много ми се иска този законопроект да се разглежда в контекста на едно основно заключение, направено както от ръководството на КФН, така и от Световната банка - в момента КФН не е в състояние да осъществява ефективен надзор в небанковия финансов сектор. Това е много тревожно твърдение. Ние не просто го декларираме, а дори го записахме в последния годишен отчет, който КФН изпрати в парламента.  Разработеният законопроект е инструмент, с който се решават поставените проблеми, както от самата КФН, така и от външните експерти. Всички предложени промени отстраняват констатирани слабости.

Едната е липса на ефективен надзор поради липса на финансов ресурс, което от своя страна води до невъзможност да наемем висококвалифицирани кадри, а те са ни необходими. Ние сме отговорни и надзираваме активи от трите сектора на обща стойност 22,8 млрд. лв. Поднадзорните лица, които имаме ангажимент да следим, са 21 хил. – 9 пенсионни дружества, 43 застрахователни дружества, 388 застрахователни брокера, 20 хил. агенти, 69 инвестиционни посредника, 556 други поднадзорни лица в сектора на капиталовия пазар. Това е изключително голям брой поднадзорни лица.

В същото време на Комисията ѝ е възложен ангажимент да работи по много сложно законодателство, валидно за един развит финансов сектор като в Германия, и това законодателство трябва да се прилага  и в България. Без наличието на квалифицирани експерти и  достатъчно добра информационна система, която да ни подпомогне в извършването на нашия надзор, ние не можем да изпълняваме възложените ни ангажименти.

Тук много лесно може да се залитне към популизъм и първото, което да започне да се обсъжда, е  искането за увеличаване на възнагражденията. Но без необходимите човешки ресурс и материална база ние не можем да си вършим ангажиментите. Без да привлечем висококвалифицирани кадри, които да разбират възложените на Комисията ангажименти, да ги прилагат, без да имаме необходимата информация, която се събира от тези информационни системи, а ние не разполагаме с такава детайлна статистика, не можем да изпълняваме възложените ни функции. 

Откакто миналата година встъпих в длъжност, се опитваме да наемем актюери, опитваме се да наемем специалисти, които да могат да извършват аналитична дейност, да боравят със статистическа информация, опитваме се да наемем финансисти и юристи, които разбират тази специфична материя. Дотук постигаме успех единствено и само в наемането на младши експерти – хора, които имат някаква обща представа и които тепърва ще трябва да обучаваме.

Затова на този законопроект трябва да се гледа много сериозно, защото в момента Комисията не е във възможност да изпълнява възложените ѝ ангажименти. Ясно е, че ако се възприемат предложенията в проектозакона, ще имаме възможност да запълним всички  идентифицирани пропуски.

Какво изводи направи КФН след повторните проверки на дейността на небанковите финансови дружества?

Най-важният резултат от тази проверка беше проследяването на направените препоръки в рамките на първата проверка. Мога спокойно да кажа, че поднадзорните лица са се съобразили напълно с направените препоръки с няколко изключения, при които влязоха квестори. Ние оповестихме публично тези наши решения. Всички останали мерки са приети от дружествата. По част от тях те продължават да работят, тъй като даденият им срок е до края на годината, като основно те са свързани с подобряване на системата за управление и контрол вътре в рамките на съответните дружества.

Имате ли конкретни предложения за нови кандидатури за заместници в управлението „Надзор на инвестиционната дейност“ и в „Осигурителен надзор“. Какви поуки си взехте след последния неуспешен избор?

През миналата седмица бюджетната комисия към НС гласува правилата за техния избор. Аз ще си направя предложенията в рамките на срока, който ми е определен от бюджетна комисия. На този етап не считам, че трябва да влизам в детайли.

Надявам се, че съм си взела съответните поуки и новите лица ще бъдат приети от мнозинството в парламента и ще бъдат одобрени. Крайно време е съставът на Комисията да бъде попълнен, за да можем да работим спокойно. Освен липсата на бюджет, възможности, експертен състав, Комисията работи в намален състав откъм членове, което, трябва да призная, че беше изключително труден период.

Макар комисията да не може да коригира цените на полица „Гражданска отговорност“, смятате ли, че има резон те да растат, защото се смята, че изостават спрямо европейските застраховки, а обезщетенията са съпоставими?

КФН няма административните правомощия да коригира цената на застраховка „Гражданска отговорност“. Това, което нас ни интересува, е, определяйки цената на „Гражданска отговорност“ и поемайки съответния риск, съответната застрахователна компания да има достатъчно капитал, за да може да покрие поетия от нея риск.

Ние вече преминахме през оценки на балансите на застрахователните дружества  и установихме, че застрахователите са прилично капитализирани. От тази гледна точка аз не виждам риск.

Стартира нова проверка от страна на Световната банка по отношение на ценообразуването на „Гражданска отговорност“. Експерти от  банката вече бяха тук в началото на миналата седмицата, така че до края на годината ще имаме и тази оценка. Тогава може би по-ясно ще мога да дам отговор от наша гледна точка дали цената на „Гражданска отговорност“ , такава, каквато е в момента, е адекватна и дали трябва да бъде повишена. За мен това трябва да бъде решение на съответната компания, която винаги трябва да гледа цена и съответното изискване за финансов ресурс, необходим за поетия от нея риск.