К. Караиванова: БФБ още не е алтернатива на финансирането с банков кредит

Развитието на капиталовия пазар е основен ангажимент, който Карина Караиванова пое пред парламента при избирането си за председател на Комисията за финансов надзор (КФН).

„Адекватното състояние на фондовата борса за мен не е самоцел - добрият капиталов пазар води до преки икономически ефекти: повишаване на БВП, осигуряване на допълнителни приходи в бюджета, привличане на местни и чужди капиталови ресурси“, коментира Караиванова в информационния бюлетин на Асоциацията на банките в България. 

Като се позовава на анализите на Световната банка, тя посочва, че ръстът на пазарната капитализация с 10 процентни пункта спрямо Брутния вътрешен продукт (БВП) увеличава БВП на глава от населението с 2 500 долара. „Изводът е универсален за която и да е страна от света. За съжаление, пазарната капитализация на Българската фондова борса  (БФБ) е около 12% от БВП, за разлика от развитите европейски държави, където е 60-100%, да не говорим за САЩ и Великобритания, където е 120%“, отбелязва Караиванова.

По думите й българският капиталов пазар страда от сериозни системни пороци - ниска ликвидност, липса на атрактивни инструменти и интересни компании за инвестиране, непривлекателен е за институционалните инвеститори, а чуждестранните го напуснаха.

„В момента Българската фондова борса не представлява за бизнеса онази жизненоважна алтернатива на финансирането чрез банкови кредити. Релацията между банковия и небанковия сегмент е в известна степен противоречива. Развитието на единия ще доведе до развитие на другия и то не само защото всяка търговска банка е и инвестиционен посредник, а защото привличането на инвестиции чрез капиталовия пазар ще спомогне и за увеличаване на банковото кредитиране“, обяснява тя.

Практика е банките да осигуряват допълнително финансиране в размер на 2-3 пъти повече от привлечения капитал. „Единственото решение за съвземането и развитието на капиталовия пазар е провеждането на адекватна, последователна и консенсусна политика, не само от страна на държавата, а от всички заинтересовани страни – инвестиционни посредници, емитенти, бизнес. Изключително обнадеждаващ факт в тази насока е създаването на Съвета за развитие на капиталовия пазар в края на миналата година, който за първи път обедини всички участници на този пазар“, заявява председателят на КФН.

Караиванова определя това като изключителен успех, защото за първи път „имаме наличие на единна воля от всички участници на този пазар“.

Тя посочва само някои от 14-те мерки за съживяване на пазара. Едно от тях е изграждане на единна система за подаване на информация и ползване на услугите на институциите на пазара - така наречената единна входна точка. „Това би спестило много усилия, а и доста средства на бизнеса“, коментира Караиванова.

На второ място тя посочва стимулиране създаването на платформи, на които да се търгуват малки, средни и стартиращи компании без одобрен от КФН проспект, както и търгуване на чуждестранни компании на пода на софийската борса. „Това ще даде възможност на българските инвеститори лесно и удобно да влагат парите си в атрактивни компании от Европа и Северна Америка“, заяви председателят на финансовия регулатор.

Тя обръща внимание и на стартирането на вторичен пазар на държавни ценни книжа (ДЦК), като допълва, че КФН има активна роля в изпълнението на тази стратегия, усъвършенствайки регулаторната и надзорната си дейност, както и законодателни инициативи.

Тя посочва още, че от съществено значение са и инициативите, които КФН ще предприеме за повишаване на финансовата грамотност и укрепване на общественото доверие. „Имаме намерение да открием кол център за по-ефективно административно обслужване. КФН ще организира срещи и семинари за запознаване с новостите в дейността на КФН, както и активно ще участва в образователни инициативи, с цел повишаване на финансовата грамотност. Още преди да бъде одобрена Стратегията за развитие на капиталовия пазар, КФН демонстрира на практика волята си да помага реално на бизнеса и да съдейства за разширяването на пазара. Със своя наредба попълнихме някои бели петна в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, които позволиха да се появи първият български борсово търгуван фонд - Експат Бългерия Софикс“, посочва още Караиванова.

По думите й появата на този нов инструмент много скоростно и много видимо промени ситуацията на капиталовия пазар – вдигнаха се оборотите, индексът SOFIX нарасна с 27% в края на декември 2016 година, спрямо декември 2015 година. Пазарната капитализация на БФБ също нарасна с 12,75% през 2016г.

„Появи се реална надежда, че пазарът ще дръпне нагоре и тези настроения стават все по-масови. Смятам, че много сериозна роля за промяната на обстановката изигра и промененият стил на комуникация на комисията. Отворихме се за диалог с бизнеса, всяка седмица провеждаме срещи, като всяка асоциация или отделна компания на пазара има възможност да сподели пред ръководството на КФН своите идеи и мнения. Въпреки положителните резултати от края на миналата година смятам, че все още развитието на капиталовия пазар не отговаря на потенциала на българската икономика. За това е важно всички участници на този пазар да продължат усилията си за неговото развитие, така че да имаме фондова борса, която да представлява динамичен елемент от икономическата архитектура на България. Ние в КФН сме впрегнали на пълни обороти енергията и експертния си потенциал за реализирането на тази цел“, казва още Караиванова.