Какви примери може да вземе България от румънския капиталов пазар?

"Много малка част от икономиката на България е отразена на капиталовия пазар", коментира в интервю пред Investor.bg Мариус Дан, директор за връзки с инвеститорите на Franklin Templeton. 

Американската група управлява румънския инвестиционен фонд Fondul Proprietatea, създаден през 2005 г. ĸaтo нaчин зa ĸoмпeнcиpaнe нa бивши coбcтвeници, чиитo имoти ca били иззeти oт ĸoмyниcтичecĸия peжим. Фoндът peгиcтpиpa aĸциитe cи нa Бyĸypeщĸaтa фoндoвa бopca пpeз янyapи 2011 г., a от средата на 2015 г. се търгува нa Лoндoнcĸaтa фoндoвa бopca.

Като сходна черта между България и Румъния Мариус Дан открои малкото съотношение на капиталовите пазари като процент от брутния вътрешен продукт (БВП). 

"В Румъния капиталовият пазар като процент от БВП е може би малко над 10%. За България той е под тези нива. Ако разгледаме ситуацията в държави като Полша, ще видим, че капитализацията на пазара е много по-голяма от този процент - над 50%. Тоест това е един пример как правителствата могат да се намесят, за да помогнат за развитието на капиталовите пазари", коментира Дан. 

Той посочи две характеристики на пазарите между двете страни – слабо отразяване на структурата на икономиката в капиталовия пазар и много ниска ликвидност. "В Румъния търговията в добрите дни възлиза на 5-7 млн. евро. В България по-малко от един милион", заяви той. 

Според него фондовите борси трябва да намалят таксите, да дадат достъп до институционални инвеститори и този достъп да бъде максимално улеснен. "Чувам оплаквания от инвеститори, че в някои от случаите им отнема между 5 и 6 месеца да отворят сметки, за да могат да търгуват в съответната държава. Това е просто неприемлиево", категоричен е експертът. 

От гледна точка на правителството, той обясни, че то трябва да извади повече дружества на пазара.

"Тук има голям държавен сектор, както и при нас, тоест правителството може да даде пример на частния сектор като бъде открито и листва компании на пазара, като продава своя дял или привлича институционални инвеститори или като събира средства за държавни компании, които могат да се използват за финансирането на проекти", смята той.

По негово мнение в Румъния правителството би следвало да продава, защото сега фирмите от чисто структурна гледна точка изглеждат много добре. "Имат много нисък дълг, в много от случаите регенерират средства, за да финансират инвестициите си, така че фондовата борса може да представлява възможност за правителството да събира средства".

"Поради размера на фонда, въпреки че не сме правили нови инвестиции в последните няколко години, защото най-доброто, което можем да направим е да инвестираме в собствени акции, въпреки това с нас се свързват много фирми, които търсят пари", обясни още Дан. 

Той коментира и липсата на компании от определени сектори на борсите от региона, като например в областта на информационните технологии. 

По думите му има раздвижване в IT сектора в Румъния. "Виждаме интересни фирми, които работят в здравеопазването и дори в земеделието. Така че има възможности. Разбира се, те не биха били с мащаба на фирмите от тези сектори, които ще намерим в развитите пазари, но отнякъде трябва да се започне", коментира още Мариус Дан. 

За нас в Румъния това, което се опитваме да направим, е повече фирми да се появят на пазара. "Това е точният начин да се получи пазарна оценка за част от листваните активи. БВП на Румъния расте с повече от 5% годишно. Фирмите в IT сектора, в здравеопазването със сигурност могат да дадат по-висок ръст от тези в енергийния сектор, които в момента представляват 85% от фонда. 

По думите му Румъния може да бъде чудесен пример за това как подобренията в корпоративното управление могат да създадат много промени в начина, по който работят държавните фирми. Също така могат да доведат до значително увеличаване на рентабилността.

"Могат да се вземат много малки решения от типа мениджърите да са професионалисти, хората, които работят във фирмите, да не бъдат свързани с правителство. Хората да имат опит в частния сектор, в работата в големи мултинационални компании. Такива неща могат значително да променят начина, по който работи една държавна фирма и колко рентабилна е тя", смята той.

Според него правителството като мажоритарен акционер ще извлече най-големи ползи, защото по-голямата рентабилност означава по-високи дивиденти, които могат да бъдат използвани за инфраструктура, инвестиции в структурното развитие на икономиката.

"Фондът като средство беше начин за допринасяне за случването на тази промяна в начина, по който се управляват държавни компании. Това беше едно от нещата, върху които се концентрирахме и на което посветихме голяма част от времето си, защото видяхме какъв огромен потенциал имат държавните фирми. Просто в много случаи не се управляват по точния начин", коментира още той.