Санкциите при пазарни злоупотреби - от 500 лв. до внушителните 30 млн. лв.

Особени тежки санкции в случай на злоупотреби с вътрешна информация и манипулиране на пазара, възможност за създаване на борсово търувани фондове и 10 работни дни, в които договорен фонд на управляващо дружество, чиито активи паднат под прага от 500 хил. лв., трябва да предприеме мерки, за да се възстанови. Това са само част от предложенията на Министерството на финансите, залегнали в проект на изцяло нов Закон за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗПМПЗФИ).

Законопроектът е публикуван за обществено обсъждане до 10 юни. Той отменя изцяло сегашния Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. Целта е да се транспонират някои нови европейски регламенти, измежду които Регламент №596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба, както и да се отрази отмяната на други директиви, върху които е базиран старият закон.

С регламента за пазарната злоупотреба се установява нова регулаторна рамка за злоупотребата с вътрешна информация, незаконното разкриване на вътрешна информация и манипулирането на пазара, която от 3 юли 2016 г. ще бъде задължителна и пряко приложима за България.

На първо място с новия Закон за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти се създават правила, с които се установяват процедурите, по които може да се съобщава за нарушения и начините за защита на личните данни в подобни случаи.

Предвижда се сигналите за нарушения на закона да се приемат от специално натоварени със задачата длъжностни лица от администрацията на Комисията за финансов надзор. Регламентира се съдържанието на информацията за реда за приемане на съобщенията, която ще е налична на сайта на регулатора, изискванията към специалните комуникационни канали, чрез които се предвижда да се извършва приемането на съобщения за нарушения и предприемането на съответни последващи мерки. Законопроектът залага и актуализиране на процедурите на всеки две години.

В проекта на новия закон се предвиждат принудителни административни мерки и административно-наказателни разпоредби, за които предвидените максимални размери на глобите и имуществените санкции произтичат изцяло от размера на санкциите в европейския регламент.

Например, глобите варират от 500 лв. до 5 млн. лв. в зависимост от нарушението, свързано с незаконно разкриване на вътрешна информация или пазарна манипулация, както и в зависимост от това дали деянието представлява престъпление или не. При повторно нарушение глобите могат да нараснат до 10 млн. лв.

За юридическите лица и едноличните търговци се предвижда имуществена санкция в интервала от 1 000 лв. до 15 млн. лв. също в зависимост от вида на нарушението, като при повторното му извършване глобата може да скочи до 30 млн. лв.

С промяна в преходните и заключителни разпоредби към ЗПМПЗФИ финансовото министерство предлага изменения и допълнения в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (ЗДКИСДПКИ), част от които е и възможността за създаване на борсово търгувани фондове (Exchange Traded Fund, или ETF).

Законопроектът въвежда и дефиниция за „пасивно управляван борсово търгуван фонд”. Според мотивите това е борсово търгуван фонд, управляван съгласно целите и политиката на колективната инвестиционна схема, със състав и структура на портфейла, която физически възпроизвежда основни индекси на регулирани пазари на държави членки на ЕС или приравнени на тях регулирани пазари от трети държави.

В мотивите пише още, че действащият ЗДКИСДПКИ дава възможност колективна схема да издава акции и дялове само срещу парични вноски. Но в международна практика по отношение ETF-ите записването на техни дялове се извършва и срещу финансови инструменти в съответната пропорция (т. нар. „in-kind creation“).

„С оглед тези практики, и в отговор на заявения от участниците на пазара интерес, е предложена уредба, предоставяща възможност за създаването на колективни инвестиционни схеми, при които записването на дялове от тях се осъществява срещу финансови инструменти. Тази възможност се предоставя само по отношение на борсово търгуваните фондове, които следват политика на пасивно управление на активите, като репликират физически борсови индекси на регулирани пазари в ЕС или на еквивалентни на тях пазари в трети държави“, четем още в мотивите.

Според вносителите на предложението тази част от новия законопроект ще предостави нови възможности за инвестиране, „което ще допринесе за привличане на по-широк кръг инвеститори, предвид възможностите за по-голяма гъвкавост при инвестирането в тези фондове, като по този начин ще се създадат предпоставки за увеличаване оборотите на борсовата търговия и в крайна сметка ще допринесе за развитието на капиталовия пазар у нас“.

Друга промяна касае нетната стойност на активите на договорен фонд на дадено управляващо дружество. Предвижда се, ако в продължение на 6 последователни месеца средномесечната нетна стойност на активите на дружеството е по-малка от 500 хил. лв., в срок от 10 работни дни управляващото дружество да оповести причините за това, мерките, които ще предприеме за привличане на нови инвеститори, и срокът, в който тези мерки ще бъдат приложени и се очаква дружеството да възстанови размера на нетната стойност на активите си.

Като цяло се регламентира, че нетната стойност на активите на договорния фонд трябва да бъде минимум 500 хил. лв. и този минимален размер трябва да бъде достигнат до две години от получаване на разрешението за организиране и управление на фонда.

Ако нетната стойност на активите на договорния фонд не достигне 500 хил. лв. до две години или в продължение на 6 последователни месеца средномесечната нетна стойност на активите на договорния фонд е по-малка от тази граница, управляващото дружество трябва да предприеме мерки и да ги оповести в срок от 10 работни дни.

Освен това с цел да се осигури необходимото ниво на хармонизация на съответните регулаторни изисквания в различните държави членки от МФ предлагат допълнителни изисквания към депозитарите на колективни инвестиционни схеми, както и разпоредби, насочени към изясняване на отговорността им в случай на загуба на активи на колективни инвестиционни схеми под тяхно попечителство или при неправилно изпълнение на депозитарните им функции.