Репо сделките срещу български акции в капана на високите лихви

Докато в последните години всички форми на кредитиране станаха с по-изгодни условия, в унисон с отрицателните лихви по света, условията по репо сделките срещу български акции не са отчели никакво подобрние.

Годишният процент на разходите (ГПР) по репо сделките срещу акции е между 10% и 17%. Лихвената компонента е между 8% и 16%, като към лихвите се добавят и такси и комисиони по сделките.

Общият размер на репо сделките е в рамките на няколко милиона лева, като за обезпечение се приемат най-ликвидните акции на родния пазар, като финансирането е в рамките на 50-80% от стойността на акциите. При определен спад следва активиране на т.нар. margin call, т.е. искане за довнасяне на гаранционна сума, ако ли не - следва разпродажба на акциите, които са собственост на кредитора.

На практика обезпечението по репо сделките с акции е много по-сериозно от това по ипотечните кредити, защото обезпечението е прехвърлено на името на кредитора. Репо сделките са много по-обезпечени от потребителските кредити, например.

Технологията на репо сделките е следната. За примерът ще използваме, че Пенчо Иванов притежава акции на Албена АД за 100 000 лв., което е около 2 000 акции при текущата цена от около 50 лв. за брой.
Желае да получи финансиране от 50 000 лв. (с други думи кредит), като ги използва като обезпечение.

Прави се отваряща репо сделка, при която банката (или пенсионен фонд, договорен фонд или инвестиционен посредник и т.н.) придобива акциите при цена 25 лв., или двойно под пазарната. Сделката е придружена с договор, който описва всички клаузи на отношенията, включително лихви, срокове, довнасяне на обезпечение (пари или акции), ако акциите на Албена АД поевтинеят.

На практика Пенчо се е разделил с акциите си на цена двойна под пазарната, но договорът го защитава, както и сериозността на кредитиращата институция. Ако направи репо сделка с непознато и несигурно физическо или юридическо лице, може да бъде сериозно ощетен, тъй като кредиторът може безпрепятствено да продаде обезпечението.

В примера с Пенчо и акциите на Албена стандартните условия са такива, че ако цената на акциите на Албена АД намалее с 25% до 37,5 лв., Пенчо ще има време от 1 ден да довнесе акции или пари, така че банката да е обезпечена отново двойно. Ако не го направи, банката още на втория ден започва да продава, например при 37 лв., 36 лв., 35 лв. за акция и т.н. до 25 лв. на акция и отдолу до 20 лв. и т.н.

Така банката си връща кредита и каквото е останало го връща на Пенчо. Гаранцията за банката е, че е много трудно акцията на дружеството в примера да поевтинее с 50% за ден или два. Като цяло обаче е много трудно най-ликвидните акции на БФБ-София да поевтинеят за дни с 50% или дори 30%, за да загуби кредиторът. Дори при ниската ликвидност на родния капиталов пазар предлагането на рязко понижена цена предизвиква силно търсене. Ако Пенчо Иванов е изряден платец на лихвите в определените срокове, както и ако цената на Албена АД не се понижи рязко, се прави затваряща репо-сделка и Пенчо Иванов купува акциите си обратно при цена 25 лв. на акция плюс натрупаните лихви.

Ако някой инвеститор желае да получи по-добри лихвени условия, може да предложи да бъде финансиран на само 30% от пазарната стойност на акциите му. В допълнение финансиращите банки и посредници определят и лимити по позиции, например до 100 000 лв. финансиране срещу акции на Монбат АД, например, до 100 000 лв. за книжа на Адванс Терафонд АДСИЦ и т.н.

Всичко това показва, че е много трудно финансиращата институция да загуби от репо сделка срещу акции, особено ако има по-голям и диверсифициран портфейл, финансирайки срещу различни емисии различни инвеститори.

Въпреки това лихвите са много по-високи от тези по ипотечните кредити, където с фирмен фалит със задна дата, гаранцията за кредиторът изчезва. По репо сделките ГПР е между 10-17%, а при ипотечните кредити между 3% за фирмените кредити и 5-6% за тези на физическите лица.

Донякъде по-скъпото финансиране по репо сделките срещу акции се обяснява с „ръчното“ управление на цената на обезпеченията. В развитият свят освен репо сделки има търговия на маржин, при която компютър изчислява ежесекундно стойността на активите и задълженията на спекуланта и автоматично изпраща както съобщенията за margin call (искане за довнасяне на обезпечение), така и автоматично разпродава активите на спекуланта, за да се обезпечи.

Съответно - обемът на маржин финансирането е трилиони евро, а лихвите са равни на тези на междубанковия пазар за овърнайт депозити или на базовия лихвен процент на централните банки, т.е. - около 0%, далеч под лихвите по ипотечните и потребителските кредити.

Въпреки предимствата на репо сделките срещу акции пазарът на това финансиране боксува и не може да предложи по-ниски лихви, тъй като от една страна е малък (за едва няколко млн. лв.), от друга страна родният капиталов пазар има имидж на ниско-ликвиден и неподходящ за обезпечения.

Изключително трудно е при ГПР от 17% годишно да се направи успешна сделка на БФБ-София, както и на който и да е пазар. Основният индекс SOFIX отчита спад от 7% за последните 12 месеца. Ако инвеститор беше купил акциите от индекса с репо финансиране, щеше да загуби 24% и то основно заради лихвите.

Investor.bg попита някои от институциите, отпускащи финансиране срещу обезпечение под формата на акции (репо-сделки срещу акции), за актуалните тенденции на пазара.

„Ниската ликвидност на пазара не е нов феномен и тя отдавна се отчита като фактор от финансиращите страни по репо сделките. Обикновено това става чрез формирането на по-голям haircut, както и чрез внимателна селекция на компаниите, срещу чиито акции се финансират репо сделки. В крайна сметка на пазара се търгуват достатъчно качествени компании, които при 5-10-20% под пазарната цена биха били достатъчно ликвидни“, коментира ръководителят „Финансови пазари“ в ИП ЕЛАНА Трейдинг Димитър Георгиев отпускането на репо сделки срещу обезпечение под формата на акции предвид ниската ликвидност.

Той не вижда опасност от деливъридж, т.е. намаляване на кредитните експозиции, и съответно - нов спад в цените на акциите, защото не счита, че пазарът е в голяма степен „ливъридж-нат, за да бъде това риск в момента“, тъй като „активните репо сделки са малко на фона на общата пазарна капитализация“.

Георгиев признава, че в унисон с общия спад на интереса към пазара изобщо в последните месеци и интересът към репо сделки също намалява.

Брокерът на ценни книжа в ИП Булброкърс АД Светослава Митишева отбелязва, че и при тях интересът към репо сделки намалява значително, „но, разбира се, че внимателно избираме и ограничаваме много от възможните варианти за обезпечение“.

„Основание за това е точно опасността от деливъридж и спад в цените. Не сме имали случай, в който такова финасиране да е с цел, различна от покупка на акции“, коментира тя.

На въпроса дали има интерес за такова финансиране с цел, различна от покупка на акции, ръководителят „Финансови пазари“ в ЕЛАНА Трейдинг отговаря положително и добавя, че само в отделни случаи отделни акционери използват дългосрочно притежаваните от тях акции като възможност за получаване на краткосрочно финансиране.

„Това е обаче по-скоро изключение предвид сравнително скъпата цена на такова финансиране. По правило репо сделките са инструмент за финансиране на нови покупки на акции“, казва Георгиев.

„Нямаме спад на интереса към репо операции с акции и в тази връзка не сме ограничавали предоставянето на ликвидност под формата на репо операции, разбира се, при спазване на лимитите към една емисия“, отговаря на поставените въпроси и управителят на Първа финансова брокерска къща Стоян Николов.

Рефинансирането се запазва и дори увеличава „както при нас, така и на целия пазар, което може да бъде установено по устойчиво високите обеми на извън регулирания пазар (ОТС-пазара) на БФБ-София АД“, добавя Николов.

Материалът е с аналитичен характер и не е препоръка за покупко-продажба на ценни книжа.

Свързани компании: