В новия Кодекс за застраховането (КЗ) съществуват текстове, които изцяло защитават интересите само на застрахователите и са във вреда и в пряк ущърб на потребителите. Това коментира в интервю за БТА адвокат Деян Николов, специалист в областта на застрахователното право.
Законопроектът за изцяло нов КЗ предстои да бъде приет от Народното събрание до края на годината. Гласуването му в пленарна зала трябва да се състои тази седмица, като законът ще влезе в сила от 1 януари 2016 г.
Според Николов проблем е, че преди внасянето на законопроекта в парламента не е било направено почти никакво обществено обсъждане на тези промени не е направено. По думите му „не е ясно и с кого са съгласувани“.
„Тези текстове засягат всички нас като потребители, тъй като всеки български гражданин би могло да стане неволен участник в пътно-транспортно произшествие или да стане жертва на кражба на автомобила си или на други свои вещи. В такива ситуации на гражданите често им се налага да предявяват претенции за обезщетения към застрахователите по "Гражданска отговорност", "Каско" или други застраховки. Именно при предявяването на своята претенция за обезщетение, на потребителя ще му се наложи да се сблъска с тези законови разпоредби, които предстои да бъдат приети и които защитават изцяло интересите на застрахователите“, коментира юристът.
По думите на експерта някои от предложените промени дори са в противоречие с Конституцията и с разпоредбата на Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), които регламентират реда за издаване на изпълнителни листове за всички физически и юридически лица.
Като пример адвокат Николов дава хипотезата, че с новия закон се въвежда привилегия за застрахователите, каквато нямат другите юридически лица и физически лица. Предвижда се, след като съдът осъди даден застраховател да заплати дължимото застрахователно обезщетение, потребителят да не може да се обърне директно към съдия-изпълнител, каквото е общото правило.
Потребителят ще бъде длъжен първо да изпрати покана за доброволно плащане до застрахователя и ако застрахователят плати в рамките на 7 дни от получаването й, няма да се образува изпълнително дело срещу него.
„Целта на тази нова разпоредба е застрахователите да си спестят таксите и разноските за изпълнителното дело“, казва експертът.
Според него това обаче е привилегия, която се дава само на застрахователите, но не и на потребителите.
„Тази привилегия ще бъде в услуга най-вече на некоректните застрахователи“, смята Николов. „Тези застрахователи, когато отказват да заплатят обезщетението по дадена щета, вече ще знаят, че дори и да бъдат осъдени след това, ще могат да избегнат запорирането на банковите им сметки, както и таксите за съдия-изпълнителя.“
Според юриста друг спорен текст са очакваните промени, засягащи правата на пострадалите при катастрофи. Николов коментира, че в проекта на новия КЗ е предвидено пострадалите задължително първо да предявят претенция към застрахователя по "Гражданска отговорност" за доброволно изплащане на обезщетението.
В сегашния закон е дадено право на избор за увреденото лице - или да предяви претенция към застрахователя, или директно да предяви съдебен иск срещу него. В проекта на новия закон това право на избор вече е премахнато, което означава, че пострадалият ще може да предяви съдебен иск, само ако преди това е предявил претенция за доброволно плащане.
Тази законова промяна ще бъде изцяло в полза на застрахователите, категоричен е юристът.
„Считам, че за потребителите ще бъде по-добре и в новия закон да бъде запазено правото им на избор. Трябва да се има предвид и че поначало пострадалият не си е избирал застрахователя по "Гражданска отговорност" на виновния за катастрофата водач. Следователно, ако пострадалият предпочита да се довери повече на българския съд, отколкото на застрахователя на виновника за катастрофата, то това негово право не бива да бъде ограничавано“, коментира Николов.
Той посочва като спорна промяна и въвеждането на шестмесечен срок за произнасяне на застрахователите по заведена щета по всички видове застраховки, но с изключение на "Гражданска отговорност", тъй като за тази застраховка и по досегашния закон срокът е тримесечен. Според него това ще задълбочи наблюдавана тенденция при някои застрахователи за забавяне на плащанията.
„На практика тази промяна означава, че когато заведете щета по дадена застраховка (например "Каско" на автомобила ви), застрахователят ще разполага със законова възможност да бави плащането на обезщетение в продължение на цели 6 месеца, което е изключително дълъг период“, коментира адвокатът.
Съгласно сегашния закон, застрахователят е длъжен да изплати обезщетението по заведената щета в срок от 15 дни, считано от датата, на която са му били предоставени всички изискани документи.
преди 9 години Застрахователи? какви застрахователи? Че то в Б-стан има бивши мутри, въртящи бизнес под наименованието "застраховки" хахахаха! отговор Сигнализирай за неуместен коментар