Иван Давидов - програмистът инвеститор в български акции

Защо не емигрираш в Пало Алто (Силициевата долина), за да взимаш 6-цифрена заплата?

- Ако у нас един старши специалист (наблягам на „старши“ и с много години опит зад гърба си, т.е. съвсем не начинаещ) може да работи за 60-70 хиляди лева годишна брутна заплата, то в Западна Европа заплатите за същия този специалист са аналогични, но в евро. Приспадаме данъците и наема и стигаме до дилемата дали да работим на запад или да останем тук, където не само можем да си позволим същите неща, но и да пестим много повече пари. Това е ако приемем, че дилемата ни е единствено от финансово естество, но както знаем, взимането на подобни житейски решения е нещо много по-сложно.

В САЩ положението е малко по-различно. Там е световният център на IT индустрията и тъй като проблемът с липсата на кадри е започнал именно там, съответно заплатите са най-високи. Говорим за годишни заплати от порядъка на 100-120 хиляди долара за качествените кадри. Пак трябва да приспаднем данъците и да си платим наема, но тук вече говорим за сериозно повишаване на стандарта на живот в сравнение със заплатите в Европа.

Все още не виждам защо да емигрирам. Работата ми е в много перспективна индустрия, стандартът ми на живот не е лош, а ако реша да се преместя в САЩ, това означава да се занимавам с изкарване на работна виза и по-важното – да променя целия си живот драстично. Може би някой ден ще емигрирам. А може би не. Засега съм тук, а какво ще е положението след време, бъдещето ще покаже.

Кога мислиш да се ожениш? И в тази връзка – вярно ли е, че програмирането вреди на социалните умения? Има много вицове за програмисти на тази тема, но дали има някакъв елемент на истина в тях?

- Всичко е въпрос на стереотипи. Ако човек мисли, че блондинките са глупави, нищо чудна да мисли и че програмистите не могат да общуват нормално с други хора. Социалните умения са нещо, което се развива естествено през годините и е много грешно да се мисли, че компютрите или въобще IT технологиите вредят на тези умения. Ако човек е интровертен по природа, тогава може и да прекарва повече време пред компютъра, и да не му харесва да общува с хората очи в очи, но това съвсем не е заради компютрите. Това е въпрос донякъде на личен избор, но най-вече на вроден характер.

Иначе кога ще се оженя, ще отговоря като един политик от близкото минало – когато му дойде времето. А кога ще му дойде времето – рано е да се каже!

Кога започна да четеш форума на Investor.bg? И кога започна да пишеш в него?

- Не помня кога започнах да чета форума, защото през годините, преди да започна да инвестирам, повече следях самия сайт. Тогава нямаше много други сайтове, които да предлагат в толкова структуриран вид информация за случващото се на нашата борса, а и на финансовите пазари като цяло.

Пиша във форума на Investor.bg от 21 април 2006 г. Всеки може да погледне какво съм писал и колко неориентиран съм бил през първата една година от инвеститорската си кариера, но… всеки започва отнякъде!

Чувал съм, че най-масовата програмистка грешка е програмистите да се опитат да работят за себе си, т.е. да направят софтуерна фирма. Има ли нещо вярно в това?

- Не е грешка един програмист да се опита да направи софтуерна фирма. Грешка е, когато този опит е изцяло „one man show” и този програмист се опитва сам да движи всичко. Друга грешка е да се мисли, че щом софтуерният сектор е толкова горещ, значи всеки може да пробие на него като направи софтуерна фирма и наеме няколко току-що завършили студенти с IT образование.

Летвата да станеш програмист е доста висока. Същото важи и за софтуерните фирми. При положение, че  създаването на софтуер е скъпо начинание, нито един сериозен бизнес няма да плати пари на новосъздадена софтуерна фирма, която няма репутация и вече изградено портфолио от успешни проекти. Съответно - се изисква сериозен маркетинг, с цел реклама на новосъздадената фирма. По света и у нас има достатъчно софтуерни фирми, липсват качествени и опитни кадри, които да работят в тях. И създаването на нови софтуерни фирми отново не решава проблема с кадрите.

Нерядко програмистите решават вместо да емигрират в чужбина да останат тук, но да работят от разстояние за чуждестранна фирма. В този случай най-често се налага програмистът да регистрира ЕТ или ЕООД, за да осчетоводява приходите си от чужбина, а и за да може да издава съответните документи на своя работодател, който не плаща директно заплата на програмиста, а е наел услугите на фирмата му. По този начин програмистът работи един вид за себе си, но и за някой друг. Много хора предпочитат този вариант, когато са изправени пред дилемата дали да останат в България или да емигрират в някоя по-уредена държава.

По-добре ли е да работиш за някой друг на трудов договор или да си freelancer, или пък да си работодател на други 5-6 програмиста?

- Отговорът на въпроса кое е най-добре е много относителен. Ако човек има предприемачески дух, не пречи да се опита да създаде нов, уникален софтуерен продукт. Или да направи по-обща софтуерна фирма, която да се включи в outsourcing сектора, където има наистина много работа. Ако човек цени най-много свободата си, тогава да работи от разстояние или като freelancer е може би най-добрият избор. Няма нищо лошо и в това човек да работи на 8-часов работен ден за някоя IT фирма. Над 99% от хората в бранша сме така и не сме се депресирали от този факт.

Естествено, най-добре е, когато си на върха на хранителната верига, т.е. ти си работодател, а не работник. Стига обаче бизнесът да върви, а тук вече не са важни софтуерните умения, а бизнес опитът. Не е задължително шефът да разбира от програмиране, но помага, ако има опит като такъв. Тогава по-лесно вниква в проблемите на IT персонала.

За съжаление, все още има софтуерни фирми, в които шефовете третират IT специалистите като най-обикновени „бачкатори“, само че с по-високи заплати. Този тип шефове не си дават сметка, че програмирането и въобще IT процесите са по-скоро изкуство и съответно спокойната и приятна работна атмосфера са от най-съществено значение за продуктивността на служителите. Това се наблюдава най-често в изцяло българските фирми.

Западните IT фирми отдавна са научили, че правилното отношение към IT специалистите води до много по-добри крайни резултати. Типичното „тоталитарно“ отношение (или другата крайност – тотално пренебрежение и липса на ангажираност) от страна на шефовете към служителите може да доведе единствено до отлив на кадри. Все пак живеем в много динамичен IT свят и ако преди 10-15 години програмистите трябваше да стискат зъби, и да търпят подобно отношение, защото кадри не се търсеха, то сега качествените софтуерни фирми правят всичко възможно сами да се рекламират пред другите програмисти като качествен и коректен работодател. За съжаление повечето български софтуерни фирми все още живеят с догмите от преди 25-30 години и следствието е, че същите тези фирми изпитват още по-големи трудности да намерят качествени кадри, без самите фирми да осъзнават защо се случва така.

От друга страна freelance проектите напълно елиминират риска от некоректни работодатели, но там възникват други рискове. Никога не е 100% сигурно, че след завършването на един проект ще има друг проект. В момента заради динамичността на IT сектора подобен скептицизъм е излишен, защото работа има за целия китайски народ, както се казва, но въпреки това има риск след завършването на даден проект да няма друг след него. С freelance проекти печелим свобода и възможност да работим от която точка на света искаме, но човек трябва да отчита и съответните рискове. Отделно, конкуренция има. Почти винаги ще се намери някой индиец, който да предложи да свърши същата работа за по-кратко време и за по-малко пари. Затова портфолиото от успешни проекти за freelancer-ите е точно толкова важно, колкото и за прохождащите outsourcing софтуерни фирми.

Защо записа акции от Сирма груп холдинг АД?

- В публичното пространство многократно изявих скептицизъм относно това какво можем да очакваме от Сирма в близкото и далечно бъдеще. Всеки може да провери какво съм писал по темата във форума на Investor.bg, както и в публичната група "Клуб на инвеститора" във Facebook.  Въпреки това реших да участвам във IPO-то с част от свободните си пари. Това мое решение дойде и заради факта, че КФН не одобри проспекта на "Смарт Органик" и съответно тяхното IPO пропадна. Инвестицията ми в IPO-то на Сирма е сравнително малка на фона на общия ми инвестиционен портфейл, а и както казах преди, държа в кеш достатъчно пари, за да покрия разходите си за около една година напред. Иначе казано - мога да си позволя риска от загуба, ако акциите на Сирма потеглят в посока югоизток. 

Малко по-конкретно - скептично настроен съм за развитието на компанията. Струва ми се твърде надценена на този етап и лично аз не вярвам, че ще успее да постигне прогнозираните резултати през следващите няколко години. Според финансовите показатели в момента излиза по-изгодно човек да си купи акции на IBM, Google, SAP, Software AG или която и да е от другите по-големи и по-развити IT компании, където и рискът е много по-малък.  От друга страна имаме много сериозен ръст на световния IT бизнес и в частност на софтуерния бизнес. От чисто спекулативна гледна точка е напълно възможно мениджърите на Сирма да успеят да се възползват от тази "IT вълна" и да успеят или да продадат компанията (струва ми се малко вероятно), или по някакъв начин да повишат цената на акцията, за да успеят след това да пласират нова емисия акции, този път на някоя европейска борса.  Да, в случая говоря за по-спекулативна инвестиция от моя страна, но и мащабът ми по позицията е достатъчно малък, за да мога да си позволя такъв тип мислене и съответно - такива действия. Поел съм риск и ще си понеса последствията от него.

Започнал си с минимални инвестиции на борсата и си стигнал до инвестиции, измерими в апартаменти в столицата. Как се оправяш с входа и изхода от инвестициите си при положение, че борсата ни страда от ниска ликвидност?

- По-малките инвеститори имат едно огромно предимство пред по-големите - могат да влизат и излизат по дадена позиция много бързо. Съответно - при негативно развитие на