Сравнително рядко има класации на компаниите с най-добро корпоративно управление* у нас. Наскоро Веселин Радойчев, анализатор на ценни книжа в Първа Финансова Брокерска Къща (ПФБК) даде своя списък. В него са Монбат, групите на Софарма, Стара планина холд и ЧЕЗ, както и Адванс Терафонд и Спиди.
Друга класация е направена от БФБ-София - под формата на индекс на компаниите с добро корпоративно управление Corporate Governance IndeX, или CGIX. Той стартира от 19 септември 2011 г. Тогава в него БФБ-София включи седем компании, като две от тях, а именно - Енемона и Корпортивна търговска банка, имат спад от над 99% от върховите си стойности през 2007 г.
Останалите компании в индекса тогава бяха Каолин (впоследствие делистнато), Стара планина холд, Монбат, Софарма и Индустриален холдинг България. По отношение на Стара планина холд, Монбат и Софарма има припокриване с изброените от Веселин Радойчев.
В момента в индекса CGIX са Албена АД, Агрия груп холдинг, Стара планина холд, Българска фондова борса-София, Индустриален холдинг България и Софарма АД, или 6 компании, като две от тях се припокриват с изброените от Веселин Радойчев. Само три компании пък се покриват със състава на индекса от 2011 г., което показва, че няма стабилност при корпоративното управление на отделните компании.
Според Радойчев основните проблеми пред корпоративното управление у нас са конфликти на интереси, липсата на разграничение между мениджмънт и основния собственик, като последното според него не винаги е недостатък. Освен това по думите му някои компании имат ужасни счетоводни практики, не публикуват детайлна разбивка на финансовите си данни и не дават картината на актуалните тенденции и проблеми пред бизнеса.
Радойчев даде за пример Булгартабак Холдинг АД. където основният собственик се е сменил няколко пъти, а все още няма търгово предложение. Друга практика е финансиране между публичното дружество и основния собственик.
"Липсва информация за компаниите. Ние не виждаме често мениджмънта, нямаме информация и не участваме в решенията за компанията. Имаме индекс на компаниите с най-добро корпоративно управления и фалиралата КТБ беше част от него в продължение на една година...", подчерта експертът.
"В мениджмънта искаме да видим стратегия, разбиране откъде ще дойде печалбата, как ще се справя с предизвикателствата", пояснява Радойчев. По думите му мениджмънтът на българските дружества не успява да убеди чуждите инвеститори, че знае целите и ключовите фактори за компаниите си.
Според него е добре и да се даде шанс на електронното гласуване на общи събрания на акционерите, въпреки че няма да има голяма промяна в гласуванията, защото основният акционер ще има контрол.
"Добре е също така външните одитори да намират и съобщават грешките, да има календар на събитията, а не да не се знае кога ще се публикуват резултатите", критикува още анализаторът.
* Под корпоративно управление (corporate governance) се има предвид сфера от дейността на публичните дружества (компаниите, чиито акции се търгуват на борсата), включваща информирането на всички акционери за дейността на компанията, равнопоставеност на акционерите, включително и правото на малките да имат същата информация, каквато имат големите. Също така ясна политика за разпределяне на дивиденти.
Също така е нужно управляващите дружеството да са независими, компетентни и да управляват компанията като публично дружество. В българския случай можем с прости думи да кажем, че корпоративното управление е мажоритарният собственик да не краде („точи“) компанията, да не я използва за собствени цели, да не я обсебва „до гроб“, а да споделя плодовете ѝ с малките акционери. И ако основният собственик не се справя с управлението (компанията губи постоянно) да я ликвидира, да смени мениджмънта с по-способен или да я продаде на по-грижовен стопанин. Тоест да има независимост между основния собственик и мениджмънта и да няма обсебване на компанията.
Материалът е с аналитичен характер и не е препоръка за покупко-продажба на ценни книжа. Авторът притежава акции в някои от изброените дружества.
преди 9 години С две ръце подкрепям списъка на Радойчев. Това са малкото компании, правещи реален печеливш бизнес у нас, с добро управление и то от много години. Което разбирасе не значи, че акционерите им ще са на печалба, но поне си в добра компания отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Добър материал. Поздравления на автора. отговор Сигнализирай за неуместен коментар