КФН: Няма риск за средствата на клиенти на КТБ като инвестиционен посредник

Блокираните финансови инструменти на клиенти на Корпоративна търговска банка (КТБ) като инвестиционен посредник не са изложени на потенциален риск. За това информират от Комисията за финансов надзор (КФН) в съобщение, поместено на официалния й сайт.

„КТБ не отговаря пред кредиторите си с финансови инструменти и парични средства на своите клиенти, предоставени на институцията в качеството й на инвестиционен посредник“, уверяват от КФН.

„Активите на клиентите на КТБ са защитени от закона и могат да бъдат прехвърлени при друг инвестиционен посредник или по собствена сметка на лицето. Прехвърлянето при друг инвестиционен посредник се извършва по искане на лицето по реда, предвиден в правилника на Централния депозитар АД“, гласи още съобщението.

Съществува и Фонд за компенсиране на инвеститорите, който осигурява изплащане на компенсация на клиентите на инвестиционните посредници в случаите, когато инвестиционният посредник не е в състояние да изпълни задълженията си към клиентите поради причини, пряко свързани с неговото финансово състояние. Фондът изплаща компенсации, когато за посредника е открито производство по несъстоятелност или му е отнет лицензът. Фондът изплаща компенсация на всеки клиент на инвестиционен посредник в размер на 90% от стойността на вземането, но не повече от 40 000 лв., гласи информацията, поместена на сайта на Фонда.

От борсовия регулатор напомнят, че по отношение на КТБ имат правомощия само в качеството й на публично дружество, т.е. КФН следи само дали банката публикува периодични отчети и разкрива регулирана информация във връзка с търгуваните финансови инструменти, емитирани от нея.

От КФН уточняват още, че имат ограничени правомощия, отнасящи се до надзора над КТБ като инвестиционен посредник само във връзка с договорите й с клиенти, търгуващи с финансови инструменти на борсата, а не като банка, отговорността за надзора на която се пада на Българска народна банка (БНБ).

„Вероятно точно поради факта, че КФН не разполага със законови правомощия по регулирането и надзора на дейността на банките, и въпреки че банковият и небанковият сектор са свързани като части на финансовата система, представители на КФН не са били канени от президента на Република България или от неговата администрация и съответно не сa участвали в нито едно от проведените до момента заседания на Консултативните съвети по национална сигурност при президента, посветени на банковата система и обсъжданията за оздравяване на КТБ, възможни законови промени в тази посока“, уточняват от институцията.

По инициатива на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” – Николай Попов, вследствие на получени в КФН множество сигнали и жалби, бяха инициирани действия по проверка на редица лица, в това число и медии, на изказвания и публикации относно евентуални пазарни манипулации и съответствие и спазване на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти.

„След приключване на проверките и съответните административно-процесуални действия, предприети от Николай Попов, обществеността ще бъде надлежно информирана за резултатите“, информират от КФН.

Направените медийни внушения и тиражираните лъжи и манипулации, че КФН заедно с БНБ е подкрепяла идеите за т.нар. банкова ваканция „не отговарят на истината“, пише още в съобщението, в което се пояснява, че представители на КФН „не са участвали в дискусии в каквито и да са формати, както на политическо, така и на експертно ниво, на които да е била обсъждана подобна тема в най-широк смисъл“.

„Отново по повод появили се публични твърдения искаме да изтъкнем, че КФН и нейни представители никога и по никакъв повод не са коментирали стабилността на банковата система или нейни участници, включително КТБ АД, тъй като КФН няма правомощия, свързани с надзора на банковата система, както и не разполага с информация за осъществявания над банките надзор и предприети мерки от страна на БНБ", категорични са от КФН.