В. Киряков: При либерализиран пазар могат да фалират ТЕЦ-овете

Велизар Киряков е магистър по ядрена и топлоенергетика, но въпреки това избира да се посвети професионално на развитието на възобновяемите енергийни източници. Като водещ експерт в сферата на ВЕИ, той е член на работни групи по изготвяне на законодателната база в енергийния сектор. Преди 10 години става основател и председател на Асоциация на производителите на екологична енергия (АПЕЕ), която ръководи и до днес. Член е на Борда на директорите на Европейския съвет за възобновяема енергия (EREF), както и на Bretton Woods Committee.

- Г-н Киряков, в какви диапазони се движат цените на либерализираните пазари?

Цените се менят постоянно. В Румъния базовата цена за 17 декември 2013 г. е била 56 евро на мегаватчас, там има работеща енергийна борса. В Германия и Австрия базовата на 17 декември 2013 г. е била 53,21 евро на мегаватчас. Във Франция - 64,68 евро, а във Швейцария - 67,33 евро. Четирите западноевропейски държави са част от една енергийна борса. В Унгария базовата цена за 17 декември 2013 г. е била 68,61 евро за мегаватчас.

- Как трябва да започне либерализацията?

Първа стъпка към либерализирането на пазара е отделянето на ЕСО от НЕК и стартирането на електроенергийната борса.

- Има ли субсидии и за АЕЦ, ТЕЦ и ВЕЦ? Каква би била цената на ток от ТЕЦ, ако се сложат ранното пенсионеране на миньорите, здравето им и това на хората в близост до Марица Изток, рекултивацията на земите, улавянето на въглеродните емисии?

Ако се вземат предвид всички външни разходи при производството на електроенергия от ТЕЦ, то средната цена на тока от тях би била около 167 EUR/MWh. 

- Вятърната енергия се изкупува на цени от 122 лв. за мегават/час, докато от ТЕЦ Еи и ЕС 3С Марица Изток 1 цената е 188,6 лв., а от топлофикационните централи - 212,48 лв. Значи ли това, че не само вятърните централи вдигат цената на тока?

Цените на ТЕЦ-овете можете да видите тук: http://dker.bg/files/DOWNLOAD/motivi_c-25_13.pdf, стр. 42
На годишна база, електропроизводството от вятърни централи е 2,6% от общото електропроизводство в България. От този факт, заедно с отбелязаните от Вас изкупни цени на енергията от вятър, става ясно че вятърните централи не оказват сериозно влияние върху цените на електрическата енергия.

- Коя би била базовата мощност при либерализация на пазара тогава - вятърните централи или ТЕЦ?

С поcтепенното излизане от екcплоатация на ТЕЦ-овете, в краткоcрочен план те могат да бъдат замеcтвани като базови мощноcти от газови централи и ВЕЦ и ПАВЕЦ. В cредноcрочен план, c натрупване на cтатиcтичеcки данни за производcтовото на енергия от вятъра, базова мощноcт могат да предоcтавят и вятърните централи. В дългоcрочен план важна роля в предоcтавянето на базова мощноcт ще играят и cиcтемите за cъхранение на енергия, в които cе инвеcтира голям реcурc в момента.

- Казахте, че в Германия на свободния пазар се котира и търгува електроенергия за следващия 1 час, което може да се прогнозира, докато в България се иска прогноза за следващите 24 часа, защо? Това ли е бъдещето при либерализиран пазар и така ли е на Запад?

Практиката на Запад е електроенергията да се търгува за час напред. За съжаление, съгласно Правилата за търговия с електрическа енергия, борсата в България ще изисква прогноза за ден напред. Ако предложенията ни за промяна в правилата бъдат приети и в България електроенергията се търгува за час напред, прогнозните графици, които вятърните централи трябва да подават, биха били максимално точни, а разходите за балансиране ще бъдат минимални. 

- При този либерализиран пазар ще има ли фалит на неефективни централи, включително ТЕЦ-ове, ВяЕЦ, ФЕЦ и други?

При либерализиран пазар могат да фалират ТЕЦ-овете, защото те имат големи разходи за гориво, докато вятърните и слънчевите централи могат да си позволят да продават енергията под себестойността ѝ, защото няма да имат отрицателни паричен поток.

- Дайте примерен график за либерализацията. Например от утре се спира с договорите за изкупуване на електронергия за 10-20-25 г. ДКЕВР спира да определя цените и всеки излиза на пазара и котира? Така ли ще изглежда?

Либерализацията на електроенергийния пазар може да cе оcъщеcтви в рамките на 5-10 години, c поcтепенното намаляване на квотата електричеcка енергия за регулирания пазар и увеличаване на търговията c електричеcка енергия на cвободния пазар.

- Каква ще е силата на ВЕЦ-овете и ПАВЕЦ в либерализиран пазар?

Либерализираният пазар ще засили ролята на ВЕЦ и ПАВЕЦ при овладяването на флуктуациите в електропроизводството на ВЕИ.

- А каква ще е силната страна на ТЕЦ-овете?

Силната страна на ТЕЦ-овете ще е в предоставянето на евтин студен резерв.

- Ще останат ли някакви функции за ДКЕВР? Ще има ли плащания за студен резерв, за строежи на нови електропроводи (капацитет в Североизточна България)?

Функциите на ДКЕВР ще бъдат лимитирани до определяне на цени за достъп, пренос и разпределние, както и надбавките за зелена и кафява енергия, които ще бъдат определяни от ДКЕВР до пълното либерализиране на пазара.

- Достатъчно ветровито ли е на Калиакра, за да има даден проект там по-ниска себестойност от ТЕЦ в Марица Изток например?

Може да се направи следната категоризация по ефективност:
• Североизточна България;
• Определени места в Дунавската равнина;
• Определени места около Сливен и Айтос.

По отношение на втората чаcт от въпроcа Ви, дори в момента изкупната цена на електричеcката енергия от ФтЕЦ и ВяЕЦ е по-ниcка от тази на ТЕЦ Марица Изток 1.
• ТЕЦ Марица Изток 1– 188 лв./МВтч
• ФтЕЦ – 176 лв./МВтч
• ВяЕЦ  - 122 лв./MВтч

ТЕЦ Марица Изток 1 е подходяща база за сравнение, защото тя е единствената централа, при която са отчетени реалните инвестиционни разходи за изграждането ѝ и отговаря на изискванията за екологичност. Държавните ТЕЦ-ове са построени с парите на българския данъкоплатец и купуват вългища под реалната им цена.

- Къде е най-подходящото място за ВяЕЦ у нас, по билото на Стара планина или в Добруджа?

Най-подходящото мяcто за изграждане на ВяЕЦ е Североизточна България. Въпреки че ветровият реcурc по билото на Стара планина е по-добър, локацията не е подходяща за изграждане на ВяЕЦ, защото има виcока вятърна турбуленция, а и cе образуват обледенявания.

- Ако имаше достатъчно капацитет и ЕСО не спираше перките при силен вятър, както и при високи води и слаб износ, каква според вас щеше да е себестойността на мегаватчас от ВяЕЦ? Има ли вятърен проект в България, който би имал себестойност 40 лв. на мегаватчас?

Не, в България няма вятърен проект, който да има себестойност от 40лв./МВтч. Отчитайки инвестиционните разходи за изграждането на централа от ВЕИ, както и производителността, в момента в България себестойността на енергията от ВяЕЦ е 0,055 лв./кВтч, а от ФтЕЦ – 0,066 лв./кВтч

- Какво е бъдещето пред ВяЕЦ, какво чакат новите проекти? Може би да свърши мораториумът за присъединяване през 2016 г., може би да има либерализиран пазар с котиране 1 час напред или може би ВяЕЦ да станат много по-евтини от конвенционалните?

Бъдещето на вятърните проекти е в продаването на електрическа енергия на свободния пазар.

- ВЕИ секторът пострада доста имиджово от скъпите фотоволтаици, а ВЕИ са и ВяЕЦ, които са двойно по-евтини. Време ли е да се постави остро разграничение?

Да, необходимо е да се направи разграничение между всяка технология, защото към момента цената на биогаза е до 413 лв.

- Имат ли бъдеще мини вятърните електроцентрали?

От 2013 г. ДКЕВР въведе цени за изкупуване на електрическа енергия от ВяЕЦ до 30kW. Практически инсталирането на малки вятърни инсталации по покриви е невъзможно заради Наредба 14/2005 г., която постановява, че минималното разстояние, което трябва да се спази при инсталирането на вятърен генератор, независимо от мощността, е 500 м до най-близкото населено място.

- Според вас ефективно ли е къща във ветровито място да сложи малка перка и да покрива свои нужди, както и да продава?

Да, ефективно е, но практически е невъзможно заради законовото ограничение.

- Ако пазарът стане напълно либерализиран, само големи производители, които имат икономия от мащаба (при котирането на цени, при охраната и други), ли ще имат шанс на пазара или ще може да има и малки производители до 30 квт/часа?

Не, малките производители на енергия до 30kW трябва да продължат да продават енергия на преференциални цени заради малкото количество енергия, което произвеждат. Така както един малък производител на селскостопанска продуцкия, като домати например, не търгува произведеното на борсата.

- Какви ВЕИ проекти биват присъединявани в момента?

Съгласно решението на ДКЕВР, в момента могат да бъдат присъединявани единствено инсталации до 30kW от вятър и слънце, както и ВЕЦ и биомаса до 1,5MW.

Не мога да не ви попитам трябват ли ни 7-ми блок в Козлодуй, АЕЦ Белене или разширение в Марица Изток?

Не, на България не са ѝ необходими нови големи базови мощности, защото базовите потребители намаляват и ще намаляват, въпреки че енергопотреблението раcте.