Петр Симчак: Теглото на акциите в портфейлите трябва да бъде занижено за момента

Investor.bg се срещна с Петр Симчак, член на Управителния съвет на Pioneer Asset Management, който бе на работно посещение у нас, и Явор Ачев, мениджър за България на Pioneer Investments.

Разговаряхме с тях за индустрията на взаимните фондове у нас и за това как тя може да помогне на спестителите да постигнат своите финансови цели.

- Каква бе темата на презентацията пред частни клиенти на UniCredit, която ви доведе тук?

Петр Симчак (ПС): Беше относно правилното структуриране на инвестиционните портфейли, диверсификацията, добрите и лошите навици при инвестирането. Още древните еврейски книги съветват, че човек трябва да инвестира по една трета в бизнес, земя и резерви. И днес подобна диверсификация – рискови инвестиции, недвижими имоти, парични еквиваленти - осигурява добра защита от пазарните колебания.

Ние съветваме клиентите си за тази третина, която трябва да е в акции, да инвестират както на развитите, така и на развиващите се пазари. Относно резервите сме наясно, че лихвите по депозити в България са доста високи, така че е доста трудно да бъдат конкурирани с консервативни финансови инструменти от еврозоната. А що се отнася до недвижимото имущество, то това е решение, което всеки спестител трябва да вземе сам – фондовете Pioneer не покриват този тип инвестиции.

- Какъв дял от рисковите инвестиции трябва да бъде насочена към развиващите се пазари?

ПС: При неутрална стратегия този дял трябва да отразява теглото на тези пазари в глобален план, а то е 20%. В дългосрочна перспектива обаче на развиващите се пазари трябва да се даде по-голямо тегло. Аз лично смятам, че делът им трябва да бъде 30-40%, а в бъдеще и 50% заради растежа на тези икономики и техните пазари (най-вече Китай, Индия и Латинска Америка). Така че е разумно инвеститорите отсега да завишат дела на вложенията си в тези региони.

От друга страна обаче има рискове, които трябва да се имат предвид - ликвиден (тези пазари са много по-волатилни), политически и икономически (не винаги е сигурно, че печалбите стигат до акционерите, а и счетоводните стандарти също често не са достатъчно прозрачни).

Освен това, не е задължително да се инвестира директно на тези пазари. Ако  инвеститорът вече има вложения в акции на глобални компании, опериращи там, то той няма нужда от допълнителна директна експозиция.

В краткосрочен план обаче ние смятаме, че теглото на акциите в портфейлите като цяло трябва да бъде занижено, тъй като през следващите месеци ситуацията е неясна и ни очакват колебания на пазарите.

На развитите пазари виждаме проблемите с икономическия растеж, ефектите от високото ниво на дълг и от процеса на намаляване на задълженията. Неяснотата дали програмата за вливане на ликвидност в САЩ ще бъде продължена също прави пазарите нервни. Друг източник на несигурност е дълговата криза в периферните страни на еврозоната.

На развиваващите се пазари виждаме растеж, но също така и риск от инфлация. Няма причина колебанията на развитите пазари да не се отразят и на развивщите се. Със сигурност не и в краткосрочен план.

Така, че съветваме клиентите ни да бъдат по-консервативни за момента. Тези обаче, които искат да трупат дългосрочно инвестиционен капитал могат да си изработят спестовна схема, по която на малки вноски да инвестират регулярно средства на финансовите пазари.

Това е на практика единственият инвестиционен метод, който работи за обикновените хора. Чрез него се избягват краткосрочните колебания на капиталовите пазари и се избягват грешките на активните дребни инвеститори, които обикновено купуват на върховете и продават на дъната, водени от емоциите си.

- Споменахте процеса на намаляване на задълженията. Как ще завърши той според вас? Какви ще са последствията ако американският Конгрес не вдигне дълговия лимит на страната?

ПС: Това е най-големият риск. Не трябва да забравяме, че бяха натрупани планини от дългове, които не могат да бъдат стопени за 1-2 години. Печатането на пари може да се използва за повишаване ликвидността на пазарите при криза, но в крайна сметка дълговете трябва да се изплатят и да се постигнат балансирани бюджети в публичния и частния сектор.

Понастоящем обаче не виждаме това да се случва и аз се опасявам, че ни очаква нисък икономически растеж в следващите 10-15 години. Това не е ситуация, която може да се разреши лесно. Трябва да я признаем и да се опитаме да се приспособим към такава инвестиционна среда, което не е невъзможно, но няма да е никак лесно. Вече не може да разчитаме на това, че пазарите просто ще се покачват.

- Какво означава това за обикновените спестители?

Питър Симчак:

Техните пари са изложени на риск от инфлация, така че трябва да инвестират в реални активи. Такива според мен са недвижимите имотим, суровините и качествените акции - стабилните компании, мултинационалните компании, както и тези, които плащат високи дивиденти.

Всички тези активи са волатилни, но в дългосрочен план са много по-сигурни от държането на парични еквивалентни. От друга страна дългосрочните облигации според мен крият най-голям риск от финансовите инструменти заради проблема с инфлацията.

- Очаквате ли трети кръг на програмата на Федералния резерв за вливане на ликвидност в американската икономика?

Бих бил много изненадан. Много пазарни участници се надяват, но това едва ли ще се случи. Фед определено ще опита да помогне по някакъв начин, но не могат да се печатат пари до безкрай.

- Каква част от инвестициите ви в развиващи се пазари са насочени към Източна Европа?

ПС: Ние имаме фондове, които покриват различни региони от развиващите се пазари. Фондът ни за Източна Европа има най-големи вложения в Русия (сравнително евтин пазар, който харесваме) и Турция. Имаме също фондове за Латинска Америка, Индия, Китай.

- Какво препоръчвате на спестителите относно конструирането на инвестиционния им портфейл на фона на огромния брой фондове, които предлагате?

ПС: На фондовете ни трябва да се гледа като на изграждащи портфейла елементи, като средният инвеститор всъщност се нуждае само от няколко.

Ако говорим за акции мисля, че в центъра на портфейла може да се постави нашият американски фонд, чийто бенчмарк е индексът на големите компании S&P 500. Към него може да се прибави широк фонд за развиващите се пазари, както и фонд за суровини. Не трябва да забряваме и Европа, която не е особено в добра форма, но големите компании на Стария континент са глобални.

Това е достатъчно за рисковата част от портфейла. Що се отнася до по-консервативната, добър вариант е доларовият ни фонд в облигации, а най-предпазливите могат да изберат фонда за европейски краткосрочни корпоративни облигации.

- Каква е минималната вноска във фондовете Pioneer?

Явор Ачев (ЯА): 500 долара или евро за първоначална инвестиция и 150 за последваща

- Имате ли наблюдения върху българската фондова борса?

ПС: Да, но нямаме продукт, който да инвестира директно или индиректно на местния пазар. Преди години се опасявахме, че това е недостатък, но нещата се стекоха така, че това се оказа предимство.

ЯА: Имаме фондове, които допускат инвестиции на българския пазар и по време на бума страната беше сред първите десет страни като дял на инвестициите от страна на нашите фондове в акции за Източна Европа. Впоследствие, разбира се, със спада на пазара тези инвестиции бяха редуцирани.

Като цяло България е на инвестиционната карта на нашите фондове. Ние следим ситуацията отблизо, и когато видим добри български акции или облигации с достатъчна ликвидност – купуваме. Експозициите на фондовете Pioneer към България през 2007 бяха на стойност над 20 млн. евро.

- Планирате ли да регистрирате фонд за инвестиции в България?

ПС: За момента не се предвижда такъв.

- Какъв е делът на фондовете Pioneer на българския пазар за управление на активи – преди кризата и сега?

ЯА: Преди кризата през 2007 управлявахме активи за 102 млн. евро, като в момента те са вече 104 млн. евро. Основната причина е, че UniCredit, като ексклузивен дистрибутор за България, управляваше изключително умело нагласите на клиентите ни по време на кризата и не позволи нетни тегления.

В унисон с препоръките ни, че инвестицията в нашите фондове трябва да е част от добре балансиран портфейл, повечето ни клиенти бяха диверсифицирали вложенията, част от тях в депозити. Така с настъпването на кризата не се стигна до нетни тегления.

Стойността на активите ни под управление естествено намаля със спада на пазарите. Тя достигна 55 млн. евро преди да започне да се възстановява и в крайна сметка вече да надвиши предкризисното си ниво.
По наши данни делът ни на българския пазар на публично предлагани фондове (местни и чужди) в момента е 26-28% при 21-22% преди кризата.

- Заради това, че не предлагахте български фондове ли се повиши делът ви?

ЯА: Преди всичко защото не претърпяхме нетни тегления, но и защото през 2009-2010 инвестициите на фондовете ни на развитите пазари се възстановиха, докато българският пазар изоставаше, което засегна дела на местните играчи. Негативен фактор за нас беше обезценката на долара спрямо еврото заради значителните ни инвестиции в долари.

Ние обаче не сме фокусирани върху това да бъдем най-големите. Загрижени сме повече за изключително малкия брой на индивидуалните инвеститори в България, а те са в основата на нашата индустрия. Тук именно виждаме голям потенциал.

Според скорошна статистика на БНБ хората не са запознати с финансовите пазари. Ние имаме към 6 хил. инвеститори в нашите фондове, при положение, че UniCredit има над 1 млн. клиенти в България. Като брой клиенти делът ни на местния пазар на фондове е над 50%.

Цялата индустрия трябва да работи заедно, за да образова хората и да се развие по един стабилен начин, както това например се случи в Чехия.

Индустрията там се разви стабилно понеже клиентите първо тестваха фондовете на паричния пазар, които средно носят малко по-висока доходност от депозитите и имат данъчни облекчения ако вложенията в тях бъдат оставени по-дълго. Освен това лихвите по ипотеките в Чехия винаги са били фиксирани.

- Може би с падането на лихвите по депозитите инвеститорите все повече ще се насочват към фондовете?

ПС: Това е естествено поведение, което се потвърждава и в Чехия по-принцип. Там обаче хората инвестират предимно в парични фондове, които са алтернатива на банковите депозити.

ЯА: Интересен процес се разви в Румъния през последните години. Исторически, индустрията на взаимните фондове там стартира по-късно от тази в България. До 2007 активите под управелние в Румъния бяха много по-малко от тези у нас. Реално те започнаха през 2009-2010 година, като се развиха точно по модела на Чехия – с местни парични фондове и фондове в облигации.

През тази и миналата година индустрията в северната ни съседка буквално „експлодира”, като в момента активите на взаимните фондове възлизат на 1,5 млрд. евро от почти нула преди две години. Това е защото клиентите започнаха с инвестиции в парични фондове и фондове в облигации, към които лесно могат да се добавят по-рискови активи.

В България индустрията започна да се развива обратно – почти изцяло с фондове в акции и след техния колапс стойността на активите на взаимните фондове в момента е между 200 и 300 млн. евро, поне половината от които в пенсионни фондове. Това обаче е шанс за нас да преосмислим и изградим наново индустрията.

- Как може да се върнат отново инвеститорите към фондовете?

ПС: Има само един начин – лихвите трябва да се понижат. Тогава парите ще се насочат по естествен начин от депозитите към паричните и консервативните фондове. Не е правилно да призоваваме хората да се впускат изцяло към акциите. Всеки, който може да спестява обаче трябва да инвестира някаква част във фондове с акции като основен способ за пенсионно спестяване за след 15, 20 или 30 години.

ЯА: Мисля, че в България сега вече имаме опит, който доскоро нямахме. До 2007 всичко вървеше нагоре - бизнес, недвижимости, заетост, заплати, акции. След кризата обаче всички знаем, че няма магическо решение, което да работи винаги. Самите клиенти рабират, че се нуждаят от по-задълбочен подход.

- Какво бихте казали на хората, за да ги убедите да прехвърлят спестяванията си от банкови депозити във взаимни фондове?

ПС: Няма нужда да се бърза. Може да се използват високите лихви по депозитите. Мисля обаче, че всеки, който не спестява регулярно в акции трябва да започне да го прави. Трябва да се има предвид че спестяването на малки суми в акции в продължение на дълъг период със сигурност ще донесе повече от депозит, може би и двойно.

ЯА: Ние не искаме да се конкурираме с депозитите, а да надградим над тях. Да накараме хората да се замислят за дългосрочните си финансови цели и за това как могат да ги постигнат.