Акционерите в публичните компании са доста пасивни при вземане на стратегически решения или търсене на отговорност за причинени вреди. През последните три години само в 5% от фирмите е имало оспорване на решения на Общите събрания в съда, избор на контролни органи и търсене на отговорност от членове на бордовете. Това сочи проучване на корпоративното управление у нас, направено от екип учени от Института за икономически изследвания на БАН и разпространено до медиите.
Проучването се извършва в рамките на проект: „Утвърждаване на стандартите за добро корпоративно управление в българската индустрия” и се финансира от Фонд „Научни изследвания”.
За периода декември 2010 – март 2011 г. са изследвани практиките в 150 публични дружества, листвани на Българската фондова борса.
Макар че сме подобрили практиките, в световните класации България все още е на едно от последните места по ефективност на корпоративните бордове, защита на миноритарните акционери и регулиране размяната на ценни книжа, подчертава проф. д-р Митко Димитров, директор на института и ръководител на екипа.
На борсата преобладават средните и големи компании с едностепенна структура на управление. Средно корпоративните им бордове се състоят от трима членове, което показва икономичност и стегнати разходи, коментира доц. д-р Пламен Чипев от Института за икономически изследвания на БАН. По думите му тенденцията в света е управленските функции да се разделят, което постепенно започва да се наблюдава и у нас. Засега в 62% от изследваните дружества постовете на Председател на Управителния съвет и Главен изпълнителен директор не съвпадат.
По-малко от половината от изследваните предприятия са регистрирани преди 1989 г., а най-новото е от миналата година. Шест от тях са декларирали, че са филиал на чуждестранна фирма. Преобладават дружествата с дейност, ориентирана към вътрешния пазар.
Мениджърите на публичните компании не са зависими от собствениците при вземане на оперативните решения, но намесата за инвестиране, изследвания и управление на финансите е твърде силна, коментира и доц. д-р Спартак Керемидчиев от института.
Изследването сочи, че участието на персонала в собствеността, управлението и финансовите резултати се възприема изключително добре. 58% от мениджърите подкрепят тази идея, 12 на сто са негативно настроени, а 30% се въздържат.
Фирмите и по време на криза не са се отказали да инвестират в професионалното обучение и квалификация на персонала, става ясно още от проучването. Според доц. д-р Радостина Бакърджиева лидери у нас в прилагането на програми за корпоративна и социална отговорност са големите компании и транснационалните. Българските собственици по-бавно пренасят тези стандарти, като темповете зависят от техния манталитет, възраст и опит.
Общо 65 от изследваните дружества заявяват, че произвеждат качествени стоки и услуги, безопасни за здравето на потребителя, а 43% съобщават, че участват в благотворителни и спонсорски инициативи.
Болшинството от фирмите нямат издадени актове за нарушаване на Закона за безопасни и здравословни условия на труд, а в 31,8 на сто от тях се прилага и допълнително пенсионно осигуряване. 53 от компаниите имат организиран транспорт до работното място, а 51 финансират разходите за храна на персонала. 20 фирми осигуряват почивките на работниците си, но само 3 поемат разходите за детска градина, сочи още изследването.