Информационната мъгла доведе до грешка в изчисляването на SOFIX*

SOFIX е с грешен състав от 6 месеца, показа разследване на Investor.bg. Грешката е станала, след като на база изчисления на Централен депозитар БФБ-София е ползвала грешна стойност за free-float на Софарма АД.

БФБ-София ползва данни за free-float 4 пъти в годината - на 1 март, 1 юни, 1 септември и 1 декември.

Според брокери и анализатори, до които Investor.bg се допита, е добре Централен депозитар, и съответно БФБ-София, да публикуват освен процент free-float и имената на акционерите с над 5% към съответните 4 дати, за да може се направи одит на информацията.

Също така, в момента Централен депозитар не дава публична информация, когато някой акционер е преминал граница от над 5% в капитала на дадено дружество, а я продава чрез седмичния си бюлетин, тоест тя е непублична.

Дори в този бюлетин информацията е неясна и се казва каква граница е преминал акционерът, но не и колко процента притежава след сделките.

Акционерите са длъжни да обявят промяната в дяловото си участие към самото дружество емитент, а то да обяви чрез БФБ-София и някоя информационна платформа. Тук обаче се намесва човешкият фактор и понякога това не се случва за някоя от близо 400-те компании на БФБ-София.

Поради тази причина е важно Централен депозитар да публикува безплатно и детайлно тази информация.

В момента в платения бюлетин на ЦД тя има следния неясен формат:

"Собственик: Експат груп ЕООД
Дружество: Тодоров АД
намалява броя закупени акции, преминава границата от 5% от капитала на дружеството"

От този запис не става ясно с колко акции в крайна сметка е останал Експат груп ЕООД.

Самият акционер съобщи, че е продал всичките си книжа, но от платения бюлетин на Централен депозитар, това не става ясно.

Ако това беше направено, всеки би видял, че в изчисленията на free-float-а на Софарма АД към 1 септември 2010 г. и 1 декември 2010 г., не са взети под внимание дяловете на трима от акционерите с над 5% дял.

*Investor.bg отправи и официално запитване до Комисията за финансов надзор дали ще има проверка по случая със сгрешения състав на SOFIX.

Други предложения за промени в информацията от Централен депозитар към пазара включват ежедневно оповестяване на дял в дневния обем изтъргувани акции на чуждестранните и местните лица. Това е информация, която се предоставя от други депозитарни институции.

В чужбина често има и информация за акции притежавани от чуждестранни и местни акцонери в съответно дружество.

Публикуваме и отговорите на част от участвалите в проучването на Investor.bg

Ангел Рабаджийски, изпълнителен директор на Карол АД:

Информацията за free-float-а е съществена и нейното публикуване поне за компаниите от водещите индекси ще внесе повече прозрачност за пазарните участници. В полза на пазара ще е и списък с акционери с над 5 % участие в капитала на водещите дружества. Информация за акционерната структура се разкрива от част от публичните компании в техните годишни отчети или протоколи от проведени общи събрания, но със сигурност унифицирането на подобен род информация и нейното регулярно разкриване би била от полза за всички участници. Би следвало free-float-ът да се обявява както на 5% база за целите на индексите, така и на 2% база за целите на маржин търговията и късите продажби.

Борислав Ников, инвестиционен консултант:

Трябва да се публикуват имената и дяловете на акционерите с над 5%. Даже бих разширил - да се публикуват акционерите с над 5% за всички публични дружества, както е в Събрия например. Това не само, че ще повиши доверието в пазара, но и ще може да се отчита реалния free-float за дадената компания. Има доста компании, в които акционерите на база критериите на разпоредбите на ЗППЦК не са публично свързани, но е публична тайна, че всъщност са. Миналата година се шумуше доста около един такъв случай.

А дали е нужно да се проверяват данните два пъти, мисля, че тези справки би трябвало да са в голяма степен автоматизирани, за да се избегне доколкото може човешката намеса и вероятните грешки.

Петър Василев, портфолио мениджър в УД Алфа Асет Мениджмънт:

Централен депозитар АД трябва да публикува по детаилни данни за акционерите, а данните за free-float трябва да се проверяват, за да е сигурна верността им.

Владислав Панев, председател на СД на УД Статус Капитал:

Дори и в страни като Сърбия достъпът до данни за най-големите 10 акционери от всяка една публична компания е достъпен в реално време (от деня на сетълмента) в сайта на централния депозитар без всякакви рестрикции. Не знам защо тази информация е толкова секретна в България. Според мен данните, които се предоставят на публиката трябва да са далеч по-разширени от въпросните 5 процента.

Не знам дали депозитарът трябва да проверява два пъти данните си, но трябва да проверява много повече пъти служителите, които боравят с тези данни.

Николай Митанкин, Директор за връзка с инвеститорите на Стара планина холд:

Съществуват сериозни законови рестрикции относно информацията, предоставяна от Централен депозитар АД. Например съгласно чл. 133, ал. 1 от ЗППЦК всеки инвеститор има право на достъп до регистрите на Централния депозитар чрез негов член само относно информацията, свързана с притежаваните от него ценни книжа, и със сделки с ценни книжа, по които той е страна.

Алинея 5 изброява изчерпателно:
Освен на КФН за целите на контролната му дейност Централният депозитар може да дава сведения за наличностите и операциите по сметките за ценни книжа, водени от него, само:
- със съгласие на членовете на Централния депозитар и на техните клиенти;
- по решение на съда;
- по писмено искане на директора на Националната следствена служба, на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или на генералният комисар на Министерството на вътрешните работи относно дружествата с над 50 на сто държавно и/или общинско участие;
- по искане на главния прокурор или оправомощен от него заместник при наличие на данни за организирана престъпна дейност или изпиране на пари.

От друга страна ЗППЦК разпорежда, че информацията за лицата, притежаващи над 5% от капитала на всяко публично дружество е публична по реда на глава 11, раздел І – Разкриване на дялово участие.

Централният депозитар има записано ясно задължение по чл. 145, ал. 3:
Когато достигането или преминаването на 5-процентните прагове е в резултат на пряко придобиване или на прехвърляне на акции с право на глас, ЦД е задължен да уведоми КФН и публичното дружество.

Точно това е текстът, който с Вашата статия днес става обект на обсъждане.

Възможно ли е този текст да бъде допълнен, като ЦД бъде задължен да разкрива горната информация и на обществеността? Нещо повече, възможно ли е освен по конкретен повод, ЦД да разкрива тази информация и систематично, на определен период?

Да, възможно е, доколкото подобно изискване е в съответствие с правото на Европейския съюз и доколкото ЦД разполага с финансови и административни средства за неговото прилагане.

Но законът тук е предвидил най-активна роля на самото публично дружество:

Чл. 148б. Публичното дружество е длъжно да разкрие на обществеността по реда на чл. 100т информацията, предоставена с уведомленията на лицата по чл. 145 и 146 в срок три работни дни от уведомяването му. Подобна информация дружеството публикува и в междинния си финансов отчет всяко тримесечие.

Казусът, който е представен от Мариян Йорданов опира и до това, че БФБ-София АД ползва информация за фрий флоут, предоставена от Централен депозитар АД.

Къде в този процес е мястото на БФБ-София АД?

Правилникът на БФБ (чл. 43, ал. 2) разпорежда на публичните компании да предоставят на борсата всяка информация, която емитентът има задължение да оповести на обществеността. Същевременно чл. 88, ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти задължава борсата да осигури на всички участници улеснен достъп до информацията, която е станала публична съгласно правото на Европейската общност.

В този смисъл са и предложенията за изменения в законите и в правилниците, които са поставени на обсъждане пред компетентните органи от Асоциацията на индустриалния капитал в България и Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България.

Предложенията, свързани с разкриването на информация по отношение на БФБ са две:

1. В Правилника на БФБ, част І – Общи правила, чл. 7: ”Дейността на Борсата се осъществява на следните принципи” да се добави нова точка:
6. Осигуряване на своите членове и всички участници на пазара улеснен достъп до цялата информация, която е станала публична съгласно правото на Европейската общност, включително и чрез интернет страницата на Борсата.

2. Регулираният пазар да бъде включен с конкретни текстове в глава трета на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, с които да бъде задължен да разкрива информация незабавно, но не по-късно от края на работния ден, следващ деня на вземане на решението или узнаване на съответното обстоятелство.

* КФН започна тематична проверка в Централен депозитар по статията на Investor.bg, стана ясно в 15 ч.