Комисията за финансов надзор (КФН) отмени своя Практика от март 2007 по отношение на облигации, издадени при условията на първично „частно” пласиране.
Според Практиката такива облигации можеха да се предлагат за вторична публична търговия най-малко две години след вписване на дружеството в търговския регистър и ако има два годишни счетоводни отчета, приети от общото събрание.
КФН отчита че Регламент 809/2004 на ЕК, който е действащ нормативен акт с пряко действие в Република България, както и ТЗ допускат публичното предлагане и борсовата търговия с акции на новоучредени дружества, докато въпросната Практика на КФН забранява борсовата търговия с облигации на дружества без двегодишна стопанска история.
В този смисъл няма необходимост от различно третиране на двата вида финансови инструменти - т.е. на инвеститорите да могат да се предлагат акции от стартираща компания, но не и облигации на същата компания и то при положение, че акциите са по-високо рисков инструмент, посочват от Комисията
На дружество, което съществува в правния мир по-малко от две години, следва да се предостави също възможност за публична търговия с облигации, каквато понастоящем е налице за акции.
Следва да се отчете фактът, че потвърждаването на проспект за допускане до търговия на облигации (вторична търговия) на дружество, което няма стопанска история две години, не застрашава интересите на инвеститорите, тъй като те купуват облигации на фондовата борса не пряко, а чрез лицензиран инвестиционен посредник и разполагат с възможността да получат компетентен съвет от посредника, аналогично на покупката на акции, изтъкват от регулатора.
Практиката на КФН от март 2007 се явява фактор, който в условията на икономическа криза допълнително и ненужно ограничава финансирането на икономическите субекти, смятат от надзора.
Така например, има няколко категории дружества, които макар и формално да нямат два приети финансови отчета, по същество имат реален бизнес и стопанска история, и/или са обект (пряко или косвено) на отделен административен надзор, като:
- акционерни дружества със специална цел за реализация на отделни проекти (SPV), за които в международната практика е нормално и прието да се финансират чрез облигации;
- акционерни дружества, учредени от други такива дружества с достатъчна финансова история, или учредени от публично търгувани и/или поднадзорни на КФН лица, доколкото последните са субекти на административен контрол и разкриват достатъчно информация в полза на инвеститорите.
Такъв подход изрично е приложен спрямо акционерните дружества със специална инвестиционна цел по ЗДСИЦ, като надзиравани от КФН, които могат да издават публично облигации и да искат допускане до търговия на облигации, издадени първоначално при първично „частно” предлагане от момента на лицензирането им;
- новоучредени в резултат на преобразуване (по смисъла на ТЗ) акционерни дружества, които са правоприемници на каквито и да било търговски дружества, отговарящи на изискванията на чл. 204, ал. 1 от ТЗ.