Г. Иванов: Българските инвеститори все повече гледат към чуждите пазари

Георги Иванов е завършил икономика в СУ „Св. Климент Охридски“. От четири години работи в инвестиционната компания БенчМарк, като в момента е дилър Международни финансови пазари. Основните му интереси са в в областта на валутните и стокови пазари и техническия анализ.

- Измени ли се поведението на българските трейдъри през последните две години?

Да, измени се значително. Много хора се преместиха от ниската ликвидност на нашия пазар към външните пазари. Все по-активно се търгува с индекси, валути и договори за разлика върху акции. Плюсовете на външните пазари спрямо нашия са много – висока ликвидност, дълбочина на пазара, къси и дълги позиции, търговия на марджин.

- В този процес вероятно сте привлекли нови клиенти. Какви са те – разочаровани от нашия пазар или нови играчи, желаещи да се пробват директно навън?

В действителност имаме доста нови клиенти, като част от тях наистина са такива, които по една или друга причина са се изтеглили от нашия пазар. Има и такива, които нямат опит в търговията на БФБ и реално за пръв път започват да търгуват директно на чуждите пазари.

- Смятате ли, че трейдърите имат необходимите познания и подготовка, за да се справят сами с инвестирането?

Доста често се оказва, че инвестирането не е толкова лесно, колкото изглежда, и хората нерядко губят инвестицията си. Имаме клиенти, които не желаят да получават помощ от нас и не се включват в обученията, които правим. Те смятат, че са достатъчно запознати с хода на пазарите и не се нуждаят от съвети.

Разбира се, имаме и клиенти, които са с доста солидна теоретична и практическа подготовка и търговията на финансовите пазари им носи добра доходност.

- Рискови играчи ли са българските трейдъри?

Определено да. Масово търговията се прави на висок марджин, което прави управлението на риска доста трудно. Това обаче не е основният проблем. Основният проблем е големината на позициите, като не малко от клиентите правят сделки с целия си акаунт. Това ги излага на голям риск от загуба и е най-честата причина за излизане от пазара.

- Кои са основните инструменти, които се търгуват от вашите клиенти? Върху кой клас активи е съсредоточен интересът?

Валутната търговия определено е най-активна, там и пазарът е с най-голям обем и съответно спредовете за вход и изход са най-ниски. Активна е и търговията с основните суровини – злато, сребро, петрол. Все повече се търгува с индекси и договори за разлика върху акции от Западна Европа и САЩ.

Като любима акция на българските трейдъри пък определено се налага Citigroup, като с книжата на банката се търгува доста активно.

- Мнозина анализатори побързаха да начертаят линия на 1,20 EUR/USD и да посочат, че това е дъното на двойката. Споделяте ли това виждане и какво движение очаквате да видим в близко бъдеще?

Честно казано, не съм много съгласен с това мнение. В Европа има доста проблеми и при всяка новина за някой от тях пазарите реагират незабавно. Споровете около плановете за съкращаване на разходи и намаляване на бюджетните дефицити значително усложняват ситуацията, защото не е ясно какъв точно ще е ефектът от ограничените разходи.

Съществува голяма вероятност това съкращаване да доведе до свиване на потреблението допълнително, а това може да забави възстановяването. В такава ситуация все още няма място за много оптимизъм за еврото.

- От какво може да спечели еврото – то вече се стабилизира, но пазарите ясно показват, че са на нокти при всеки по-негативен сигнал за икономиката на еврозоната?

Еврото може да се стабилизира, в случай че държавите от еврозоната постигнат споразумение за общи мерки срещу проблемите. В момента за страни като Испания и Португалия става все по-трудно да финансират дълга си. Необходимо е държавите да действат координирано и да видим подобряване на показателите за безработица и потреблението.

Слабото евро със сигурност ще подкрепи износа, което може да се окаже допълнителен стимул за растежа, но на този етап това не може да се приеме за гарантиран сценарий.

- Може ли да се очакват ползи от решението за промяна на валутния курс на Китай и за кого ще бъдат те?

Преди да говорим за конкретни резултати вследствие от решението на Китайската централна банка да „отвърже” валутния си курс спрямо долара, на първо място трябва да посочим какви точно бяха предприетите от институцията мерки. Де факто единствената промяна спрямо предишния изцяло фиксиран курс на юана е възможността за слабо изменение в положителна или отрицателна посока, което досега не беше приложимо. Въпреки това основното решение в какви граници ще се движи юанът остава в ръцете на централната банка, което на практика не променя кой знае колко ситуацията около възможностите да се спекулира с валутата.

- Златото традиционно има славата на сигурен актив. Какво е Вашето мнение за суровината и перспективите пред нейното движение?

Златото действително е актив, чието търсене се увеличава осезаемо в състояние на несигурност сред пазарните участници. Имайки предвид тези негови свойства, не е нелогично рекордното му поскъпване през последните месеци, когато се заговори за дълговата криза в еврозоната. Въпреки че можем да очакваме корекция на силното възходящо движение, в малко по-дългосрочен план обаче перспективите пред златото остават положителни според мен.

- Как се отразява Световното първенство на южноафриканския ранд? Можем ли да очакваме някакво раздвижване след края на шампионата?

Поглеждайки към графиката на ранда спрямо основни валути като долара и еврото, по никакъв начин не можем да разберем, че в момента в Южна Африка се провежда Световно първенство по футбол. По-скоро към момента продължават да бъдат налице няколкомесечните трендове при кросовете на валутата, като провеждането на форума не се отразява конкретно върху представянето на ранда. Основна причина за това е, че по принцип тази валута е слабо следена от пазарните участници и дори събитие като Световното първенство не е в състояние да преустанови тази зависимост.