Необявените цели на Турция в опозицията срещу Финландия и Швеция

Въпреки тежките думи на турския президент Реджеп Тайип Ердоган Турция вероятно в крайна сметка ще даде зелена светлина на членството на Финландия и Швеция в НАТО. Военният алианс обаче първо ще трябва да плати цената за това, пише Politico.

Анкара изрази възраженията си двете скандинавски страни да станат част от НАТО, блокирайки организацията да продължи с процеса на присъединяване. Турски официални лица обвиняват двете страни, че подкрепят кюрдски „терористи“, докато в същото време изразяват опасения ограниченията върху износа на оръжия.

„НАТО е алианс за сигурност и Турция няма да се съгласи тази сигурност да бъдат поставена в риск“, заяви турският лидер по-рано тази седмица.

Въпреки това сегашни и бивши представители и дипломати казват, че мотивите на Турция вероятно надхвърлят искането Стокхолм и Хелзинки да променят политиките си. Ердоган е в средата на продължителни преговори със САЩ за покупката на изтребители. Той вероятно вижда и шанс да отбележи политически точки на вътрешно ниво с международната си битка срещу „тероризма“.

Сега оживено дипломатите се конкурират да разберат какво ще е нужно, за да поддаде Ердоган, без да искат кандидатурите на Финландия и Швеция да се забавят, което ще даде на Русия повече време да се намесва, преди страните напълно да са се присъединили към алианса.

„Цената е неизвестна в момента, но е ясно, че ще има такава“, казва Яп де Хоп Схефер, бивш ръководител на НАТО.

Модел на поведение

Макар че Турция обикновено подкрепя разширяването на НАТО, Ердоган има опит с това да използва големи решения за алианса, за да си издейства отстъпки.

През 2009 г. Турция възрази Андерс Фог Расмусен да застане начело на НАТО, отстъпвайки едва след разговори на високо ниво. Де Хоп Схефер, който бе отиващият се генерален секретар в онзи момент, си припомня среднощните преговори, включващи американския президент Барак Обама.

В крайна сметка, казва бившият шеф на алианса за Politico, Турция се съгласява на избора на Расмусен и „получи като награда помощник-генерален секретар на НАТО“.

Молбите за членство на Финландия и Швеция сега дават на Ердоган нова възможност да се възползва от модела на гласуване в НАТО, както и да събере електората си преди изборите следващата година.

Де Хоп Схефер казва, че комбинация от фактори може да стои зад маневрите на Турция.

Първият, казва той, е вътрешната политика. Ердоган винаги е базирал образа си отчасти върху строгото говорене срещу тероризма, а Кюрдската работническа партия (PKK) е отдавнашен враг в тази кампания. Турция, САЩ и Европейският съюз определят групата за терористична организация, макар че тази класификация се смята за остаряла от някои в САЩ и ЕС. Обратно, Ердоган често използва групата за нагнетяване на гневен възглас.

„Винаги можеш да надигнеш големи части от населението, свързвайки тероризма с РКК“, казва бившият генерален секретар.

Вторият, според Де Хоп Схефер, е, че членството на Финландия и Швеция ще „промени вътрешнополитическия баланс на тежестта в НАТО, тъй като ще имате две пълноправни и тежко въоръжени“ демокрации като част от алианса.

Очаква се Финландия и Швеция значително да засилят военните възможности на НАТО. Финландия може да предложи военноморски сила в Балтийско море и присъствие в арктическия север, където Русия проявява интерес за разширяване на обхвата си. Швеция пък има силно развити военновъздушни сили.

Военно оборудване

Друг ключов елемент е продължаващото напрежение между Турция и САЩ заради покупката на руската система С-400 през 2019 г., което според САЩ поставя военновъздушните сили на НАТО в риск. В отговор САЩ „изрита“ Анкара от програмата си F-35 и наложи санкции върху военната индустрия на Турция.

След този спор Турция започна да се заиграва с идеята да купи руски изтребители и дори да развие своя собствена програма. Тя обаче търси и обновяване на флотилията си от F-16 и покупка на нови самолети от същия модел. Искането е на етап изчакване от месеци в администрацията на Байдън и Конгреса.

„Тази цена може да бъде американците да вдигат блокадата си от самолетите F-16”, казва Де Хоп Схефер.

САЩ изглежда са склонни да платят тази цена. Държавният департамент условно подкрепи искането на Турция, която сега се разглежда от Белия дом и Конгреса.

В Хелзинки също има усещане, че позицията на Турция може да е свързана с текущата ѝ битка със САЩ.

„Финландия е в много добри отношения с Турция и споделяме целта да се бори с тероризма“, казва финландски представител, говорил при условие на анонимност. „Не мисля, че нашите двустранни отношения са проблем. Възможно е това да се дължи на проблемите на Турция със САЩ“.

Кюрдски групировки

Някои анализатори твърдят обаче, финландският и шведският подход към РКК остава ключов за турското правителство.

„Не можем да решим този проблем“ просто като изгладим отношенията между Вашингтон и Анкара, казва Синан Юлген, бивш турски дипломат, който сега е гост учен в мозъчния тръст Carnegie Europe.

Може да помогне на процеса, добавя той, но „няма начин да се избегне“ адресирането на шведските и финландските политики по кюрдските групи.

Очаква се преговорите с Швеция да бъдат по-трудни, отколкото тези с Финландия, казва Юлген.

„Има по-високи очаквания от Швеция“, казва той, посочвайки това, което Швеция описва като „по-снизходителен подход към дейностите на онова, което Турция смята за терористична организация – PKK и нейните разклонения“.

Шведското правителство „ще трябва да покаже, че е променило позицията си по това“, казва той.

Шведски и финландски представители казват, че са отворени за диалог с Турция. А високопоставени лица в алианса настояват да бъде постигнат консенсус по приемането на Финландия и Швеция.

„Уверен съм, че ще стигнем до бързо решение да приветстваме както Швеция, така и Финландия към семейството на НАТО“, каза генералният секретар Йенс Столтенберг на пресконференция в четвъртък.

„Когато съюзник, важен съюзник като Турция, повдигне опасения за сигурността“, каза той, „единственият начин да се справим с тях е да седнем и да намерим начини да имаме общ език“.

Същото послание бе повторено в Хага, където германският канцлер Олаф Шолц се срещна с нидерландския си колега Марк Рюте.

„Увереността ми е много висока“, че опозицията на Турция ще бъде преодоляна, каза Шолц.

„Вярвам, че в крайна сметка ще е възможно да намерим обща позиция за приемането на Финландия и Швеция“, съгласи се Рюте.