Централните банки най-сетне влизат във война с инфлацията

Войната в Украйна продължава повече от месец, водят се сражения, но текат и преговори. На този етап е невъзможно да се предвиди какво ще се случи. В чисто икономически план войната в комбинация с повишаването на цените на суровините, недостига и нарушаването на веригите за производство, усложнява сериозно задачата за стабилизиране на инфлацията, пишат Марк Гио и Раду Вранчеану, професори във висшето бизнес училище ESSEC в Париж, в статия за френския вестник La Tribune.

Най-вредните последици от нея обаче са свързани с нарушаването на доверието между страните, на което се основава глобализацията. В непосредствен план може да се очаква, че загубите на брутен вътрешен продукт вече няма да се изразяват в забавяне на растежа, а в преобръщането му и навлизането в период на рецесия.

Макар че Западът изглежда относително единен за налагането на големи икономически санкции на Русия, други страни с развиваща се икономика като Саудитска Арабия и Венецуела не са толкова склонни да ги подкрепят. Особено „ненарушимото приятелство“ между Русия и Китай може да подсили възможностите на Русия да продължи операциите си. Периодът на рецесия може да се задържи за по-дълго време, тъй като двигателят на глобализацията изглежда блокиран.

Вече недостижима стратегия

В света без инфлация преди COVID макроикономическата реакция на правителствата на нашествието в Украйна несъмнено щеше да е свързана с подкрепа за икономическата дейност с нови държавни разходи и вероятно допълване на тези мерки с благоприятна парична политика на ниски лихви. Последиците от „каквото и да ни струва“ през 2020 г., които отприщиха инфлацията, направиха тази стратегия недостижима. Преди нашествието на Русия инфлацията в САЩ беше почти 8% и надвишаваше тази в еврозоната, която беше 5%. Очакванията за инфлация се влошиха значително, като тласнаха към ръст лихвите в дългосрочен и краткосрочен план.

Засилването на инфлационния натиск от войната в Украйна обаче не трябва да води към погрешна диагноза. Ускорената инфлация не се дължи на войната, а на прекомерната подкрепа за търсенето на стоки по време на кризата с COVID, колкото и това да не се харесва на Джо Байдън.

Затова ефектът на потискане на растежа от войната в Украйна парадоксално е добър за САЩ. Фед отговаря до голяма степен на критиците за грешките си с подценяването на естеството и нивото на инфлацията и за бавните си действия. Приспана от двете десетилетия без инфлация, централната банка забрави простото правило „да прибере купата с пунш много преди края на купона“.

Силното сътресение в предлагането

Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да бъде не по-малко критикувана от Фед за явното си подценяване на задаващата се инфлация. Подобно на Федералния резерв тя говореше усилено за „преходния“ характер на инфлацията, като подцени грубо силното сътресение в предлагането. В нейна защита разнородността на 19-те страни в еврозоната и най-вече крехкото фискално положение на страните от Южна Европа, вероятно са били основание за известно разхлабване.

Очакваното забавяне на ръста заради войната в Украйна накара голям брой наблюдатели, ECB Watchers, да очакват ЕЦБ да прояви упоритост в минимизирането на риска от инфлация в името на продължителна подкрепа за икономиката в стила на „колкото и да струва“. Затова те залагат на продължаване за неопределено време на програмата ѝ за изкупуване на активи, равносилно на обещание за нулеви лихви за дълъг период.

Съобщението на ЕЦБ от 10 март, че се ориентира решително към борба с инфлацията, подейства като студен душ за надеждите на наблюдателите. Посланието на председателя Кристин Лагард беше доста недвусмислено. Нейната задача не е да прави, каквото ECB Watchers смятат, че трябва да направи, а да се занимава с това, за което е избрана. Така, след като повтори няколко пъти, че действията на ЕЦБ се ръководят от фактите и че цифрите за инфлацията са лоши, Лагард посочи, че програмата за изкупуване на активи ще бъде прекратена през септември, откривайки ясно пътя към повишаване на лихвите в края на 2022 г.

В сърцевината на балансирането между инфлацията и растежа стои защитата на покупателната способност на най-уязвимите домакинства. Радващо е, че ЕЦБ се върна към смисъла на мисията си.

Към засилване на бремето на дълговете

Изкушението да се повишат публичните разходи за запазване на растежа е почти невъзможно за най-задлъжнелите европейски страни. По данни на Евростат от края на 2021 г. държавните дългове надхвърлят 100% от БВП в седем страни членки на ЕС. Повишаването на дългосрочните лихви, подхранено от очакванията за инфлация, значително ще засили бремето на дълга и ще наложи трудни бюджетни решения.

Свеждането до нула на полето за фискални маневри на страните от Южна Европа може да бъде заобиколено от нов европейски план за заеми. Но е малко вероятно Германия, която е основният гарант на подобни заеми, да се съгласи да участва във финансирането на планове за подкрепа на икономиката на страни от Южна Европа. Тя се съгласи да го направи, макар и трудно, за да компенсира свързаните с COVID разходи в най-засегнатите страни, а сега смята да засили собствените си разходи за отбрана.

Най-лошото все още е възможно – войната може да продължи и да се засили, водейки до едновременен спад на търсенето и предлагането на стоки. Дори в този краен случай задълбочаването на дефицитите и монетизирането им от централните банки няма да е най-добрият отговор. Той ще доведе до хиперинфлация и потенциално катастрофална загуба на доверие в еврото. Единственото икономическо решение в този сценарий ще бъде силно повишение на данъците, което да позволи финансиране на усилията за война с постоянния дефицит. Към днешна дата този сценарий не е невъзможен, въпреки че във Франция кандидатите за президент говорят за намаляване на данъците, но в същото време сигурно стискат палци за бърз край на войната.

Нека и ние стискаме палци за мир, но и да не забравяме, че магическите пари не са свършили и че бюджетното равновесие е новият императив в мир или във война.