Как войната в Украйна може да предизвика хаос в Близкия изток

Войната в Украйна не можеше да избухне в по-лош момент за хората в Близкия изток. Вече борещ се с постоянно растящи цени на храните и намаляващи местни реколти, основните доставки на вносна пшеница за региона от Украйна и Русия сега са заклещени в пристанищата на Черно море, пише изданието Haaretz.

Нарастващите цени и недостигът може да задействат политически отзвуци в Близкия изток – част от света, където бедните семейства и дори тези от средната класа разчитат на хляба като евтин начин да се изхранват. В Египет растящите цени на храната в миналото са предизвиквали антиправителствени протести, най-забележителните през 1977 г.

„Повечето места в Близкия изток, освен Персийския залив, са чувствителни към растящите цени“, казва Мирет Ф. Мабрук, директор на Египетската програма във вашингтонския Middle East Institute. „Това не е особено богата част от света, а Сирия, Ливан и Либия са чувствителни към това, което се случва. Не става въпрос само за нарастващите цени на храните, но и на енергията. Мисля, че ще трябва да следим какво се случва много, много внимателно“.

Макар че Русия и Украйна формират близо четвърт от световния износ на пшеница, на тях се дължи 40% от вноса на пшеница в страните от Близкия изток и Африка предвид географската им близост до тези региони.

Украйна нареди пристанищата ѝ да затворят преди две седмици и, макар че Русия казва, че нейните пристанища ще продължат работа, търговците са предпазливи към купуването на руска пшеница. Санкциите върху руските банки заплашват да спрат бъдещите продажби за износ.

С население от над 100 млн. души и отглеждайки по-малко от половината от пшеницата, която консумира, Египет е най-големият купувач на вносна пшеница в света. Турция, Ливан и Либия, които вече се бореха с тежки икономически кризи преди войната в Украйна да избухне, също разчитат изключително много на вноса на пшеница.

Световната програма по прехраната на ООН, която помага на най-бедните и най-хранително уязвимите страни в региона, например Сирия и Йемен, зависи основно на украинската пшеница.

Цените на пшеницата постоянно удрят нови рекордни заради опасенията за световните доставки. Последните увеличения на цената се случват след 27-процентно поскъпване на зърното миналата година, по данни на Организацията на ООН за прехрана и земеделие, което се дължи на проблемите с веригите на доставки и лошите климатични условия в цял свят.

Дори преди конфликта Международният съвет по зърното прогнозираше, че световните запаси от пшеница, останали от миналогодишната реколта, ще намалеят през юни до най-ниското си ниво от девет години на фона на спад в глобалното производство. Американските санкции, блокиращи доставките на калиев карбонат за торове от Беларус, може да намали глобалните добиви, допълнително затягайки доставките.

Междувременно, докато вносните доставки са под заплаха, местната реколта от пшеница в Близкия изток и Северна Африка е недостатъчна заради сушата и климатичните промени.

През вегетационния период през 2021 г. Иран изживя най-лошата си суша от половин век, с което добивът на пшеница се сви с 30%. Кампания „Година на пшеницата“ в Сирия бе подкопана от слабите валежи, оставяйки нужда от внос на 1,5 млн. метр. тона. В Турция американското министерство на земеделието прогнозира, че производството на пшеница за 2021/22 г. ще спадне с 2 млн. тона до 16,25 млн. тона.

Очаква се производството на пшеница в Египет да се увеличи леко тази година, след като правителството се отказа от усилията да спести ценна вода, намалявайки насажденията. Но увеличението няма да бъде достатъчно голямо, за да отговори на по-високото потребление, смятат от американското министерство на земеделието.

В резултат на това от министерството очакват, че Иран, Сирия, Ирак, Турция и Египет общо ще трябва да увеличат вноса на зърно за земеделската 2021/22 година до 35,5 млн. метр. тона, или 17% от световния, спрямо 25,9 млн. тона година по-рано, или 13% от световния внос.

Египетското правителство вече се бори с проблема от по-високите цени и ограниченията в доставките. Египет получава 80% от пшеницата от Русия и Украйна, но усилията да открият заместител на доставките засега се провалят.

„Египет се опитва да диверсифицира източниците на вносна пшеница и има стратегически запаси, които ще издържат няколко месеца. Но ако конфликтът продължи дълго, Египет вероятно ще се изправи пред големи предизвикателства с пшеницата“, казва Уил Тодман, сътрудник в Програмата по Близкия изток в Center for Strategic and International Studies във Вашингтон.

Той отбелязва, че преди две седмици Египет бе принуден да отмени последния си търг за внос на пшеница, след като получи само една оферта за зърно от Франция, наричайки го знак за потенциални предизвикателства в бъдеще.

Цените на хляба са политически чувствителни в Египет, където близо 30% от населението живее в бедност и разчита на субсидиран хляб, за да се изхранва. Правителството се опитва да вдигне цената, която не е променяна от 80-те години на миналия век, предизвика бунтове през 1977 г., както и демонстрации през 2008 г. и последно през 2017 г. Исканията за хляб, както и за свобода и социална справедливост, вдъхновиха протестите през 2011 г., които доведоха до падането от власт на Хосни Мубарак.

„Хората винаги са внимателни за цената на хляба. Преди няколко месеца президентът [Абдел Фатах ал-Сиси] заяви, че ще трябва да помислим за увеличаване цената на хляба, защото е много евтин и струва на държавата твърде много. Има причина за безпокойство, а дори не се е случило още“, казва Мабрук.

Държавата харчи 3,2 млрд. долара годишно за субсидиране цената на хляба, а министерството на финансите оценява, че ще има бюджет за допълнително 763 млн. долара през 2021/22 г.

„Мисля, че ще трябва да бъдат внимателни“, казва Мабрук, но добавя, че не вярва Египет в момента да е в риск от политическа нестабилност. „Страната не е в състояние, в което нещата вероятно ще се провалят скоро. В момента е стабилна“, смята Мабрук.

Ситуацията обаче е много по-малко сигурна в Тунис, където президентът Кайс Саид се опитва да консолидира властта, след като освободи парламента миналото лято, казва Тодман.

„Очаквам протести, свързани с цените на хляба и растящите разходи за енергия, да бъдат най-вероятно на места като Тунис, където вече има много високо икономическо недоволство“, казва той. „Условията на живот на тунизийците не са се подобрили, откакто Кайс Саид заграби властта миналия юли, а търпението на тунизийците към него се изчерпва“, допълва той.

Най-крехките страни в региона са в най-голям хуманитарен риск. В Ливан например икономическата криза в страната направи изхранването трудно дори за средната класа, като цените са се увеличили с 1000% за по-малко от три години.

Вносът формира по-голямата част от доставките на пшеница в Ливан, а около 60% идва от Украйна. В момента страната разполага с доставки за само един месец. Въпреки това анализаторите засега не прогнозират широкоразпространени политически катаклизми, дори само защото обикновените хора привикнаха на хронични кризи заради двете години пандемия.

„Ще се изненадам, ако натискът от кризата в Украйна предизвика по-сериозни политически последствия, например революция“, казва Тодман. „Хора изпитват трудности и им е писнало, но са принудени да намерят начини да оцеляват от дълго време и засега не изглежда да има широк интерес към големи политически промени“, посочва той.