Франция изтегля войските от Мали и преосмисля плана за борба с тероризма в Сахел

Франция заедно със своите европейски и международни партньори обяви в четвъртък, че поставя край на деветгодишната си военна операция за борба с бунтовниците в Мали, въпреки че напрежението с военната хунта в страната нараства.

Решението за изтегляне от Мали е признание за сериозните пречки пред дългосрочните усилия на Париж да се бори с терористичните групи в региона, пише Politico.eu.

Франция присъства в Сахел от 2013 г., когато тогавашният президент Франсоа Оланд реши да разположи войски първо в Мали, а след това и в по-широк периметър в региона, за борба с джихадисткия тероризъм.

Президентът на Франция Еманюел Макрон коментира, че Франция ще затвори военните си бази в Мали през следващите четири до шест месеца и ще премести войските си в съседни страни в координация с ЕС и международните ѝ партньори.

„Сърцето на това действие вече няма да бъде в Мали, а в Нигер... и ще бъде разпределено по по-балансиран начин между страните от региона, които го пожелаят“, посочи Макрон на пресконференция в Елисейския дворец.

Председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел, президентът на Сенегал Маки Сол (който е и настоящият председател на Африканския съюз) и президентът на Гана и на икономическата общност на западноафриканските държави Нана Акуфо-Адо също присъстваха на пресконференцията.

Макрон иска да демонстрира, че изтеглянето се случва едновременно с по-широко преосмисляне на военните операции в Сахел, като европейските и регионални партньори ще играят по-активна роля. „Ролята на Франция не е да замества страните в региона“, коментира той.

Френските войски представляват най-големия военен контингент на място, с 4300 войници в региона на Сахел, включително около 2500 в Мали, според данни на Елисейския дворец. Това е от общо 25 хил. войници, разположени от Франция и други страни в региона под различни знамена, включително мисията на ООН MINUSMA.

Около 53 френски войници бяха убити в Сахел, включително 48 в Мали, от началото на операцията, обществената подкрепа за която намалява значително през годините.

Напрежението ескалира през последните седмици, когато правителството експулсира френския посланик. Военната хунта на Мали също се върна към предишните си ангажименти за провеждане на избори и възстановяване на гражданското управление след преврат през август 2020 г. срещу избрания президент Ибрахим Бубакар Кейта.

Европейският съюз и Африканският съюз провеждат среща на върха в Брюксел в четвъртък и петък. Срещата е относно ситуацията в Украйна, като лидерите на ЕС се събраха в последния момент, за да обсъдят ситуацията с Русия.

Ситуацията в Мали се влоши през последните няколко месеца отчасти поради присъствието на наемни войници от руската група Вагнер, която според Париж е платена за защита на хунтата. Запитан за присъствието на групата и как това се свързва с по-широко напрежение с Русия, Макрон се позовава на публичните изявления на руския президент Владимир Путин, че руското правителство не стои зад Вагнер.

„Не трябва да бъркаме или свързваме случващото се [в Мали] с други геополитически въпроси, които ни занимават и в които Русия е суверенна държава, военен и дипломатически актьор“, коментира Макрон.

Френският президент обаче каза, че Москва е изиграла роля в разпалването на антифренските настроения в Мали седмици след като хиляди излязоха по улиците на столицата Бамако, за да отпразнуват експулсирането на френския посланик и да протестират срещу френското присъствие. „Много хора, които изразяват антифренски послания в социалните мрежи, са хора, които са финансирани. Това са активисти, които са финансирани от Русия и от други сили, които насочват този дискурс, този език“, казва той.

Макрон критикува властите в Мали, че използват борбата срещу тероризма като претекст за оставане на власт. „Борбата срещу тероризма не може да оправдае всичко. Не трябва, под претекст, че е абсолютен приоритет, да се трансформира в упражнение за неограничено запазване на властта“, допълва той.

Френският президент отдаде почит на „смелото решение“ на Оланд да изпрати войски за борба с бунтовниците, водени от джихадистки групи през 2013 г., и подчерта, че намесата е била необходима по това време, за да се избегне „колапса“ на страната.

В съвместно изявление, публикувано от Франция и нейните партньори, се казва, че „поради множество пречки от страна на преходните власти на Мали Канада и европейските държави, действащи заедно като част от [френската] операция Barkhane и в рамките на оперативната група Takuba [европейска многонационална група от сили за специални операции] … решиха да започнат координирано изтегляне на съответните си военни ресурси, предназначени за тези операции, от територията на Мали“.

Коалицията ще „продължи съвместните си действия срещу тероризма в региона на Сахел, включително в Нигер и в Гвинейския залив“ и ще очертае нова стратегия за региона до юни 2022 г., казва се още в изявлението.

Изявлението е подписано от Европейската комисия, Европейския съвет, Франция, Германия, Италия, Испания, САЩ, Обединеното кралство, Швеция, Унгария, Холандия, Белгия, Португалия, Канада, Чехия, Дания, Норвегия, Румъния, Естония , Литва, Словакия и Словения. От африканската страна подписали са Чад, Мавритания, Нигер, Кот д'Ивоар, Гана, Того, Бенин, Коалицията за Сахел и Комисията на Африканския съюз.