Венецуела съживява петролната си индустрия с раници кеш и метален скрап

В краткосрочен план обаче маневрите на PDVSA да увеличи добива си явно работят, макар и бавно. Производството на Венецуела от 908 хил. барела на ден е близо до това на Оман – малък износител на петрол сред конкурентите си в Близкия изток. За сравнение, в златната ера на 90-те Венецуела добиваше над три пъти по-голямо количество. Товарите с венецуелски суров петрол на танкерите през ноември са надминали половин млн. барела на ден за пръв път от година. Макар че не е ясно къде ще бъде изпратен този петрол, милиони барели „черно злато“ от Венецуела тайно стигнаха Китай, използвайки тактики като трансфер от кораб на кораб, офшорни дружества и заглушени сателитни сигнали.

Много от фирмите, сондиращи за PDVSA, работят нередовно предвид липсата им на финансиране и закъснелите плащания в кеш от държавния производител, твърдят запознати източници. Компанията остава в затруднения заради годините лошо управление, оскъдни инвестиции от чуждестранни партньори и бремето на американските икономически санкции, наложени при администрацията на Доналд Тръмп.

Въпреки това изпълнителите оцеляват. Това е подобрение спрямо предходните две години, когато PDVSA предлагаше да плаща в суров петрол или гориво въпреки усложненията, които санкциите създадоха за подобни транзакции. PDVSA се фокусира върху петролни полета в сравнително добра форма, много от които са изградени и финансирани от чуждестранни партньори, които оттогава са спрели работа заради санкциите върху режима на Мадуро.

Петролният министър ел-Айсами засилва натиска, за да гарантира, че производствените цели на Мадуро се изпълняват. Той е чест посетител на промишления комплекс Jose на PDVSA в Източна Венецуела, който обработва суров петрол в продукт готов за износ. След години упадък комплексът напоследък получи няколко козметични подобрения: ремонтирани пътища и резервоари и премахването на плевели, които поглъщаха някои от съоръженията.

ven

Някои наблюдатели поставят под въпрос дали Венецуела може да поддържа ръста в производството на петрол. Стабилно производство от над 750 хил. барела на ден е „предизвикателство за PDVSA”, казва Алварадо, тъй като чести пожари и други злополуки заплашват да намалят предлагането.

Редовни доставки на ирански кондензат също са от ключово значение. Този лек суров петрол позволява на PDVSA да пренесе подобния на утайка нефт, добиван от Пояса на Ориноко, до смесителни заводи близо до брега, където може да бъде подобрен до по-търговски сорт и изпратен към пазарите. Три товарни кораба с 4,6 млн. барела ирански кондензат са пристигнали от юли във Венецуела. PDVSA не е обявила дали ще има още кораби, но според полуофициалната иранска информационна агенция Tasnim Техеран призовава за по-голямо сътрудничество между двете държави по отношение на нефтохимикалите и рафинирането.

Макар че Венецуела се фокусира върху петролни полета, които са в сравнително добро състояние, десетки други полета остават затворени. PDVSA може да ги разпарчетоса, разпокъсвайки тръбопроводи, двигатели и други съоръжения, които може да продаде, за да финансира дейността си. Докато това се случва, повторната поява на страната като петролна суперсила ще остане далечна мечта.

Ако PDVSA успее да получи достатъчно доставки на ирански кондензат, „има голяма вероятност да продължи да увеличава добива си“, казва Дейвид Вот, управляващ директор в консултантската компания IPD Latin America. “Компанията обаче може в крайна сметка да стане жертва на собствения си успех, когато нарастващото производство се сблъска с определени инфраструктурни и оперативни ограничения, потенциално повлиявайки на качеството на суровия петрол и впоследствие – на възможността за износ“.