ООН постигна споразумение за климата с компромис за въглищата

Преговорите на ООН за климата приключиха със споразумение късно в събота, насочено към изкопаемите горива като ключов двигател на глобалното затопляне на фона на възражения в последната минута, отправени от силно зависими от въглищата страни.

Въпреки че споразумението получава аплодисменти заради надеждите, че с него ще се ограничи глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий, много от близо 200-те национални делегации са искали да постигнат повече, пише Ройтерс.

„Ако преговорите са добри, на всички страни им е неудобно“, коментира пратеникът на САЩ за климата Джон Кери на последната среща за одобряване на Пакта за климата от Глазгоу. Той оценява преговорите като добри.

Двуседмичната конференция в Шотландия донесе голяма победа при правилата около въглеродните пазари, но не направи много, за да смекчи опасенията на уязвимите страни относно обещаното финансиране за климата от богатите нации.

Британският президент на COP26 Алок Шарма беше видимо емоционален, преди да удари чукчето си, за да даде знак, че няма вето върху пакта, след като преговорите продължиха през нощта в събота. Имаше драма в последния момент, тъй като Индия, подкрепена от Китай и други зависими от въглища развиващи се страни, отхвърли клауза, призоваваща за „поетапно спиране“ на енергията, генерирана от въглища. След сблъсък между пратениците на Китай, Индия, САЩ и ЕС клаузата беше набързо променена, така че държавите да „намалят“ използването на въглища.

Министърът на околната среда и климата на Индия Бхупендер Ядав каза, че ревизията отразява "националните обстоятелства на нововъзникващите икономики". „Ние сме гласа на развиващите се страни“, коментира той пред Ройтерс“, като подчертава, че пактът акцентира върху въглищата, но мълчи за петрола и природния газ.

„Направихме усилия да постигнем консенсус, който е разумен за развиващите се страни и разумен за климатичната справедливост“, казва той, като намеква, че богатите нации исторически са отделяли най-голям дял от парниковите газове.

Промяната се посреща с ужас от богатите страни в Европа, от малките островни държави, както и от други развиващи се държави. „Вярваме, че бяхме изолирани в непрозрачен и неприобщаващ процес“, коментира пратеникът на Мексико Камила Изабел Сепеда Лизама. „Всички имаме притеснения, но ни казаха, че не можем да отворим отново текста... докато други все още могат да разводняват обещанията си“, допълва тя.

Мексико и други заявиха все пак, че ще оставят споразумението да влезе в сила.

Постигането на споразумение винаги е било въпрос на балансиране на изискванията на уязвимите към климата нации, големите индустриални сили и страните като Индия и Китай, които зависят от изкопаемите горива, за да изведат своите икономики и население от бедността.

Климатичните активисти и уязвимите страни не са доволни от общата цел на конференцията – да потвърди целта на Парижкото споразумение от 2015 г., според което глобалното повишение на температурите трябва да се поддържа до 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива. Учените казват, че затоплянето отвъд тази точка може да отприщи необратими и неконтролируеми въздействия върху климата.

Като иска от държавите да си поставят по-строги цели до следващата година за намаляване на емисиите, споразумението на практика признава, че ангажиментите им не са достатъчни. Националните обещания в момента насочват света към около 2,4 градуса по Целзий затопляне.

Разговорите доведоха и до пробив в правилата за покриване на водените от правителството пазари за компенсации на въглеродните емисии. Сделката позволява на страните частично да постигнат целите си за климата, като купуват компенсирани кредити, представляващи намаляване на емисиите, от други страни. Това би отключило сериозен ресурс за опазване на горите, разширяване на възобновяемата енергия и други проекти за борба с изменението на климата.

Дженифър Морган, изпълнителен директор на Greenpeace, вижда чашата като наполовина пълна. „Те промениха една дума, но не могат да променят сигнала, че ерата на въглищата свършва“, казва тя. „Ако сте изпълнителен директор на компания за въглища, тази конференция е лоша за вас“, допълва тя.

Развиващите се страни твърдят, че богатите нации, чиито исторически емисии са до голяма степен отговорни за затоплянето на планетата, трябва да финансират усилията както за преминаване към възобновяеми горива, така и за адаптиране към все по-сериозните въздействия на климата. Сделката предлага обещание за удвояване на финансирането за адаптация до 2025 г. спрямо 2019 г., но отново няма гаранции, че то ще бъде изпълнено.

Комисията на ООН ще докладва следващата година за напредъка относно обещаното финансиране за 100 млрд. долара годишно, след като богатите нации не го спазиха. Финансите ще бъдат обсъдени отново през 2024 и 2026 г.

Сделката оставя много уязвими нации отчаяни, тъй като не предлага финансиране за загуби и щети, свързани с климата - обещание, направено в първоначалния пакт, наречен Рамкова конвенция на ООН за изменението на климата през 1992 г.

Богатите нации отново се противопоставиха на признаването на финансова отговорност за техните емисии от предишни години във връзка с икономическия им просперитет, довели до климатичните изменения.