Глобалните цени на храните растат и купувачите вече изпитват затруднения

На I Fresh Market в Сънсет Парк в Ню Йорк, работнически квартал в Бруклин, Лили Леонг избира връзка праз лук, вижда цената и отново я връща на мястото ѝ.

„Преди три връзки струваха един долар“, казва тя, докато ги връща на щанда, където на надписа с цената се вижда 1,99 долара. Колкото до говеждото месо: „О, боже“, възкликва тя. „Всичко е много скъпо“.

Преживяванията на Леонг са все по-сходни с тези на други купувачи на храни в света – в Бразилия, Франция, Русия или на Осмо авеню в Бруклин, където щайги и кошници със свежи плодове и зеленчуци са изложени пред редиците от магазини.

Причината за удивлението е проста – глобалните цени на храните растат заради лошото време като сушите в Северна и Южна Америка и проливните дъждове в Европа и проблемите пред веригите на доставки, които възникнаха със смекчаването на ограниченията заради коронавируса, пише Financial Times.

Индексът на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) е нараснал с невероятните 31% на годишна база през октомври. Индексът за храните и напитките на Международния валутен фонд (МВФ) отчита сходно повишение. В реални изражения, след като се вземе предвид инфлацията, глобалните цени на хранителните стоки сега са по-високи от върховите им равнища през 2008 г. и 2011 г., точно преди протестите около Арабската пролет, които отчасти бяха предизвикани от растящите цени на храните. Храни

Полският министър на земеделието беше един от хората, които предупредиха през последно време за „криза с цените на храните“. В най-лошия сценарий растящите цени на храните в съчетание с повишаващите се цени на енергията може да застрашат поминъка на милиони хора по света, точно когато светът излиза от най-лошата част от пандемията.

Въпреки това данни показват, че криза с цените на храните в стила от 70-те години на миналия век, когато съвпадна с глада в някои по-бедни страни, все още не е налице. Макар че в някои страни, особено в страните с нововъзникваща икономика, цените на храните растат с двуцифрен темп, в други, най-вече в Европа и части от Азия, цените, които купувачите плащат до момента, всъщност намаляват.

В супермаркета Franprix в квартал Белвил в Париж, например, продавач-консултантът Аюб Бен Белкасем е свикнал с клиенти, „които се оплакват, че храните стават недостъпни“. Но макар продукти като домати и банани да са наистина скъпи в момента, цената на тестените изделия и на сладкишите е намаляла през последно време, казва той.

Основната причина сметките на потребителите за храна да не растат със същия темп като индексите е, че последните се отнасят за цените на едро, плащани на производителите, а те съставляват само част от това, което купувачите в действителност плащат в магазините.

От всеки долар, който американските потребители плащат за хранителни стоки, само 15 цента отиват за храната. Останалото се разпределя за други разходи като обработка, маркетинг и дистрибуция, казва Марион Янсен, директор на Директората по търговия и земеделие към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Повишаването на потребителските цени на храните достига 4,5% в 30-те предимно богати страни членки на организацията. Това е три пъти повече в сравнение с ръста през май. Въпреки това повишението до момента „далеч не е толкова силно“ колкото при цените на стоките на едро, отбелязва Янсен. Храни

В развити икономики, включително Франция и Япония, цените, които купувачите плащат, са нараснали само с около един процент през септември, а потребителските цени на храните всъщност са намалели в Китай, Швейцария и Белгия.

Това не е утеха за купувачите в други страни с нововъзникваща икономика като Аржентина, Бразилия, Колумбия, Русия или Турция. Там поскъпването на храните, което надхвърля 10%, се дължи на факта, че валутите им поевтиняват спрямо долара.

„Тъй като стоките обичайно се търгуват и плащат в американски долари, това ускорява местната инфлация при храните“, коментира Кристиан Богманс, икономист в МВФ.

Вилма де Соуса е сред многото бразилци, които се чудят дали все още могат да си позволят пържоли за традиционното семейно барбекю през уикенда.

„Вече не купувам червено месо, то просто е твърде скъпо“, споделя домакинята от Убатуба, крайбрежен град в щата Сао Пауло. Местен месар, който дочува разговора, добавя: „Много хора купуват пилешко месо, защото е по-евтино. За всички е трудно“.

Макар че ръстовете на цените на храните са по-малки в развития свят, купувачите все пак усещат поскъпването, особено хората с най-ограничени бюджети. Цените на храните са нараснали с близо 2% в еврозоната и с над 4 на сто в САЩ.

Обратно в Бруклин млада двойка купува плодове от малък щанд на ъгъла на Осмо авеню и 53-та улица. Те също усещат повишаването на цените. „Всичко поскъпва“, казва Нанси, докато партньорът ѝ Винсънт клати одобрително с глава.

Двойката казва, че е ОК и може да се справи с ръстовете на цените засега. Но докога потребителите от развития свят ще могат да купуват хранителните стоки,  които са свикнали, не е ясно, ако производствените разходи като цените на енергията продължат да растат.

Фиона Боал, ръководител на отдела за суровини в S&P Dow Jones Indices, казва, че в крайна сметка „притесненията за инфлацията ще прелеят от енергията към други сектори на икономиката, включително хранителната индустрия“.