Недостигът на вода може да провокира войни

През 20-и век глобалното потребление на вода расте повече от два пъти по-бързо спрямо темповете на нарастване на населението. Днес този дисонанс води много градове – от Рим до Кейптаун, от Ченай до Лима - до режим на водата.
Водните кризи почти всяка година от 2012 г. насам са сред първите пет глобални риска на Световния икономически форум. През 2017 г. тежките засушавания допринесоха за най-лошата хуманитарна криза от времето на Втората световна война, когато над 20 милиона души в цяла Африка и в Близкия Изток са били принудени да напуснат домовете си поради недостиг на храна и избухналите конфликти.

Питър Глейк, ръководител на Тихоокеанския институт в Оукланд, е прекарал последните три десетилетия в изучаване на връзката между недостига на вода, конфликтите и миграцията. Той смята, че водният конфликт се разраства.

"С много редки изключения никой не умира от жажда", казва той. "Но все повече и повече хора умират от замърсена вода или конфликти поради достъпа до вода".

Глейк и неговият екип стоят зад хронологията на водните конфликти: дневник от 925 водни конфликта, големи и малки, датиращи от времето на вавилонския цар Хамурапи. В никакъв случай информацията не е изчерпателна и изброените конфликти варират от пълномащабни войни до съседски спорове. Но те показват, че връзката между водата и конфликта е сложна.

Категоризирали са водните конфликти в три групи. “Спусък на конфликт”, където насилието е свързано със спорове за достъпа до вода и контрол върху нея.  "Оръжие в конфликта", когато водните системи се използват като оръжия, включително използването на язовири за задържане на водоснабдяването или наводнения надолу по веригата. Третата група са случаите, когато водните ресурси, пречиствателните станции или тръбопроводите се превръщат в мишена по време на конфликти.

При преглед на записите, които той и колегите му са събрали, се вижда, че по-голямата част от конфликтите са свързани със селското стопанство. Може би това не е изненадващо, тъй като селското стопанство потребява 70% от прясната вода. В полусухия район на Сахел в Африка редовно се съобщава, че овчарите и земеделските стопани са в яростен конфликт поради липсата на вода, необходима за техните животни и култури.

Но тъй като търсенето на вода нараства, мащабът на потенциалните конфликти се увеличава.

"Най-новите изследвания показват, че насилието, свързано с водата, се увеличава с течение на времето. Нарастването на населението и икономическото развитие водят до увеличаване на търсенето на вода в световен мащаб. Междувременно изменението на климата намалява водоснабдяването и/или прави валежите на много места все по-нестабилни“, казва Чарлз Айлънд, глобален директор по водите на Института за световни ресурси.

Никъде двойният ефект от водния стрес и изменението на климата не се проявява толкова ясно, колкото в по-широкия басейн на Тигър и Ефрат, включващ Турция, Сирия, Ирак и Западен Иран. Според сателитни изображения регионът губи подпочвени води по-бързо, отколкото навсякъде другаде по света. И тъй като някои страни правят отчаяни опити да осигурят водните си запаси, с действията си засягат съседите си.

През юни 2019 г., когато иракските градове бяха изтощени от топлина от 50°C (122°F), Турция заяви, че ще започне да запълва язовира Илису в началото на Тигър. Това е последният дългогодишен проект на Турция за изграждане на 22 язовира и електроцентрали по протежение на Тигър и Ефрат, който според доклад на френската Международна служба за водите значително влияе върху притока на вода в Сирия, Ирак и Иран. Докладът твърди, че след завършването си турският проект Guneydogu Anadolu (GAP)  може да включва до 90 язовира и 60 електроцентрали.

Нивото на водата зад язовир Илису се е повишило с една миля, а притокът от реката към Ирак е намалял наполовина. На хиляди километри оттам, в Басра, Ал-Садр и съседите му са  видели как качеството на водата им се е влошило. През август стотици хора пристигат в болниците в Басра, страдащи от обриви, коремни болки, повръщане, диария и дори холера, съобщава Human Rights Watch.

Според Айлънд историята в Басра има две лица. Има очевидно изхвърляне на отпадъчни води в местните водни пътища без никакво пречистване. Но, по неговите думи, трябва да се вземат предвид и язовирите на турската граница, които означават по-малко сладка вода, течаща през Тигър и Ефрат, докато солената вода прониква по-нагоре по реката от Персийския залив. С течение на времето това унищожава растенията и разболява хората.

Възможността да се видят връзките между привидните причини за конфликта дава основата за работата на Айлънд с  финансираната от холандското правителство партньорска организация Water, Peace and Security (WPS), група от шест американски и европейски НПО (включително Тихоокеанския институт и Института за световни ресурси).

Те са разработили глобален инструмент за ранно предупреждение, който използва машинно обучение, за да предскаже конфликти преди да се появят. Обединява данни за валежи, провали на реколтата, гъстота на населението, богатство, селскостопанското производство, нивата на корупция, сушата и наводненията, както и много други източници на данни за изготвяне на сигнали за конфликти. Понастоящем  се предупреждава за около 2000 потенциални конфликтни горещи точки с 86% точност.

Въпреки че инструментът на WPS може да се използва за идентифициране на места с риск от водни конфликти, той може също  да помогне да се информират онези, които се надяват да разберат какво се случва в райони с вече породени конфликти от липсата на вода.

Пример са северните равнини на Индия - един от най-плодородните селскостопански райони в света, но днес жителите там редовно се сблъскват с недостиг на вода. Нарастването на населението и високите нива на напояване изпреварват наличните запаси от подземни води. Въпреки многото и добре напоявана обработваема земя в района картата на WPS оценява почти всеки район в Северна Индия като "изключително висок риск" по отношение на основното водно натоварване.

Няколко ключови реки, захранващи района - Инд, Ганг и Сатлидж – произхождат от тибетската страна на границата, но са жизненоважни за водоснабдяването както на Индия, така и на Пакистан. Това допълнително изостря проблема. Наскоро между Индия и Китай избухнаха няколко гранични схватки. В ожесточен сблъсък през май миналата година в долината на Галван, през която тече притокът на Инд, са загинали 20 индийски войници. Имало е съобщения, че Китай изгражда "структури", които биха могли да блокират реката и по този начин да ограничат притока й към Индия.

Данните, получени чрез глобалния инструмент за ранно предупреждение, разкриват някои странни тенденции. В някои от най-засегнатите от водния стрес райони на света изглежда има нетна миграция на хора. Оман, например, страда от по-високи нива на суша от Ирак, но преди пандемията е приемала стотици хиляди мигранти всяка година. Това е така, защото Оман се справя много по-добре по отношение на корупцията, водната инфраструктура, етническата фракционираност и хидрополитическото напрежение.

"Уязвимостта на една общност на засушавания е по-важна от самата суша", казва Лина Еклунд, изследовател по физическа география в Шведския университет в Лунд.

С други думи, връзката между недостига на вода и конфликта не е толкова проста, колкото изглежда. Дори когато има тежка суша, сложен набор от фактори ще определи дали наистина това ще води до конфликт: социалното сближаване е едно от най-важните. Пример е иракският регион Кюрдистан: район, засегнат от същата петгодишна суша, принудила половин милион сирийски фермери да се преместят в градските центрове през март 2011 г.

Сплотената кюрдска общност не е преживяла същия резултат, недоволство или последващите борби. Джесика Хартог, ръководител на отдела за климатични промени на базираната в Лондон неправителствена организация International Alert, обяснява това с факта, че сирийското правителство в стремежа си към продоволствена сигурност дълго време е субсидирало земеделието. Когато Дамаск преустановява тази подкрепа в периода на сушата, селските семейства са били принудени да мигрират масово в градовете, което довежда до недоверие към режима на Асад и това подклажда ожесточената гражданска война, която разкъса страната.

Ако потенциалните точки на водни конфликти могат да бъдат идентифицирани, може ли да се спрат в бъдеще?

За съжаление, няма универсално решение на проблема с недостига на вода. В много страни намаляването на загубите и течовете може да има огромно значение - Ирак губи до две трети от пречистената вода поради състоянието на инфраструктурата.
Партньорите на WPS предлагат като мерки борбата с корупцията,  намаляването на прекомерното напояване в селското стопанство и други ключови политически мерки. Айлънд от своя страна предлага повишаване на цените на водата, за да отразят разходите за нейното предоставяне. В много части на света хората са свикнали водата да бъде евтина и в изобилие, а не нещо, което да бъде ценено.

Много може да се направи и чрез техники като обезсоляване на морската вода. Понастоящем Саудитска Арабия отговаря на 50% от нуждите си от вода чрез този процес. "Сивата" или отпадъчна вода също може да предложи и евтина и лесна алтернатива на селскостопанските общности, засегнати от сушата. Според експерти обезсоляването и пречистването на отпадъчни води може да намали на дела на световното население, което изпитва остър недостиг на вода, от 40% на 14%.

В международен план обширното изграждане на язовири от страни, разположени нагоре по речната верига, вероятно ще увеличава риска от спорове с онези страни, които разчитат на реките надолу по веригата. Сузане Шмайер, асистент по водно право и дипломация в Университета в Делфт в Холандия, казва, че крайбрежният конфликт е по-лесен за откриване и е по-малко вероятно да достигне кулминация. По нейнте думи местните конфликти са много по-трудни за контролиране и са склонни да се изострят бързо.

По света има много примери, при които напрежението е високо - конфликтът в Аралско море, включващ Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Таджикистан и Киргизстан; конфликтът за река Йордан в Близкия Изток; спорът за река Меконг между Китай и неговите съседи в Югоизточна Азия. Никой все още не е избухнал във военен конфликт. Но Шмайер посочва и един спор, който показва признаци, че може да се случи.

Египет, Судан и Етиопия зависят от притока на Синия Нил и отдавна се разменят политически удари по проекта на строителството на Големия етиопски язовир, разположен нагоре по течението, построен за 5 милиарда долара и три пъти надвишаващ размерите на езерото Тана.

Когато правителството на Етиопия обяви плановете си да продължи строжа,  Египет и Судан проведоха съвместно военно учение през май тази година под многозначителното име "Пазителите на Нил". Това е може би най-големият риск за водна война от всички спорове в съвременния политически пейзаж, но има няколко други горещи точки по света.
Пакистанските официални лица нарекоха стратегията на Индия  "война от пето поколение", докато узбекистанският президент Ислам Каримов предупреди, че регионалните спорове, дължащи се на водата, могат да доведат до война.

Споразуменията за споделяне на водните ресурси са често срещан начин за деескалация на спорове от този вид. От края на Втората световна война са подписани повече от 200 споразумения, като например Договора за водите на Инд от 1960 г. между Индия и Пакистан и Споразумението между Израел и Йордания, подписано преди техния мирен договор. Но повече от десетгодишният опит на ООН да въведе глобална конвенция за водите за трансгранични реки и езера доведе само до това, че само 43 държави са съгласни да бъдат свързани с нея.
Когато възникне необходимост от освобождаване на допълнителна вода, изследванията постоянно показват, че обезсоляването и пречистването на отпадъчните води са двете най-ефективни стратегии.

Може би Египет води това послание. Правителството на страната миналата година сключва редица сделки за откриването на 47 нови инсталации за обезсоляване в страната, както и най-голямата пречиствателна станция за отпадъчни води в света. Въпреки че египетските власти ускоряват изграждането на заводи, по-голямата част от тези проекти няма да бъдат завършени до 2030 г., а ситуацията с водните ресурси в страната се влошава. На Египет, Етиопия и Судан може да се наложи да потърсят външна помощ, ако искат да избегнат конфликт.

Други малки страни проправят свои собствени пътища, за да управляват по-добре водните си ресурси. Перу изисква доставчиците на водни услуги да реинвестират част от печалбите си в изследванията и интегрирането на зелената инфраструктура в управлението на дъждовните води. Виетнам се бори с индустриалното замърсяване по своята част от делтата на Меконг и интегрира традиционната водна инфраструктура, за да осигури по-справедливо разпределение сред градските и селските жители.

Тъй като изменението на климата и нарастването на населението продължават да влошават проблема, такива решения ще стават все по-необходими за прекратяване на конфликтите и миграцията.
През декември миналата година, повече от две години след като Али Ал-Садр напуска Басра, по-малко от 11% от домакинствата в града са имали достъп до чиста питейна вода. Финансова инжекция от 6,4 милиона щатски долара от Холандия с помощта на УНИЦЕФ в края на 2020 г. помага за надграждане на градската инфраструктура за водоснабдяване.

Докато ситуацията не се подобри, ал-Садр се опасява, че гневните демонстрации ще продължат. „Когато протестирах, не знаех какво стои зад всичко това“, казва  той. „Просто исках нещо за пиене“.