Новият лидер на Иран трябва да реши екзистенциална икономическа криза

Остава един месец до полагането на клетва на новоизбрания президент на Иран Ебрахим Раиси. Той вече получава ежедневни сведения за многото проблеми, които го очакват: американски ракетни атаки срещу ирански прокси милиции в Ирак и Сирия, израелска атака с безпилотни летателни апарати срещу фабрика за центрофуги близо до Техеран, отлагането на преговорите със световните сили във Виена заради призивите за разследване на неговата роля в масовите екзекуции на политически затворници в страната през 1988 г.

Може би най-належащия проблем, пред който е изправен следващият лидер на ислямската република, е това, което получава малко внимание извън страната. Протести избухнаха в критичната за Иран петролна индустрия, където на работниците им писна от ниските заплати и лошите условия на труд.

Размириците подчертават сериозността на икономическата криза, с която се сблъсква Раиси. Това също може да предизвика сериозна политическа криза в началото на неговото президентство, пише Bloomberg.

Въпреки че независимите синдикати са технически забранени, трудовият активизъм се засилва през последните години, тъй като иранската икономика е задушена от лошо управление, широко разпространена корупция и санкциите, наложени от САЩ.

В допълнение коронавирусната пандемия причини на много работодатели, дори държавни образувания, проблеми с плащането на заплати. В резултат на това имаше множество протести на работници в много сектори.

В по-голямата си част стачките са малки и локални. Те обаче понякога разпалват улични демонстрации, достатъчно големи, за да алармират режима в Техеран. Обичайният му отговор е да обвинява неуточнени „врагове“ и да предприеме сериозни мерки срещу протестиращите.

Недоволните работници в енергийния сектор представляват заплаха от много по-високо ниво, посочва агенцията. Режимът отдавна възхвалява тази трудова кохорта над всички останали като герои от работническата класа. Това отразява не само значението на въглеводородите за иранската икономика, но жизненоважната роля на петролните работници в политиката на страната.

Може би никога нямаше да има ислямска република, ако не бяха широкомащабните петролни стачки в края на 70-те години, които парализираха икономиката. В основата на тези протести бяха оплакванията на работниците за заплащането и условията.

Ситуацията излезе извън контрол в края на 1978 г., когато Шах Реза Пахлави се опита да прекрати стачките със сила. След като войските му откриха огън по демонстранти в нефтодобивните райони на юг, протестите се разпространиха в други сектори и се превърнаха в отчетливо политически, поставяйки началото на революцията от 1979 г.

Можете да разберете защо всеки президент, дори и този с твърди пълномощия като Раиси, не би бил склонен да разположи сили за сигурност срещу днешните стачкуващи.

Настоящите вълнения сред работниците в енергийния сектор не съвпадат с интензивността на протестите отпреди 42 години, но настъпват в момент на широко недоволство от политическото ръководство на страната. Легитимността на режима е на най-ниско ниво от времето на революцията. Избирателната активност на президентските избори миналия месец беше най-ниската досега и значителен дял от гласувалите подадоха невалидни бюлетини - показателен индикатор за общественото настроение.

Раиси ще наследи икономика, която се е свивала през всяка от последните три години. Иранският риал е загубил 80% от стойността си, а инфлацията гравитира около осакатяващите 40%.

Стачките и протестите показват, че работниците не са склонни да му дават много време да оправи нещата.

Новоизбраният президент на Иран разчита на ядрените преговори във Виена, които трябва да бъдат приключени преди полагането на клетва. Евентуално споразумение ще отмени американските санкции и ще позволи на Иран да ускори износа на петрол, както и ще освободи активи, подложени на дългогодишно размразяване. Това ще даде на режима ресурси за справяне с оплакванията на протестиращите работници.

Раиси трябва да е наясно, че ще се сблъска с много подводни камъни. Въпреки многократните твърдения на иранските преговарящи, че предстои пробив във Виена, администрацията на Байдън сигнализира, че не бърза да отменя икономическите санкции. Дори прогнозите, че иранският износ на петрол ще се възобнови през четвъртото тримесечие, да са точни, това е достатъчно време, за да може недоволството сред работниците в енергийния сектор да се повиши до критично ниво.

Ако протестите се разпространят в други индустрии, режимът в ислямската република може да бъде сериозно разтърсен от силите, довели до раждането му преди четири десетилетия.