Ирак ще търси решение на проблема с недостига на електроенергия чрез изграждането на ядрени реактори след серията от прекъсвания в захранването, стоящи в основата на скорошните социални вълнения, посочва Bloomberg в свой материал.
Вторият по големина производител на петрол в Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) след Саудитска Арабия, страдащ от недостига на електроенергия и инвестиции в нови инсталации, трябва да отговори на очаквания 50-процентен скок в търсенето на електроенергия в края на това десетилетие.
Изграждането на ядрени електроцентрали би могло да помогне на страната да преодолее недостига в предлагането, въпреки че Ирак вероятно ще се сблъска със значителни финансови и геополитически предизвикателства при осъществяването на плана си.
Ирак планира да построи осем реактора с производствен капацитет от общо 11 гигавата, казва Камал Хусейн Латиф, председател на Иракския орган за регулиране на радиоактивните източници. Багдад ще търси финансиране от потенциални партньори за плана на стойност 40 милиарда долара, като предвижда да изплати разходите в продължение на 20 години, изтъква Латиф, добавяйки, че властите са обсъдили сътрудничество с руски и южнокорейски представители.
Намаляването на цените на суровия петрол през миналата година лиши Ирак от средства за поддържане и разширяване на отдавна пренебрегваната електрическа мрежа. В резултат на прекъсванията избухнаха серия от обществени протести, заплашвайки да свалят правителството.
„Съществуват няколко прогнози, които показват, че без ядрена енергия до 2030 г. ще имаме големи проблеми“, признава Латиф. Освен, че се сблъсква с недостиг на предлагането и със скок при търсенето, Ирак изпитва затруднения и при ограничаването на емисиите на парникови и производството на питейна вода чрез обезсоляване на морската.
Осигуряването на финансиране представлява основна задача за правителството на страната, която претърпя бюджетна криза на фона на ценовия край при петрола. Дори при цена на петрола от 70 долара за барел в момента, страната едва успява да балансира бюджета, показват данни на Международния валутен фонд (МВФ).
Правителството ще трябва да се справи и с геополитическите опасения относно безопасността на атомната енергия, които възпрепятстват ядрените амбиции на други страни в региона.
Ядрената енергия, която не произвежда въглероден диоксид, би помогнала на държавите от Персийския залив да намалят емисиите, докато страните по света се ангажират с борбата срещу климатичните промени. Технологията също така ще им позволи да заделят повече от своите ценни въглеводороди за износ. Саудитска Арабия, която изгражда тестови реактор, изгаря до 1 милион барела суров петрол на ден в електроцентралите си през летните месеци, когато температурите скачат до над 50 градуса по Целзий.
Правителството на Ирак преразглежда споразумение с руската компания „Росатом“ за сътрудничество в изграждането на ядрени реактори, посочва още Латиф. В същото време представители на Южна Корея заявиха по-рано тази година, че биха помогнали на страната да изгради въпросните реактори, предлагайки на иракските власти обиколка на ядрените съоръжения в Обединените арабски емирства (ОАЕ), управлявани от Korea Electric Power Corp. (Kepco).
Дори ако Ирак изгради планирания брой ядрени съоръжения, това пак няма да е достатъчно за покриване на бъдещото потребление. Страната вече се сблъсква с недостиг на електроенергия в размер на 10-гигаватна, като разликата между предлагането и търсенето ще нарасне с още 14 гигавата до края на това десетилетие, предупреждава Латиф.
Поради тази причина страната ще заложи и на соларната енергия, планирайки да изгради достатъчно паркове, за да покрият оставащата разлика.
В момента Ирак разполага с 18,4 гигавата електроенергия, включително 1,2 гигавата, внесени от Иран. Добавянето на капацитет ще доведе до увеличаване на производството до 22 гигавата до август, но това е доста по-малко от обичайното търсене в размер на 28 гигавата. Според министерството на електроенергията пиковата употреба през горещите месеци юли и август надхвърля 30 гигавата. Според Латиф търсенето ще достигне 42 гигавата до 2030 г.