Инфлацията се завръща - кой ще спечели и кой ще загуби от нея?

Преди няколко месеца завръщането на инфлацията се смяташе само за теоретична възможност. Потенциалната заплаха се конкретизираше единствено в САЩ, където индексът на цените на потребителските стоки направи забележителен скок от 2,6% през март и 4,2% през април, пише френският вестник La Tribune.

Тревожните цифри предизвикаха в страната рязък ръст на търсенето на думата инфлация в интернет, показват данни на Google Trends. В еврозоната Европейската централна банка (ЕЦБ) не вижда задаващ се скок на инфлацията, въпреки че повишаването на цените също започва да се ускорява от 1,3% през март до 1,6% през април, включително 2% в Германия.

Новият доклад Flash Composite на компанията Markit за еврозоната показва, че недостигът на многобройни стоки и влошаването на снабдителните вериги на фона на трайния ръст на търсенето генерират бърз скок на производствените цени. Макар че промишлените стоки съставляват едва около 25% от индекса на потребителските цени, условията за завръщане на инфлацията са налице.

Уверено спокойствие на централните банки

В тази ситуация Фед и ЕЦБ проявяват уверено спокойствие, обяснявайки, че положението е управляемо. Според тях инфлационният натиск е само краткосрочно явление, което ще угасне от само себе си до края на годината. Основният им аргумент е, че ръстът на заплатите остава слаб и че цените се движат в основни линии със заплатите, на които компаниите прилагат марж, за да определят цените.

Три елемента могат да ни накарат да се усъмним в достоверността на този аргумент. На първо място, макар заплатите да не са нараснали твърде много, разходите за заплати се увеличиха заради влошаването на производството. На второ място, не трябва да се лъжем относно динамиката. Цените не нарастват, защото заплатите са нараснали, а точно обратното, заплатите растат, когато служителите очакват ръст на цените. Затова има забавяне между появата на инфлация и скока на заплатите. Отговорът на служителите днес вероятно ще е по-слаб, отколкото през 80-те години на миналия век, защото механизмите за индексиране бяха премахнати, но синдикатите все пак ще си свършат работата в преговорите.

Накрая, макар статистическите данни за заплатите в САЩ да не сочат ускоряване, слаби сигнали като повишаването на ниските заплати в McDonalds и Amazon показва сякаш, че се очертава спирала цени-заплати. По време на пандемията влиятелният германски синдикат IG Metall договори по-скоро леки повишения на заплатите от 2,3% до края на 2022 г. Но има вероятност поведението му да се промени, ако инфлацията надхвърли 2%.

От тази ситуация не печелят всички

Трябва ли да се безпокоим от „изненадващото“ завръщане на инфлацията в САЩ и много вероятно в еврозоната до края на 2021 г.? Обективно погледнато инфлацията не е положение, от което печелят всички. Тя оперира парични преводи между кредитори и кредитополучатели, така че желанието за освобождаването или за овладяването ѝ е въпрос на политически избор. Да предположим, че сте заели 10 хил. евро на приятел за пет години без лихви, мислейки, че няма да има инфлация. Инфлация от 5% на година ще намали покупателната сила на тези 10 хил. евро до около 7900 евро в момента на изплащането на заема.

При неочаквана инфлация кредиторът губи, а кредитополучателят печели. Ако инфлацията е била очаквана, за заема вероятно е била определена лихва, която да направи операцията неутрална. В края на кризата с COVID частните и най-вече държавните дългове достигат върхове, говори се за 365% от световния БВП в края на 2020 г. Те са притежавани от банки, пенсионни фондове, инвестиционни фондове и т. н. Инфлацията вероятно ще „подкопае“ стойността на тези дългове, прехвърляйки ресурси на кредиторите към кредитополучателите.

Относно силно задлъжнелите държави, те не бива да бързат с обявяването на победа, защото държавният дълг се подновява на траншове всяка година. Щом се зададе инфлация, лихвите растат, а цената на новите емисии се повишава. Държавите, които са имали добрата идея да прибегнат към дългосрочен дълг, може да извлекат полза от тази ситуация, но случаят със САЩ не е такъв със среден падеж от малко над пет години. Доходността по 10-годишните американски държавни ценни книжа расте от известно време и достигна плато от 1,65%. Това може да се обясни само с масивното изкупуване (120 млрд. долара на месец) от Фед.

Но подобна политика на изкупуване на облигации е невъзможна за задържане във времето, особено в период на инфлация. В еврозоната, макар че германските облигации все още са на отрицателна територия, спредът спрямо италианския дълг става тревожен въпреки облигациите на стойност 100 млрд. евро, които ЕЦБ изкупува всеки месец.

Връщане към по-неблагоприятна парична политика

Друг източник на радост за държавата – силна инфлация води до по-големи фискални приходи. За сметка на това при инфлация централната банка вече не може да води неконвенционални политики и най-вече няма да може да изкупува безнаказано държавни облигации. Нуждата дългът да намери купувач сред инвеститори по-скоро ще наложи връщане към все по-неблагоприятна парична политика, дори продажба на облигации, ако инфлационният натиск стане твърде силен. Пряката последица е, че държавите ще трябва да сдържат разходите и дефицитите си, за да не избягат инвеститорите.

За работещите хора неочакваната инфлация подкопава реалните заплати. Това може да стимулира откриването на нови работни места и може би да пребори безработицата, като в същото време увеличава печалбата на компанията. В същото време загубата на покупателна способност може да ограничи потреблението и да засили бедността. Инфлацията увеличава неравенствата, защото влошава реалните доходи от работа, но подкрепя капиталовите приходи.

В САЩ гигантските планове за стимулиране на икономиката след COVID на стойност 900 млрд. евро в края на 2020 г., последвани от 200 млрд. долара през 2021 г., представляват прехвърляне на около 12,5% от американския БВП, което несъмнено ще подхрани силна инфлация, защото общите разходи надминават значително потенциалното производство.

За пет години инфлация от 5%, или с три пункта повече от целта на Фед, ще заличи напълно ползите от плановете. Операцията ще бъде неутрална, ако бяхме сигурни, че инфлацията ще се върне бързо към нормалното. За съжаление предишният опит показва, че инфлацията е ендемично явление. След като тя се установи и влезе в договорите, включително при преговорите за заплати на фона на очакванията за инфлация, става много трудна за преборване.  Единственият познат начин за изкореняването ѝ е да се предизвика рецесия и тя да бъде задържана за необходимото време, така че инфлацията да се върне на приемливо ниво.

За САЩ на Джо Байдън е твърде късно да направят крачка назад. Остава да се надяваме, че страните от еврозоната под влиянието на Германия ще поемат по по-сигурен път.