Държавният секретар на САЩ започна в неделя обиколка, посветена на Арктика, новият залог в съперничеството с Китай и първи повод да се провери състоянието на лошите отношения с Русия преди вероятната среща на върха между Джо Байдън и Владимир Путин.
Антъни Блинкен замина от Вашингтон за Копенхаген, където вчера се срещна с датските лидери, а оттам продължи за Исландия, където утре и вдругиден ще участва в министерската среща на Арктическия съвет.
В Рейкявик вниманието ще е насочено към срещата му на четири очи с руския му колега Сергей Лавров. Това ще е първата среща на високо равнище между двете големи сили, които са в обтегнати отношения от встъпването в длъжност на новия президент на САЩ.
Арктика е обширна територия с екстремни метеорологични условия около Северния полюс и през последните години се наложи като важна тема в световната геополитическа надпревара между осемте членки на Арктическия съвет (САЩ, Русия, Канада, Норвегия, Дания, Швеция, Финландия и Исландия) заради значителните си природни богатства, морските си маршрути и стратегическото си разположение.
За огромно неудоволствие на Вашингтон тази територия поражда апетити и у Китай, който е със статут на наблюдател в Съвета, но се представя като "почти арктическа страна".
При управлението на президента Доналд Тръмп САЩ ясно заявиха волята си да дадат отпор на руско-китайската "агресивност". Администрацията на Байдън изглежда смята да продължи да защитава територията си.
"Не възразяваме срещу всички китайски инвестиции или дейности, но настояваме да се спазват международните правила", предупреди миналата седмица координаторът на политиката на САЩ за Арктика Джеймс Дехарт, който отбеляза "безпокойството" на Вашингтон от амбициите на Пекин.
Спорове от Тръмпово време
Антъни Блинкен обаче трябва преди всичко да обърне страницата на два спора, наследени от ерата на Тръмп.
През 2019 г. магнатът с недвижими имоти беше изявил желание САЩ да купят Гренландия - огромна арктическа територия и важна част от малка Дания. "Абсурдно", "не се продава", отвърна тогава Копенхаген.
Ако новият държавен секретар на САЩ иска да задълбочи отношенията с Гренландия, той ще трябва да стои настрана от такива провокации. При посещението си в Дания той се срещна с ръководителите на Гренландия първо в датската столица Копенхаген, а след това и при кратко посещение в автономната територия.
Предшественикът му Майк Помпейо пак през 2019 г. също предизвика трус на предишната среща на Арктическия съвет, но вече по по-сериозен начин, като за пръв път блокира заключителната й декларация заради отказа на САЩ да се споменават в нея климатичните промени.
Той дори сякаш намери нещо положително в глобалното затопляне. "Постоянното топене на ледниците отваря нови маршрути и създава нови възможности за търговия", заяви той със задоволство.
В това отношение посланието на САЩ коренно се промени с встъпването в длъжност на президента Байдън, който превърна борбата с глобалното затопляне в един от приоритетите си.
Този път ще има заключителна декларация, която вече е одобрена от осемте министри, но ще има и общ стратегически план за следващите десет години, заяви отговарящата за околната среда в Държавния департамент Марша Бърникат.
"Отварянето на морски път не е само нещо добро. То съдържа и огромни рискове", заяви тя и се позова на най-новите изследвания, които показват, че повишаването на температурите в Арктика напредва тройно по-бързо, отколкото в останалия свят.
Администрацията на Байдън иска да използва тези климатични въпроси и за да проучи възможностите за сътрудничество с Москва, която в следващите две години поема председателството на Арктическия съвет.
Антъни Блинкен и Сергей Лавров ще направят преглед "на всички аспекти на двустранните отношения - добрите, лошите и междинните", каза говорителят на американската дипломация Нед Прайс. Може да се каже, че "лошите" ще преобладават, след като Вашингтон обвини Кремъл в намеса в избори, шпионаж и много кибератаки.
Джо Байдън е решен да покаже твърдост, за да подчертае разграничаването си от Доналд Тръмп, който беше обвиняван в благосклонност към Владимир Путин. Той стигна дотам да нарече руския си колега "убиец", а двете съперничещи си сили започнаха да си разменят санкции от самото начало на мандата на демократа в Белия дом.
Външната политика на новото американско правителство обаче се стреми и към прагматичност, и към намирането на допирни точки с най-големите врагове, когато това е в интерес на САЩ, например за климата или разоръжаването.
Такава е целта на срещата в Рейкявик, от която се очаква потвърждение за първата среща на върха Путин-Байдън през юни. "Искаме да изпробваме възможността да направим отношенията си с Москва по-стабилни и по-предвидими", обясни Нед Прайс.
(БТА)
преди 3 години Тук ще е на принципа който предвари той завари. Който е по-добре подготвен той ще експлоатира. Не случайно руснаците от години билдват нови ледоразбивачи от всякакъв клас. В момента имат над 40 и се очакват още 15 хеви дюти до и 35-та. Американците имат 2 от които един е на активна служба. Не знам за какъв отпор става въпрос. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Има комисия на ООН в която трябва да внесат "искането" си. Вероятно да беше към конференция по конвенцията за морско право, но не искам да задълбавам. Трябва да имат и съгласието на останалите арктически държави. *** искат да заграбят Арктика и от кумова срама са готови да я поделят с Канада. Тя обаче е най-големият противник на такива действия. Та затова е цялото "напрежение" в Арктика. Все пак *** са благородни. Някой се гъбаркаше, че и Канада може да се окаже продължение на Сибирското плато и да си я поискат. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Да уточним,че самото ООН няма право да (не)одобрява нищо. Може би в случая ако се приемат аргументите на Русия,тогава и други страни ще поискат да увеличат териториалните си води и ще настане голяма бъркотия и даже може да се стигне до войни. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години русия иска да обяви допълнителни част от Арктика, за свои териториални води. Излиза с довода, че хребета под тях е продължение на континенталната плоча. Това може да стане само с одобрението на ООН, което няма как да се случи. Та затова е "напрежението" в Арктика, рашъните са жадни не само за земи, а и за териториални води. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години А в Арктика условията на живот са много хубави, нали? Ама че довод!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Върху огромна част от територията на Сибир е невъзможно да живеят хора. И в европейската част на Русия не е по-добре... Там има блата с размерите на България... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Колкото имат териториални права върху луната и Марс, толкова са им териториалните права и върху Арктика на руските шовинисти. Защо не им стига 1/8 от обитаемата площ на Земята като имат само 2% от популацията на земята? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Както и при Керченския пролив - да. *** представят международни води за свои, нечувана наглост!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Арктика ще е изпитание за руско-американските отношения Да бе, правата на руснаците да защитават своите териториални води в Арктика и икономическата зона покрай тях е заплаха за свободното корабоплаване!Нечувана наглост !!!!!!!!!!!!!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар