Данъкът върху наследството се готви за завръщане в ерата след COVID

Данъкът върху наследството може да се завърне в политическия дневен ред след десетилетия на намаляващо използване в момент, когато правителствата опитват да поправят публичните финанси и да отговорят на разширяващото се неравенство след пандемията, предава Bloomberg.

Налозите върху наследеното богатство намаляха рязко през 70-те години на миналия век и сега съставляват само 0,5% от данъчните приходи в страните, в които все още се използват, отбелязва Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в публикуван във вторник доклад. Той показва също как завещанията концентрират богатство, като най-богатите 20% от домакинствата са получили подаръци и наследство, които са близо 50 пъти по-високи от тези на най-бедните 20%. Данък

Затова връщането на данък върху подаръци и завещани суми в края на живота се превръща във възможност за страни, борещи се с комбинация от високи нива на държавния дълг и гняв заради неравенствата в богатството.

Призивите за предприемане на действия може дори да се засилят, ако наследствата нараснат по стойност, тъй като цените на активите остават високи, и по брой, тъй като „бейби бум“ поколението застарява.

„Данъкът върху наследството може да бъде наистина важен инструмент за справяне с неравенството и подкрепата за правителствата, тъй като в крайна сметка на тях ще им се наложи да повишат приходите си, за да финансират и отговорят на нуждите на населението си“, коментира Дейвид Брадбъри, ръководител на данъчната политика и статистическото подразделение в ОИСР. „Това е точният доклад в точния момент“, допълва той.

Промени в данъка върху наследството биха подхранили по-широкото разместване на пластовете, което се задава в данъчното облагане на големите икономики в света. Промяната се ръководи от САЩ, където президентът Джо Байдън планира да повиши налозите за богатите и да използва приходите за социални разходи, както и да накара корпорациите да внасят повече пари в държавната хазна, за да помогнат за финансирането на инфраструктурни проекти. Данък

Търсенето на нова глобална данъчна рамка напредва и в глобален мащаб с разговори между близо 140 страни, организирани от ОИСР, които се доближават до сделка за минималния корпоративен данък и правилата за облагане на интернет гигантите.

Смърт и данъци

Макар че данъкът върху наследството обичайно е непопулярен сред избирателите, изследването на ОИСР сочи, че хората надценяват последиците и имат ограничено разбиране за това как работи той.

Докладът на базираната в Париж организация показва огромен потенциал за промяна с различия между данъчните режими в различните страни. Например прагът за освобождаване от данъка върху наследството варира от 17 хил. долара в Белгия до над 11 млн. долара в САЩ.

Някои данъчни системи също така задълбочават неравенството, включително САЩ и Великобритания, където според данните на ОИСР данъчни облекчения върху активи допринасят за по-ниски ефективни данъчни ставки за най-богатите хора. Данък

Организацията отбелязва, че данъкът върху наследството е по-лесен за прилагане от ежегодните данъци върху богатството. Ако бъде добре проектиран, той може също така да повиши стимулите за работа и да намали рисковете за неправилно насочване на капитала към наследници без необходимата квалификация.

„Смята се, че данъците върху наследството генерират по-малко изкривявания от други данъци върху богатството“, отбелязва икономистът от ОИСР Сара Перет, която е ръководител на доклада.

Докладът препоръчва също облагането с данъци на преводи за цял живот, което означава, че през живота си физическо лице може да получи известно богатство, без да се налага да плаща данък върху него. Това може да пребори стратегиите за данъчно планиране и повишаването на данъка върху доходите.

ОИСР обаче подчертава, че данъкът върху наследството трябва да се възприема като част от необходимостта от реформи и по-широка оценка на капиталовите печалби и богатството.

„Няма магическо хапче по този въпрос. Данъците върху наследството няма да решат сами проблема с неравенството, те няма да разрешат сами нуждите от приходи на правителствата. Но може да имат значим принос“, отбелязва Брадбъри.