Ръстовете на финансовите пазари може да продължат и през тази седмица

Американските борси започнаха април на силна основа, като индексът S&P 500 за първи път премина нивото от 4000 пункта през миналия четвъртък. Тези ръстове могат да продължат, след като Министерството на труда на САЩ съобщи в петък, че американската икономика е добавила 916 000 работни места през март, най-много за седем месеца, докато ръстът на работните места през февруари също е по-голям от прогнозния.

Пазарите на акции бяха затворени заради Разпети петък в САЩ, Европа и на други места и ще останат затворени в някои региони заради Велики понеделник.

Пазарното рали се движи от масивните мерки за стимули в САЩ и очакванията, че разпространението на ваксините ще стимулира икономическото възстановяване.

Инвеститорите също така ще следят дали Конгресът ще приеме инфраструктурния план, представен от президента Джо Байдън миналата седмица. Той включва разходи в размер на 2 трилиона долара, но също така съдържа планове за повишаване на корпоративните данъци, за което инвеститорите се страхуват, че може да удари печалбите на корпорациите.

В седмицата след католическия Великден - поредната съкратена търговска седмица - борсовите участници насочват погледа си към цялостното състояние на икономическите перспективи и нарастващото влияние на политиците над пазарите. Фокусът на инвеститорите е върху перспективите за второто тримесечие. 

„Съставките за запазване на стабилността на фондовите пазари са налице“, казва пред германския Handelsblatt Робърт Халвер, ръководител на анализите за капиталовите пазари в Baader Bank.

Вече и без това доброто настроение на пазарите наскоро отново се повиши. По време на Страстната седмица германският Dax за първи път премина границата от 15 000 пункта и дори за кратко записа над 15 100 пункта на Велики четвъртък. Настроенията на инвеститорите също дават положителни сигнали. „Изглежда, че нищо не може да разстрои фондовите пазари в наши дни", пишат експертите от DZ Bank в прогнозите си за новата седмица.

А напоследък има и доста смущаващи новини. Затварянето на Суецкия канал от кораба контейнер Ever Given показа колко уязвими са глобалните вериги за доставки. Дори и преди този инцидент производителите на машини се оплакваха от недостига на доставките от азиатските си доставчици. Провалът и на големия хедж фонд Archegos, затягащият се политически тон между САЩ и Китай и третата вълна на пандемията също може да се окажат устойчиви отрицателни фактори. 

Но по-скоро оптимизмът на много експерти се основава на очакванията за печалбите на компаниите. Те са „отлични“ както за текущата, така и за 2022 г., пишат експертите на DZ Bank, „тъй като през тези години световната икономика вероятно ще постигне най-силен растеж от края на Втората световна война“.

В края на краищата и през миналата седмица имаше обнадеждаващи икономически данни. Германската икономика се показва като стабилна въпреки ограниченията, причинени от пандемията. Индексът на бизнес климата Ifo показа производствени данни, които нарастват с рекордни скорости. Компаниите обаче често имат проблем да отговорят на над средното търсене от страна на своите клиенти.

Подобна е ситуацията и в еврозоната. Йорг Кремер, главен икономист в Commerzbank, също очаква силно възстановяване, когато ваксинациите дадат нов тласък на икономиката от пролетта и в този контекст потребителите започнат да харчат спестяванията си. В края на тази година брутният вътрешен продукт (БВП) в еврозоната вероятно ще достигне нивото отпреди кризата, гласи прогнозата му. В САЩ това може да се случи дори през пролетта.

Какво ще се случи през седмицата?

Пролетните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка, започващи в понеделник, ще се проведат на практика виртуално за втора година. МВФ ще публикува актуализираната си световна икономическа прогноза във вторник, а управляващият директор Кристалина Георгиева вече посочва, че тя ще включва надграждане спрямо прогнозата от януари за глобален икономически растеж за 2021 г от 5,5%.

„Свиващата се вирусна заплаха, разширяващият се стимулационен тласък в САЩ и натрупани спестявания за трилиони долари, готови да бъдат похарчени, означават, че световната икономика е готова за най-бързото разрастване от 60-те години насам“, казва главният икономист на Bloomberg Тим Орлик.

Освен следения под лупа икономически доклад вниманието ще се съсредоточи върху срещата на групата на финансовите министри на Г-20 в сряда, където те може да решат да удължат Инициативата за спиране на задълженията, която трябва да изтече през юни, до края на тази година. Програмата предостави облекчаване на дълговете за 5 милиарда долара за страните с ниски доходи от началото на миналия май, показват данните на Световната банка.

Друг фокус на разговора ще бъде предложеното от МВФ издаване на специални права на тираж (СПТ) на стойност 650 млрд. долара. Въпреки че официалното предложение ще дойде едва през юни, Георгиева изтъкна широката подкрепа за идеята сред членовете на МВФ.

Планът ще помогне за изпращането на повече от 20 млрд. долара към бедните страни. През миналата седмица министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън заяви пред Конгреса, че администрацията на президента Джо Байдън възнамерява да подкрепи идеята, като започна обратното отброяване от поне 90 дни преди официалното гласуване в подкрепа на МВФ.

Протоколите от последните срещи на Федералния резерв и Европейската централна банка ще дадат представа за мисленето на създателите на паричните политики. Освен това се очаква централните банки в Индия, Австралия и Полша да запазят политиката си непроменена. Тъй като нито една централна банка не се очаква да промени основните си политически инструменти, фокусът ще бъде върху прогнозите им.

Китай ще публикува в петък данни, които вероятно ще покажат, че инфлацията на потребителските цени се е върнала обратно на положителна територия, докато фабричните разходи започват да се увеличават.

В САЩ и Канада инвеститорите ще следят за последните данни за дейността в сферата на услугите, разкриването на работни места и цените на производители – за признаци на напредъка на икономиката и развиващия се инфлационен натиск.

В четвъртък председателят на Фед Джером Пауъл трябва да говори на събитие по време на срещата на МВФ.

Япония ще публикува данни за разходите на домакинствата и заплатите във вторник, които ще дадат по-голяма представа за удара върху икономиката от второто извънредно положение на фона на признаци, че тя е по-малко брутална, отколкото се опасяваха мнозина отначало.

А в Европа?

Здравето на европейската производствена база, която преодолява коронавирусната криза, ще съсредоточи вниманието на икономистите през следващата седмица, докато те преценяват как се задвижват двигателите на растежа през току-що приключилото тримесечие.

Германските фабрични поръчки и данните за промишленото производство за февруари са сред най-значимите данни и се очаква да покажат увеличение на производството през месеца.

Междувременно най-новото блокиране във Франция означава, че икономиката ще се възстанови по-бавно от очакваното преди тази година, заяви финансовият министър Брюно льо Мер в интервю, публикувано в неделя.

По-кратката седмица от обичайното в голяма част от региона заради Великденския празник в понеделник ще означава и по-малко редовни изказвания от директори на ЕЦБ, които да насочват инвеститорите към състоянието на паричната политика.

Но протоколът на институцията за решенията ѝ от 11 март ще предизвика интерес, може би сигнализирайки спектър от мнения сред управителите относно рисковете за икономическия растеж на срещата, на която те ратифицираха новите тримесечни прогнози.

Полша може да обяви нова програма за фискални стимули, основно платена от еврофондовете. Междувременно централната банка на страната вероятно няма да промени паричната си политика.

Турция може да съобщи, че инфлацията се е повишила до над 16% през март, когато уволнението на Наджи Агбал и назначаването на Шахап Кавджъоглу за управител на централната банка накара лирата да се обезцени с повече от 10%, тъй като чуждестранните инвеститори продадоха турски активи с най-бързите темпове от 15 години насам.

Очаква се Русия да докладва, че инфлацията се е ускорила до най-високото ниво от 2016 г. насам – с 5,8% през март, когато централната банка повиши лихвените проценти, за да се опита да се бори с последиците от слабостта на рублата и повишаването на цените на храните.