Ердоган изгради голямо влияние в Африка, но COVID-19 го застрашава

Реджеп Ердоган не би пропуснал да попадне под светлините на прожекторите, още по-малко благоприятна възможност да стъпи на световната сцена. Но все пак турският президент си спести публичността, когато двама държавни ръководители на страни от Западна Африка пристигнаха в Истанбул на 30 януари, за да го ухажват. Срещите на Ердоган с Маки Сал, президент на Сенегал, и Умаро Сиско Ембало, държавен ръководител на Гвинея-Бисау, се проведоха при закрити врата – в крайна сметка от тези събития нямаше кой знае какво за показване освен няколко скучни снимки, пише Bloomberg.

Може би новината е липсата на помпозност. Отношенията на Турция със Субсахарска Африка, които преди време бяха смятани за доказателство за растящото международно значение на Анкара, достигнаха етап, в който посещенията на държавни ръководители не изискват фанфари. Но събитието вероятно остана в миманса и защото Ердоган не можеше да предложи кой знае какво на посетителите си.

Въпреки че влиянието на Турция на континента се разшири през последните години, коронавирусната пандемия ограничи възможностите на Анкара да надгради амбициите си в Африка. Тъй като собствената ѝ икономика е под натиск, Турция не е в позицията на предостави помощ на страните от Субсахарска Африка, от която сега те отчаяно се нуждаят. Това отслабва позициите на Ердоган в Западна Африка, където спорът му с френския президент Еманеюл Макрон засилва френско-турската конкуренция за влияние.

Преди COVID засилването на позициите на Ердоган в Субсахарска Африка представляваше най-големият му външнополитически успех. Откакто пое властта в Анкара през 2003 г., Турция е открила 30 нови посолства на континента. Самият Ердоган посети 28 страни. Турската търговия със Субсахарска Африка може да е малка в сравнение с отношенията й с Китай, Европейския съюз, САЩ и Индия, но е нараснала над седем пъти за по-малко от две десетилетия до 10 млрд. долара.

И тези числа не улавят напълно широтата и дълбочината на турското присъствие в региона, което включва не само интереси в областта на търговията и сигурността, но и значителна мека сила.

Анкара се превръща в значим доставчик на оръжия на континента. Тя също така запазва военни бази в Сомалия и Судан и осигурява финансиране за контратерористичните сили в района на Сахел. Турски строителни компании изграждат жп мрежи и летища, а Turkish Airlines лети до повече субсахарски дестинации от всеки друг неафрикански превозвач. Турската помощ и религиозни филантропски организации подкрепят училища, болници и джамии, а турските сапунени опери достигат до все по-голяма аудитория в Африка. Турски футболни клубове вземат играчи от региона.

Но коронавирусът разкрива ограниченията на турското влияние. Анкара няма много какво да предложи на страните от Субсахарска Африка, за да се справят с последиците за икономиката. За разлика от Китай, Индия и Русия Турция не може да доставя ваксини, нито има дълбоките джобове на ЕС, САЩ и отново Китай, за да помогне на тези страни, които вече са обременени от огромен дълг.

Тъй като изпитващи затруднения правителства са принудени да намалят новите заеми и да променят приоритетните си разходи, за да се справят с породените от пандемията проблеми – десетки милиони африканци са изложени на риск да изпаднат отново в бедност, те вероятно ще ограничат или ще отложат много големи инфраструктурни проекти, подкрепяни от турски строителни компании.

За сметка на това страните от Персийския залив, с които Турция се конкурира за влияние на континента и особено в Африканския рог, имат точно това, от което изпитващите затруднения африкански страни се нуждаят – пари. Обединените арабски емирства се превръщат и в регионален ваксинационен хъб, което им предоставя допълнително влияние.

Това не означава, че Турция няма никакви козове. В Сомалия, където вече има дълбоки корени, Анкара може да разчита на благодарното правителство, както и на доброжелателството на народа, за да запази влиянието си. Голяма част от сомалийската армия се обучава във военната база TURKSOM в Могадишу, а други страни все още искат турската експертиза и оръжие за силите си за сигурност. Етиопия, която се сблъсква с критиките на Запада заради гражданската война в северната си провинция Тиграй, иска да задълбочи отношенията си с Турция.

Но във франкофонските страни от Западна Африка, където Ердоган е насочил най-дръзките си африкански амбиции, изпитващите затруднения правителства вероятно ще получат по-голяма икономическа подкрепа от Париж, отколкото от Анкара. Дуелът с Макрон ще трябва да почака. Засега Турция няма кой знае какво да предложи освен скромна фотосесия с президента.