Спестените пари на потребителите ще са двигателят на икономическия растеж

Потребителите в най-големите икономики в света са спестили допълнително 2,9 трлн. долара по време на блокадите заради коронавируса – голяма сума, която има потенциала за силно възстановяване от рецесията заради пандемията.

Домакинствата в САЩ, Китай, Великобритания, Япония и най-големите страни от еврозоната са заделили пари, принудени да прекарват повече време вкъщи и да стоят далеч от магазините, показват изчисленията на Bloomberg Economics (ВЕ). Голяма е вероятността те да продължат да го правят, тъй като ограниченията на много места все още са в сила, а правителствата раздават стимули.

Половината от тази сума – 1,5 трлн. долара и отгоре  – е само делът на САЩ, показват данните. Това е най-малко двойно на средния ръст на годишния брутен вътрешен продукт по време на последната икономическа експанзия и еквивалент на годишното производство в Южна Корея.

Спестявания в такива размери се очаква да дадат мощен тласък на възстановяването по света след края на коронавирусната пандемия.

Оптимистите залагат на пазаруването и връщането на потребителите към търговците на дребно, ресторантите и центровете за забавления, туристическите обекти и спортните зали, както и увеличение на по-големите покупки, отлагани заради пандемията. Тези, които не са чак толкова уверени във възстановяването, не изключват възможността парите да се използват за покриването на дългове, натрупани по време на кризата.

В САЩ използването на всички спестени пари през изминалата година ще предизвика икономически растеж до 9%, а не както досега се очакваше 4,6% за 2021 г., посочват от ВЕ. За сравнение – ако спестяванията не се похарчат, икономиката ще нарасне само с 2,2%.

„Лято 2020 даде фалшиви надежди, но също така показа и колко бързо икономиките може да се възстановят, когато контролът заради Covid-19 бъде премахнат“, коментира Маева Казън, старши икономист за еврозоната на Bloomberg Economics. „Може ли същото да стане и през 2021 г.? Огромните парични буфери от спестяванията на домакинствата по време на блокадите са една причина да сме уверени, че търсенето ще се възстанови рязко“, допълва тя.

САЩ обаче не са единствената държава, която се радва на солидни буфери. Китайските домакинства са наляли 2,8 трлн. юана (430 млрд. долара) повече в банковите си сметки, отколкото биха нормално. Депозитите са се увеличил с 32,6 трлн. йени (300 млрд. долара) в Япония и със 117 млрд. паунда (160 млрд. долара) във Великобритания. Тези в най-големите икономики в еврозоната общо прибавят 387 млрд. евро (465 млрд. долара) начело с 142 млрд. евро в Германия.

Един от факторите, който може би ще увеличи нуждата от харчене – ниските лихвени проценти, които намаляват привлекателността на това да държите пари в банка.

Обратните ефекти обаче също са налице в лицето на риска хората да предпочетат изплащането на дългове и запазването на средствата заради продължаващата несигурност.

Но не всеки ще усети това изобилие. Тези, които печелят най-много, по всяка вероятност имат най-много заделени средства, докато домакинствата с по-ниски доходи може да са усетили вече необходимост да вземат от спестяванията си и е най-вероятно да се окажат принудени да правят разходи.

„В краткосрочен план много ще зависи от постпандемичното поведение, на което може да му трябва време, за да се върне към предпандемичните си норми“, коментира Йелена Шулятиева, старши икономист за САЩ на Bloomberg Economics. „В средносрочен план дали допълнителните средства ще отидат за потребление, изплащане на дълг или дори ще останат в банката като спестявания – всичко би било положителен растеж“, коментира тя.