Напрежението между САЩ и Турция нараства от известно време. Но при отиващия си президент Доналд Тръмп много от потенциалните конфликти между съюзниците в НАТО бяха изгладени благодарение на приятелските отношения между Тръмп и турския президент Реджеп Ердоган, пише CNBC.
Поглеждайки към администрацията на Джо Байдън, има шанс част от напрежението да изригне, но също така има възможност и за помирение. Каквото и да се случи през следващите четири години, отношенията на Турция с Вашингтон вероятно ще изглеждат много различно в сравнение с последните четири години.
„Единственото нещо, което поддържаше връзките през последните няколко години, бяха личните отношения на Тръмп с Ердоган“, казва Майкъл Рубин, бивш представител на Пентагона и преподавател в Американския предприемачески институт. „След отстраняването на Тръмп Ердоган трябва да е много, много притеснен“, допълва той.
Причината е, че не липсват конфликтни точки между Анкара и Вашингтон, които разкриват контрастиращо отношение към геополитиката, съюзите и управлението.
Сред тях са човешките права в Турция, чието спазване беше особено остро критикувано от демократите, закупуването от Турция на руския зенитно-ракетен комплекс С-400, което разгневи съюзниците ú от НАТО и почти предизвика санкции от САЩ, и военните действия на страната срещу кюрдските съюзници на Америка в Северна Сирия и подкрепата за ислямски екстремистки групировки, които според Анкара не са терористи и са необходими за защитата на интересите ú в региона.
Към това се прибавят агресивните действия на Ердоган срещу Гърция и Кипър заради газовите ресурси в Източното Средиземноморие, предполагаемата роля на Турция в подпомагането на Иран да избягва американските санкции и споделената военно-въздушна база „Инджирлик“, където Турция приема огромен брой американски военни, самолети и около 50 американски ядрени бойни глави. Ердоган заплаши да я затвори, ако САЩ наложат санкции на страната му.
В четвъртък обаче турският министър на отбраната Хулуси Акар посмекчи тона и заяви, че ще е „много проблематично“ за Анкара да върне обратно закупените вече системи С-400. Той също така изрази надежда, че спорът със САЩ по въпроса ще може да бъде решен чрез диалог, посочва Ройтерс.
Проблемите са доста. Какво казва Байдън по някои от тях?
Разменяна на обидни определения между Байдън и Ердоган
Въз основа на предишни изявления на избрания за президент на САЩ изглежда, че ще има по-твърда линия от Вашингтон. В интервю през януари Байдън нарече Ердоган „автократ“, критикува действията му към кюрдите и заяви, че турският лидер „трябва да си плати“. Той също така намекна, че САЩ трябва да подкрепят лидерите на турската опозиция, „за да могат да победят Ердоган. Не чрез преврат, а чрез изборен процес“.
Байдън заплаши да признае арменския геноцид – въпрос, който предизвиква огромни спорове за Турция. Американските президент от един век насам отказват да го признаят. На фона на сътресенията през Първата световна война 1,5 млн. цивилни арменци са прогонени или убити от тогавашната Османска империя. Нито едно турско правителство не е признало това като геноцид. Турция и Армения нямат дипломатически отношения.
Конгресмените от Демократическата и Републиканската партия подкрепят санкции заради военните нападения на Турция срещу кюрди, смятани от Анкара за терористи, и закупуването и тестването на руския зенитно-ракетен комплекс С-400. Санкциите биха били опустошителен удар за вече изпитващата затруднения турска икономика.
От своя страна Турция заплаши с ответни действия, включително прогонване на американците от военно-въздушната база „Инджирлик“, която е с огромно стратегическо значение. Ердоган преди време обвини Байдън, че е „интервенционист“.
Но в сряда говорителят на турския президент Ибрахим Калън заяви, че Турция вярва, че може да има „добър и положителен дневен ред“ с администрацията на Байдън и нарече всяко наказание за закупуването на С-400 „контрапродуктивно“.
Между Русия и НАТО
Както САЩ, така и Европа стават „все по-разтревожени“ от дръзките външнополитически намеси на Ердоган и „хаотичното“ му поведение както към съюзници, така и към врагове, казва Агат Демаре, глобален директор на прогнозите в Economist Intelligence Unit.
„Това е опасен път. Новата администрация на Байдън вероятно ще възприеме много по-твърда позиция към Турция в сравнение с тази на Доналд Тръмп“, смята тя.
Но това също създава рискове за САЩ, защото наказването на съюзник като Турция може само да я тласне още повече в обятията на Русия.
„САЩ ще се прострелят в крака…, ако наложат строги американски санкции, Турция ще удвои усилията си да задълбочи отношенията си с Русия и Иран“, предупреждава Демаре.
С втората по големина армия в НАТО и стратегически достъп до американски операции в Близкия изток Турция е партньор, който според мнозина САЩ не могат да си позволят да изгубят за сметка на опонент.
Възможности за взаимноизгоден изход?
Не всички смятат мрачното бъдеще между Вашингтон и Анкара за предопределено.
Турция е „мега стратегическа“ за САЩ и Европа, подчертава Тимъти Аш, старши стратег за нововъзникващите пазари в компанията Bluebay Asset Management. Поради това той очаква, че „Байдън ще работи много за подобряването на отношенията с Турция и връщането на страната в западното лоно“.
„Важно е да помним, че двата най-големи риска за САЩ са Китай и Русия. Откъсването на Турция от влиянието на Русия ще бъде огромна победа за Байдън и мисля, че те ще се съсредоточат върху това“, казва Аш.
Трябва също така да се отбележи, че отношенията по време на мандата на Тръмп не винаги бяха розови. През август 2018 г. Тръмп заплаши да наложи санкции на Турция заради задържането на американски пастор – заплахата тласна турската лира до най-ниското й ниво в историята спрямо долара и засили задълбочаващата се икономическа криза в страната.
Сега, когато валутата й е на рекордно дъно, а високата инфлация и безработица са задълбочени от коронавирусната пандемия, всякакви сблъсъци със САЩ, създаващи опасност от санкции, са още по-опасни за турската икономика.
Инвеститори и регионални анализатори ще наблюдават динамиката между Байдън и Ердоган през идните месеци, за да видят дали по думите на турския университетски преподавател Ахмед Алиоглу „Турция трябва да се подготви за бурни следващи четири години“.