Отиващият си американски държавен секретар Майк Помпейо нападна Турция по време на виртуална среща на външните министри на държавите членки на НАТО. Той обвини Анкара в засилване на напрежението със съюзниците и в Средиземно море, както и че прави подарък на Кремъл, като купи руската зенитна система, пише онлайн изданието Politico.eu.
Турският външен министър Мевлют Чавушоглу в отговор обвини Помпейо, че се е обаждал на европейски съюзници и ги е призовавал да се обединят срещу Турция, че сляпо подкрепя Гърция в регионалния конфликт и отказва да продаде на Анкара произведената в САЩ система Patriot.
Чавушоглу обвини САЩ и в подкрепа за кюрдските „терористични организации“ в Сирия, докато Турция се бори с „Ислямска държава“. Той настоя, че САЩ и Франция са влошили конфликта в Нагорни Карабах, като подкрепиха Армения във война, която Азербайджан спечели с турска военна подкрепа.
До острия сблъсък се е стигнало, след като Помпейо е решил да използва последната си среща в качеството си на представител на американската администрация, за да разпали напрежението, което може да затрудни новата администрация на Джо Байдън, според представители на съюзническите делегации.
Срещата е била предназначена за обсъждане на нов доклад за това как НАТО трябва да се адаптира за следващото десетилетие. Той е изготвен от външна група експерти и е поръчан, след като френският президент Еманюел Макрон се оплака миналата година от конфликти между съюзници, включително Турция. Тогава той коментира, че Алиансът е в „мозъчна смърт“.
Докладът призовава съюзниците да „се ангажират с кодекс за добро поведение“ и „да обмислят създаването на център за върхови постижения за демократична устойчивост, посветен на оказването на подкрепа на отделни съюзници“.
Някои от съюзниците подкрепиха Помпейо на срещата и открито застанаха срещу Турция. Сред тях е френският външен министър Жан-Ив льо Дриан, който осъди поведението на Анкара и заяви, че сближаването в Алианса ще бъде невъзможно да се постигне, ако Турция имитира агресивния интервенционизъм на Русия.
В края на срещата стана ясно, че Турция е практически изолирана сред останалите страни членки на НАТО. Подновеният призив на Чавушоглу към НАТО за участие в гражданската война в Либия беше отхвърлен от останалите съюзници, които обвиниха Турция в изостряне на конфликта чрез изпращане на оръжия и наемници в подкрепа на правителството на Националното единство в Триполи.
След като Чавушоглу обвини Помпейо и САЩ, че заемат максималистична позиция в полза на Гърция по отношение на конфликтите в Източното Средиземноморие, гръцкият външен министър Никос Дендиас отвърна на удара, заявявайки, че ако гръцката позиция е максималистична, „същото е и международното право“.
Турция е в ожесточени противоречия с другите съюзници от НАТО от години. Тя обаче се е доказала и като най-напористата във военно отношение членка на НАТО и особено умела да постига целите си с твърда сила.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се намеси не само в Либия, но и в Сирия, където той и руският президент Владимир Путин до голяма степен оформиха резултата, който поддържа Башар Асад на власт. Турция помогна на Азербайджан да постигне победа в 30-годишния конфликт с Армения заради Нагорни Карабах и Баку си върна тези територии, населени предимно с етнически арменци.
Според дипломати от НАТО Чавушоглу е отправил смесено послание към Германия и е похвалил Берлин за това, че е действал като „честен брокер" в опитите си да посредничи в конфликтите в Средиземно море. Той обаче обвинява германците в „пиратство" заради инцидент, при който германските военноморски сили са прихванали и са се качили на турски кораб, заподозрян в трафик на оръжия. Германците са действали в рамките на ръководена от ЕС мисия за контрол на оръжията.
На пресконференция генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заобиколи въпроса за сблъсъка между Помпео и Чавушоглу и вместо това отбеляза, че „механизмът за решаване на конфликти“ на НАТО е помогнал за облекчаване на противоречията между Атина и Анкара. Той признава обаче, че това не решава основния проблем. Решението, според него, ще зависи от усилията за посредничество под ръководството на Германия и „политическата воля на Гърция и Турция“.