Недостатъците на телемедицината по време на пандемия

Заради пандемията от COVID-19 много хора от целия свят промениха начина си на живот - работата, образованието и пазаруването преминаха в онлайн режим. За съжаление обаче това е по-трудно осъществимо именно в сферата, където в момента има най-голяма нужда от физическо дистанциране - здравеопазването.

Въпреки повишеното ползване на телемедицина (т.е. консултиране с лекар от разстояние) по време на пандемията значително по-малко американци са получили консултации за първична медицинска помощ или са им били направени изследвания на холестерола и кръвното налягане - два критични параметъра за сърдечното здраве. Това сочи ново проучване на изследователи от Bloomberg School of Public Health, част от Университета "Джонс Хопкинс" в Балтимор.

Проучването е озаглавено „Употреба и съдържание на посещенията в кабинети за първична грижа срещу телемедицина по време на пандемията от COVID-19 в САЩ“ и е публикувано в JAMA Network Open на 2 октомври. Д-р Калеб Александър, професор по епидемиология и медицина в Bloomberg School of Public Health, е водещ автор на изследването.

В интервю за Johns Hopkins News-Letter Александър отбелязва, че в началото на пандемията се отчита голямо намаляване на пациентите, търсещи лично здравеопазване на място в лекарските кабинети, поради опасения от заразяване с COVID-19. Едновременно с това се наблюдава скок в ползването на телемедицина за консултации за първична медицинска помощ, като делът й нараства от приблизително 1% през предходните години до 35% през 2020 г.

В светлината на тези тенденции Александър и колегите му са се опитали да определят дали наблюдаваните скокове в употребата на телемедицина сред американците компенсират значителния спад на посещенията в кабинетите.

„Искахме да разберем дали това намаляване на грижите лице в лице може да се компенсира от увеличената употреба на телемедицина и ако да, дали съдържанието на телемедицинските консултации е същото като съдържанието на посещенията лице в лице“, пояснява той.

Проучването установява, че приблизителната средна стойност на тримесечните консултации за първична медицинска помощ в страната е спаднала от 126,3 милиона през вторите тримесечия на 2018 и 2019 г. на 99,3 милиона посещения от април до юни 2020 - намаление от 21,4%. Този спад е настъпил, докато същевременно делът на употребата на телемедицина се е увеличил от 1,1% от общите тримесечни консултации до 35,5% от тях през второто тримесечие на 2020 г.

На фона на променящата се структура на консултациите за първична помощ от лични посещения към телемедицина проучването установява, че изследванията на кръвното налягане и нивото на холестерола са намалели съответно с 50,1% и 36,9% от второто тримесечие на 2018-2019 г. до 2020 г. Тези открития имат значително клинично значение, тъй като проследяването на холестерола и кръвното налягане са основните мерки за първична превенция при инфаркти и инсулти, като и двете продължават да бъдат сред водещите причини за смърт в САЩ и света.

Изследователите допълнително са проучили нивата на навлизане на телемедицината сред различни раси и етнически групи и не са открили значителна връзка между разликите в тях и употребата на телемедицина.

Александър отбелязва също и констатации от проучването за много малка корелация между интензивността на употребата на телемедицина и степента на разпространение на COVID-19 в различни региони на Съединените щати. „Може да се мисли, че интензивността на пандемията ще бъде основен двигател за насочването към телемедицина, но всъщност това, което открихме, беше, че няма статистически значима връзка между това колко хора умират от COVID в даден район и колко вероятно хората използват телемедицина“, отбелязва той.

Александър предполага, че други потенциални двигатели на навлизането на телемедицината в различните региони на страната могат да бъдат разликите в регионалните икономики, нивото на разпространение на технологиите, комфортът при използването на технологиите, демографията и „цифровото разделение“.

„Ако все повече разчитаме на телемедицината като средство за осигуряване на грижи, това поражда загрижеността, че може по невнимание да изоставим по-възрастните хора или тези, които не са толкова напреднали с технологиите,“ предупреждава той.

В допълнение към опасенията за влошаване на цифровото разделение в здравеопазването, телемедицината поставя значителни предизвикателства пред лекарите и доставчиците на здравни услуги. Едно такова предизвикателство е да се постигне доверието и комфортът в здравеопазването, които лесно се получават при лични срещи.

По време на телемедицинските консултации доставчиците на здравни грижи също се сблъскват с различни проблеми, като например как да гарантират, че пациентите следват техните препоръки и например измерват адекватно кръвното налягане. Освен това при някои пациенти може да липсва необходимото оборудване за ефективни телемедицински консултации.

Александър подчертава, че експертите по обществено здраве работят активно, за да разберат как да се преодолеят подобни предизвикателства.

„Въпросът е: Какъв е ефектът от тези промени върху общественото здраве и до каква степен те представляват оптимални начини за предоставяне на грижи сред пандемията? Това са въпроси, върху които много интелигентни хора работят неуморно, и се надяваме, че нашето проучване помага да се осигури едно малко парче от пъзела.“

Телемедицината - извън достъпа на хората без достъп до интернет

Въпреки че телемедицината изглежда улеснява консултациите с лекар от първичната медицинска помощ, отделно проучване, цитирано от Medical Express, предполага, че това не е така за всички.

Изследването установява, че някои пациенти със заболявания, които се възползват от редовни здравни грижи, са по-малко склонни да използват интернет за период от 30 дни - което предполага, че истинският проблем всъщност е липсата на достъп до мрежата.

„Телездравеопазването е страхотно, но може да влоши тези неравенства в грижите още повече“, казва авторът на изследването д-р Салим Вирани, професор по медицина и кардиология в Медицинския колеж Бейлор в Хюстън.

Всъщност увеличеното физическо дистанциране може да доведе до по-лоши резултати за хората с предшестващи заболявания поради неадекватно проследяване, предполага екипът на Вирани.

За да стигнат до това заключение, изследователите са използвали данни за 2016-2017 г. за повече от 910 хил. участници в национален въпросник от американските центрове за контрол и превенция на заболяванията. Сред въпросите е бил включени и „Използвали ли сте интернет през последните 30 дни?“.

Резултатите сочат, че 74% от хората с високо кръвно налягане са използвали интернет през този период от време в сравнение с 89% без това състояние. За хората с диабет само 65% са използвали интернет през това време в сравнение с 86% без диабет.

Разбивайки данните по-нататък по раса, изследването установява, че разпространението на използването на интернет за хора с високо кръвно налягане или диабет е 56% за испаноговорящите, 62% за чернокожите и 77% за белите.

Хората, които често ползват интернет, е по-вероятно да са бели, образовани, заети, по-млади и да имат пълно здравно осигуряване.

"Вече виждаме, че някои от нашите малцинства са по-засегнати от COVID-19. При тях има повече диабет и хипертония", коментира Вирани. "А сега, дори по отношение на достъпа до интернет, за да се свържем с лекарите, това може да бъде не единичен или двоен удар, но може да бъде троен удар."

Констатациите са публикувани онлайн на 2 ноември в списанието Diabetes Care.